Неглижирането на миналото е индикация за незрелост поне в степен, в каквато е и хиперболизирането му. Индикация за зрелост, за равновесие, за разумен баланс е да изговорим позитивите от присъствието на Кобургската династия в нашия политически живот. Да отречем заслугата на първия княз от тази династия за стремителния напредък на България от 1879 до 1912 г. би било не само неблагодарно към тях, но ще бъде презирано дори от тези, които ще ни ръкопляскат, заяви проф. Андрей Пантев във встъпителното си слово на научната конференция „Трето българско царство 1879-1946 г.”, проведена на 12 май в Софийския университет. Смисълът на тази конференция е постигането на равновесие, преодоляването на големите амплитуди, не само защото будим усмивки сред онези, които доброжелателно или не, ни гледат по света, но и заради самите себе си, подчерта проф. Пантев. Организираният от Историческия факултет и Сдружение „Женска либерална мрежа” форум премина в присъствието на лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски, княгиня Мария Луиза, министъра на образованието Даниел Вълчев, декана на Историческия факултет доц. Пламен Митев и депутати от НДСВ. 100-годишнината от обявяването на Независимостта задава общия контекст и съвместява конференцията с поредица от събития, организирани от народния представител Анелия Атанасова в опит да се популяризира интелектуалното и културното наследство на епохата. Първата сесия от конференцията обедини встъпителните слова на проф. Андрей Пантев и акад. Георги Марков и докладите на доц. д-р Веселин Янчев („Военните и Княз Александър I”), доц. д-р Валери Колев („Земеделци срещу комунисти през 1923 г.”), Людмил Станчев („Цар Фердинанд I и неговите „Съвети към сина”), доц. д-р Тодор Попнеделев („Университетът и държавността”) и доц. д-р Красимира Табакова („Монархията в съвременните учебници по история”). Теми на докладите от втората сесия бяха митовете за Търновската конституция (д-р Владимир Станев), личният режим (Светослав Живков), политическата биография на Петко Каравелов (доц. д-р Михаил Груев), културните стратегии на Третото българско царство (проф. д-р Мария Радева), свободата на печата в Третото българско царство (доц. д-р Йордан Василев), македонските организации в режима на Сталин, Тито и Димитров (ст.н.с. д-р Александър Гребенаров) и възстановяването на българската монархия през 1879г. (Мълвина Господинова). Предвидено е издаване на сборник с докладите от конференцията. Пресцентър на НДСВ