Ако изборите за членове на Европейския парламент от България се провеждаха към 19 май, за партия ГЕРБ биха гласували 32,4% от хората, които ще вземат участие във вота. "Коалиция за България" би привлякла 26,8% от имащите намерение да гласуват, ДПС – 12,1%, „Атака” – 11%, „Синята коалиция” – 6,2%, партия „Ред, законност и справедливост” – 3,9%, НДСВ – 3%, „Напред” – 2% и партия „ЛИДЕР” – 1,8%, съобщиха от НЦИОМ. Лекото свиване на електората на ГЕРБ и нарасналата мобилизация на привържениците на левицата водят до лек спад в дистанцията между тези две формации. Доколкото всяка предизборна кампания е динамичен процес, можем да очакваме още промени до края й, коментират от Националния център за изследване на общественото мнение проведеното от тях. национално представително проучване по метода на полустандартизираното интервю с реализирани 1000 интервюта в 125 гнезда в 86 населени места в цялата страна. Като цяло, данните от изследването показват, че масовите нагласи към евровота се пречупват през вътрешнополитическите очаквания и са подчинени изцяло на дневния ред на страната. Предизборните кампании не са ориентирани към разясняване на целите и функциите на Европейския парламент пред българските избиратели, а към ухажването им с познати за тях наболели вътрешни икономически и социални проблеми. Тази конструкция на кампанията води избирателя към разбирането, че евровотът е по-скоро етап на вътрешни избори, отколкото израз на съпричастност към европейските институции и начин на мислене. Иначе две години след приемането на България в ЕС и броени дни преди вторите за страната избори за Европейски парламент, 38% от българите твърдят, че се чувстват европейци. Делът на хората с европейско самосъзнание е нараснал с 14% в сравнение с януари 2007 г. Днес то е най-ярко изразено сред висшистите (57%), сред столичаните (54%), сред заможните и сред дясно ориентираните избиратели. Най-рядко като европейци се самоопределят хората на възраст над 40 години, респондентите с основно и по-ниско образование, жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства и крайно бедните българи. 31% от интервюираните заявяват, че изборите за европарламент са много важни за тях лично. Тази позиция най-често заемат хората на възраст над 50 г., висшистите, жителите на малките градове и политически активните респонденти. Най-мотивирани да гласуват са хората над 50 години, жителите на малките градове и селата. Българските избиратели поставят предизборната кампания за евровота в контекста на вътрешнополитическите противоборства. Мотивирането на избирателите протича по две основни линии. Първата – предизборната конфронтация между БСП и ГЕРБ, т.е. между статуквото и промяната; втората – традиционната битка между "Атака" и ДПС. Извън тези две мотивационни схеми, остава по-ограничено политическо пространство, в което се конкурират останалите формации. Изключение от това правило прави "Синята коалиция", чиито привърженици не могат да бъдат поставени в нито една от посочените схеми. Кампанията за евровота фокусира общественото внимание към лидерите на политическите партии. В резултат на това, тези политици стартират със сравнително добри позиции, като особено изразително нараства подкрепата сред собствените им избиратели. Най-висока е мобилизацията на привържениците на "Атака", на ДПС и на БСП. Волен Сидеров е лидерът на политическа партия с най-високо одобрение сред собствения си електорат. Веднага след него по одобрение сред своите се нарежда Бойко Борисов. Ахмед Доган и Сергей Станишев също получават високо одобрение от своите симпатизанти. Регистрираме повишено одобрение и сред привържениците на "Синята коалиция" към Иван Костов и Мартин Димитров. Харесвани в голяма степен от собствения си електорат са още лидерите на РЗС, Новото време и ВМРО. Яне Янев запазва одобрението от 29%, което имаше и през март. Неговите публични изяви с акцент върху борбата с корупцията трайно задържат общественото внимание върху личността и дейността му. От всички водачи на листи за евровота най-харесвана е Меглена Кунева, издигната от НДСВ. Одобряват я 48% от интервюираните, като най-изразителна подкрепа за нея се наблюдава сред висшистите, сред жителите на малките градове и на селата, сред хората със жизнен стандарт около средния, както и сред тези с подчертано европейско самосъзнание. Ивайло Калфин е вторият по одобрение водач на листа за евровота. 34% от участвалите в изследването го харесват в това му амплоа, като сред тях преобладават симпатизанти на БСП. В сравнение с рейтинга му като министър, номинацията за водач на листа му носи бонус от 3%. Това показва, че изборът на Калфин има своите плюсове. Румяна Желева е харесвана от 28% от пълнолетните български граждани. Най-големи симпатии към първата в евролистата на ГЕРБ изразяват младите (на възраст до 39 г.) и хората с образование по-високо от средното. Подкрепата за нея е висока и сред симпатизантите на ГЕРБ. 26% от респондентите харесват Надежда Михайлова като водач на листата на "Синята коалиция". Това я прави политикът с най-висок рейтинг сред сините лидери. Михайлова е фаворит на образованите, на столичаните (където позициите й са по-добри от тези на Румяна Желева) и на симпатизантите на "Синята коалиция". В сравнение с февруари, рейтингът на Михайлова се е повишил с 9%, което показва, че номинацията й се възприема положително от избирателите. Емил Кошлуков, водач на евролистата на Лидер, е одобряван от 24% от интервюираните. Най-често положителни мнения за него изказват високообразованите респонденти, хората на възраст между 30 и 40 г., както и десните избиратели. Водачите на листите на коалиция „Напред” – Любен Дилов и на Атака – Димитър Стоянов, получават равни дялове обществено одобрение (по 18%). Димитър Абаджиев, водач на листата на партия „Ред, законност и справедливост”, е одобряван в това си качество от 13% от избирателите. БГНЕС