На ненавършени 88 години днес сутринта е починал писателят Богомил Райнов. Погребението ще бъде следващата седмица. Богомил Николаев Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в гр. София. Завършил е специалност “философия” в СУ “Кл. Охридски” през 1943 г. Бил е преподавател по естетика във ВИИИ “Н. Павлович” Националната художествена академия - София, където е избран е за професор през 1954 г. Бил е зам. гл. ред. на в-к “Стършел”; гл. ред. на сп. “Художник”; зам. гл. ред. на сп. “Септември”; гл. ред. на в. “Литературен фронт”, както и културно аташе в Париж от 1953 до 1960 г. Научните му интереси са в областите на: естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на монографиите: Стилът в изобразителното изкуство; Проблеми на изобразителното изкуство; Против изкуството на империализма; Свободата на твореца в буржоазния свят; Художествено майсторство; Черният роман; Ерос и Танатос; Масовата култура; Бялото лице на смъртта /Африканска скулптура/; Тайното учение. Автор е и на много удожествени произведения. През 1941 г. излиза първият му сборник със стихотворения. След 1945 г. публикува няколко повести и разкази. В 1963г. излиза детективският му роман "Инспекторът и нощта", по който е снет и едноименен филм. Издава цикъл приключенчески романи "Господин Никой", "Няма нищо по хубаво от лошото време", "Голямата скука" и др. По голяма част от тях са правени художествени филми в които той участва като сценарист. Автор е на ред трудове по естетика и изобразително изкуство. Признанието и на критиката, и на читателите му носят и романите "Пътища за никъде" и "Черните лебеди". И двата са екранизирани - първият от Методи Андонов ("Бялата стая" с Апостол Карамитев), вторият - от Иван Ничев ("Черните лебеди", с дъщерята на писателя, балерината Диана в централната роля). Седемгодишното му пребиваване в Париж е в основата на книгите му за колекционирането на произведения на изкуството "Този странен занаят" и "Магичен фенер". През последните години Богомил Райнов издаде книгата "Людмила" - спомени за дъщерята на Тодор Живков, починала при неизяснени обстоятелства през 1981 г., с която той е бил много близък. С тази книга Райнов влезе в остра полемика с друг приближен на семейство Живкови литератор - Любомир Левчев, който преди това също беше издал книга със спомени.