Агенция Скала публикува на 2 юни поименна прогноза за разпределението на евродепутатските мандати, на 5 юни – последна оценка за разпределението на вота за партиите и коалициите към 4 юни, а на 6 юни – прогноза за изхода от изборите. Време е да сравним тези прогнози с получените изборни резултати. Това се казва в началото на анализа на Скала предоставен на БГНЕС. Скала в продължение на 20 дни всеки ден предоставяше на БГНЕС своите изследвания за изборните нагласи в страната преди изборите за ЕП. БГНЕС публикава пълният текст от анализа на известната българска социологическа агенция. Поименна прогноза за разпределението на евродепутатските мандати. Публикувахме списък със 17 имена, подредени според вероятността да бъдат избрани: 1.Румяна Желева 2.Владимир Уручев 3.Ивайло Калфин 4.Филиз Хюсменова 5.Илиана Иванова 6.Димитър Стоянов 7.Илияна Йотова 8.Владко Панайотов 9.Емил Стоянов 10.Кристиан Вигенин 11.Надежда Михайлова 12.Метин Казак 13.Славчо Бинев 14.Мария Неделчева 15.Евгени Кирилов 16.Светослав Малинов 17.Корман Исмаилов Първите 15 от този списък действително бяха избрани, а последните двама бяха изместени от първите двама в листата на НДСВ – Меглена Кунева и Антония Първанова. Изборът на Меглена Кунева не е особена изненада (допускахме и такъв изход, но го смятахме за по-малко вероятен от прогнозирания), така че единствено ни изненада това, че Антония Първанова измества Светослав Малинов. Разликата, обаче, е само 300 гласа. Като цяло смятаме, че прогнозата ни е била реалистична и сме доволни от нея. Прогнозиране на избирателната активност и разпределението на гласовете. Избирателна активност. Последната ни оценка беше 34,09%, а финалната ни прогноза – 31-34%. Получи се 37,49%. Следователно сме подценили избирателната активност, което води и до измествания в резултатите на отделните партии и коалиции. В прогнозата си заложихме на по-ниска от измерената към 4 юни избирателна активност, тъй като така оценихме тенденцията. Но се получи обратното – тя е нарастнала в последните дни. Имаме известни съмнения, че покачването на избирателната активност не се дължи само на грешка в нашата оценка. В изборния ден до 17 часа избирателната активност се движеше според прогнозата ни. До този час бяха гласували около 28%, като най-високата активност в едночасов интервал беше около 3%. В последните 2 часа, обаче, гласуваха около 650 000 души. Вероятно по-голямата част от тези хора просто са гласували в края на изборния ден, но, от друга страна сме убедени, че ако е имало сравнително масови изборни манипулации, те са се случвали главно в 17-19 часа. Едночасова активност от 5%, каквато се случи в края на деня, е близо до границата на технологично възможното гласуване за толкова кратко време – средно човек на минута във всичките близо 12000 избирателни секции. Имаше секции, където в края на деня е гласувал един човек на 30 секунди. Без да искаме да обясняваме отклонението в прогнозата ни само с предизборни манипулации обръщаме внимание на тези факти, защото те кореспондират с множеството сигнали за изборни нарушения, коментирани в публичното пространство. Такъв скок в активността на избирателите в последните 2 часа регистрираме за пръв път. Разпределение на гласовете по партии и коалиции. Ще ги разделим на 3 групи – такива, при които прогнозата ни значително се е отклонила от изборния резултат, такива, при които има известни отклонения, но в общи линии прогнозата е правилна и такива, при които прогнозата е съвсем точна. Първа група – Лидер и НДСВ. Лидер се оказаха на границата на прага за излъчване на евродепутат, а ние не им давахме никакви шансове. Вотът за Лидер се оказа над 2,5 пъти по-висок от последната ни оценка към 4 юни – 5,73% срещу 2,18%. Очевидно сме подценили мажоритарния ефект от кандидатурата на Кошлуков, но това не е достатъчно обяснение. По отношение на Лидер сме допуснали груба грешка. НДСВ – тенденцията за покачване на вота за НДСВ я "хванахме" и отразихме в прогнозите си, но недооценихме нейната сила. Очаквахме партията да вземе 4-6% с неясни шансове да прескочи бариерата, а тя взе 8% и даже получи втори мандат. Грешката не е така груба, както при "Лидер", но прогнозата ни за НДСВ не ни задоволява. При толкова убедително прескачане на бариерата от 5,88% не би трябвало да имаме съмнения за тази партия, че ще я прескочи. Засега смятаме, че общото в подценяването на вота за НДСВ и ЛИДЕР е в недооценяването на мажоритарната мотивация на вота. Тези партии имаха най-добре представилите се в кампанията водачи на листи – Меглена Кунева и Емил Кошлуков. Ние използвахме методика за оценка, която изхождаше от хипотезата, че вотът ще бъде чисто партиен, а според нас при тези две партии не беше така. За НДСВ донякъде го забелязахме, за Лидер – не. Втора група – ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС. Надценихме, макар и не драстично, вотът за първите трима в изборите. При ГЕРБ грешката е незначителна – финалната ни прогноза беше 25-28%, а резултатът на партията е 24,5% и всъщност излиза с половин пункт от доверителния интервал, в който сме го прогнозирали. Потвърдиха се очакванията ни, че тази партия ще загуби гласове в края на кампанията, но тя или загуби малко повече, отколкото очаквахме, или пък през цялото време малко сме надценявали потенциала й. При Коалиция за България надценяването е по-голямо. Последната ни оценка беше малко под 21%, а прогнозирахме 21-24%, очаквайки че, подобно на други кампании, “Коалиция за България” има скрит вот, който не се улавя с демоскопски методи. Това не се потвърди. Вероятно през цялото време сме надценявали резултата на тази коалиция с около 2%. Като цяло, не сме чак толкова недоволни от прогнозата си за основните съперници в тези избори поради две причини – първо, точно оценихме броя на мандатите, които ще вземат (5 за ГЕРБ, 4 за Коалиция за България) и второ – всички други социологически агенции, които направиха прогнози, ги надцениха в по-голяма степен, отколкото Агенция Скала. При прогнозата ни за ДПС ситуацията е по-особена. Ние знаехме, че при такава активност, която се получи, ДПС ще слезе на 14-15% и правилно сме оценили количеството гласове, които партията ще вземе. Отклонението в прогнозата е ефект от подценяването на избирателната активност. Последната ни оценка на вота за ДПС беше 16,55% , а полученият резултат е 14,21% - с 2,3% по-нисък. Финалната ни прогноза е 17-20% поради очакването ни за по-ниска избирателна активност. Също така знаехме, че ако шеста партия прескочи бариерата, ДПС няма да вземе четвърти мандат. Останалите партии сме прогнозирали съвсем точно. При тези, които са под 1% не може да се очаква пълно съвпадение поради малките относителни дялове. А ето какво е сравнението при другите четири партии, които имат резултат над 1%: Атака. Резултат от изборите – 12,01%. Последна наша оценка към 4 юни – 10,3%. Поради тенденцията към повишаване на вота за Атака прогнозирахме 11-13%. Резултатът на партията е точно в средата на този интервал. Синя коалиция. Резултат от изборите – 7,99%. Последна наша оценка към 4 юни – 8,22%. Интервал във финалната ни прогноза – 7-9%. И тук резултатът е точно в средата на прогнозирания от нас интервал. Наистина очаквахме, че е по-вероятно Синята коалиция да вземе 2 мандата с този резултат, но загубата с 300 гласа на втория мандат е непредвидима. Ред, законност и справедливост. Резултат от изборите – 4,69%. Последна наша оценка към 4 юни – 4,62%. Интервал във финалната ни прогноза – 4-6%. Единствената самокритика, която можем да си направим е, че сме могли да бъдем по-категорични в очакването си РЗС да не прескочи бариерата. От друга страна, до последната седмица преди изборите тази партия беше непрекъснато във възходящ тенденция и беше резонно да се застраховаме, допускайки, че РЗС може да прескочи бариерата, тъй като е теоретично възможно измерването ни да бъде обременено със случайна грешка, водеща по подценяване на резултата за тази партия. Напред – ВМРО. Резултат от изборите – 2,26%. Последна наша оценка към 4 юни – 2,04%. Не ги включихме във финалната си прогноза, тъй като преценихме, че са без шансове за мандат. Оценките ни се потвърдиха. Публикуваме този текст единствено с цел внимателният читател да може сам да прецени дали и доколко Агенция Скала се е справила с прогнозирането на изборите за Европейски парламент. Съзнаваме, че социолозите донякъде объркват хората с множеството предизборни прогнози – понякога противоречиви и взаимно изключващи се. А всъщност целта на подобни прогнози следва да е точно обратната – да помогнат на хората да се ориентират в шансовете на участниците в изборите. Затова смятаме, че е редно социологическите агенции, които си позволяват да се занимават с предизборно прогнозиране, да не мълчат като риби след изборите, а сами да посочат къде са сбъркали и къде – не. Само ако това стане обичайна практика, ще бъде видимо кои агенции наистина се опитват да прогнозират процеса (като в тези опити естествено допускат и грешки, защото грешките са теоретично неизбежни при извадкови изследвания) и кои се занимават с политическа реклама под маската на публикуването на данни от социологически изследвания. /БГНЕС