Казусът с инсулина произтича от дълбоката обърканост на нормативната база по по- отношение на лекарствената политика. Комисията по позитивния лекарски списък взима решенията, но не носи отговорност за тях, каза специално за БГНЕС д-р Дечо Дечев, управител на болница "Св. Иван Рилски" и бивш член на управителния съвет на НЗОК. Стига се до абсурдната ситуация, в която тези които носят отговорност за лекарствата - НЗОК, не участват по никакъв начин в решенията на комисията, въпреки, че имат двама свои представители в нея. Фактът, че двамата представители на НЗОК в комисията по лекарствата, не са подписали новия позитивен лекарствен списък е показателен. Проблемът с инсулина е най-малкият, които предстои от 1 юни., посочи д-р Дечев. За първи път се залага да се търси референта стойност, но не в рамките на производителите, а между производителите на лекарства. За първи път цената на инсулина се определя на базата на най-ниската цена, на която НЗОК ще плаща стойността му през годината, уточни той. Не се отчита, че пациентите, които трябва да ползват тези лекарства доживот, не могат да ги сменят всяка година. Записано е, че смяната на инсулина трябва да се случва в болнична обстановка. Тези, които определят цените на инсулина, едва ли имат отговор на тази ситуация, коментира д-р Дечев. Когато се предприемат такива решения, трябва да се отчитат всички гледни точки, а не само икономическия фактор. Ако мотивът на комисията по позитивния лекарствен списък е икономически, то с решението си тя е увеличила разходите за всички 80 хил. пациенти с диабет. Дори само 10% от тях да постъпят в болница, защото трябва да сменят инсулина си 1 юни, това ще струва близо 3.2 млн. лв. Спестените от комисията 5% от цената на лекарствата за диабет, се равняват на същата сума. Проблемът е, че последното качество, по което се избират експертите в тази комисия, е те да са специалисти по лекарствата, но затова в нея влизат зъболекари, икономисти, които нямат представа от материята, с която боравят, посочи специалистът. Най-тежкият проблем, според мен е, че в положението на пациентите, на които не достига инсулин, ще се окажат всички други, чиито лекарства са изключения от новия списък, като лекарствата за кръвно и медикаменти за диабетици. От 1 юни очаквам разходите в бюджета на касата за лекарства да се увеличава с 20-25% месечно, което е между 8-10 млн. лв. Но тъй като перото за лекарства е единственото, в което по закон, не може да се прехвърлят пари от другите пера в бюджета, ще се стигне до поредното актуализиране на бюджета на касата. До тогава обаче, тя ще бави плащанията си към доставчиците на лекарства с повече от допустимия 30 дневен срок, след което ще се стигне до ситуация, тя да не може да покрива разходите за лекарства. Това обаче вече ще е проблем на следващото правителство. Нека човекът, който участва в законодателните промени и е председател на управителния съвет на НЗОК да помисли по-рано за това, до какво водят решенията записани в тези документи, заключи д-р Дечо Дечев./ БГНЕС