Да се стряскаме ли от думата рецесия, която идва заедно със спада от 3,5% на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на годината? Не е драматично, въпреки че е доста над първоначалните очаквания на правителството. Да видим какво се случва в Централна Европа и в другите присъединили се към ЕС източноевропейски страни. 10-15% е спадът в Естония, Литва и Латвия, 4,5-5% в Унгария и Словакия; в Украйна и Русия спадът е по-голям от нашия. На този фон нашите 3,5% не са толкова драматични. Вярно, в Унгария, Чехия, Словакия 80% от БВП е от експорт, затова спадът е по-рязък, докато при нас е 60%; българската икономика е отворена, но не чак толкова. Но обратната страна на медала е, че те биха се възстановили по-бързо. Освен това 3,5% е спадът в реално изражение, но ако вземем инфлацията, паднала на 5%, в номинално изражение нашият БВП е нараснал с 1-1,5 %. Въпросът е какво ще се случи по-нататък. Правителството взе антикризисни мерки, но недостатъчни. То не беше достатъчно проактивно, чакаше да се размине бурята. Както се видя, това става - бурята се разминава. Но не е правилната политика да чакаме и да се надяваме кога ще се оправят нашите съседи и Западна Европа. Това, което не се разбра, е, че от такава криза се излиза, като се превъзмогне кризата на доверието. То е ключово, защото нашата икономика няма да започне да расте, докато местните банки не се успокоят, че всичко с икономиката е ОК. Забавянето на ръста на кредитирането можеше да се очаква, това, че корпоративното кредитиране е близко до 0, а потребителското е паднало 5 до 10 пъти, също не бива да ни учудва. Въпросът е отсега нататък дали майките на чуждите банки ще развържат кесията за българските си поделения, дали те ще спрат с малко паническата борба за депозити и ще започнат отново да кредитират - това е ключовото за въпроса дали БВП ще продължи да спада. Прогнозата ми е, че втората и третата четвърт на годината ще бъдат отново с негативен растеж. Позитивен за съжаление може да се очаква през четвъртото тримесечие на тази година или първото и второто на 2010 г. Ако овладеем спада в рамките на 2-3% тази година, по-критично е следващата да сме на нулата или с малък ръст. Какво може да се направи, при положение че има, разбира се, политическа стабилност: 1. Правителството да не се изкушава да харчи предизборно - това са неефективни харчове. И то е ясно, че излишък няма да има, но поне да няма бюджетен дефицит тази година. 2. Следващото правителство спешно да договори гъвкава линия с МВФ като мярка за укрепване на доверието и да продължи да лобира за влизането ни в чакалнята на еврозоната - IRM-2. Няма причини да не бъдем допуснати там до края на годината, защото дефицитът по текущата сметка бе овладян - за първото тримесечие е само 1 милиард, два пъти по-малко от миналата година, и ако се запази тази тенденция, трябва да е 12-13% за цялата година, което е поносима стойност. Инфлацията ще се укроти на 3,5-4%. 3. Заплатите да не растат изпреварващо спрямо темпа на ръст на производителността на труда. За България той варира 1-2%. Това е временна мярка, която трябва да се обясни подходящо. 4. Да си усвояваме структурните фондове, защото инвестициите в инфраструктура са изключително продуктивни. Технически още не сме в рецесия, защото определението е - две поредни тримесечия с отрицателен растеж. Но спокойно можем да твърдим, че след три месеца и официално статистически ще влезем в рецесия. За следващия кабинет, уви, ще е рисково да вдига заплатите над производителността на труда. Пресцентър на НДСВ