Докладът на ЕК за правосъдие и вътрешни работи в България излиза днес и няма да има препоръка за предпазна клауза. През есента ще има още един доклад за управлението на еврофондовете. Поредният доклад на Европейската комисия ще бъде представен ден преди Бойко Борисов, лидерът на ГЕРБ да върне мандата на президента Георги Първанов и дни преди да бъде гласувано в парламента новото правителство на България. От ЕК уверяват, че съвпадението е случайно и че в документа критиките няма бъдат спестени заради смяната на властта у нас. Най-съществените от тях ще бъдат за корупцията и недостатъчното съдебни действия срещу нея. Комисията няма да препоръча предпазна клауза, защото вместо да ускори реформата в съдебната система подобна мярка може да блокира промените напълно. ЕК смята да запише в доклада, че мониторингът е доказал ефективността си в редица области и трябва да продължи докато бъдат постигнати убедителни резултати по всички области. Определяне на дати и крайни срокове не се предвиждат, сочи предварителната информация по поредния мониторингов доклад на ЕК за България, "Правосъдие и вътрешни работи". Преди последното заседание на правителството в оставка на 16 юли министърът на правосъдието Меглена Тачева заяви, че докладът е добър за България, като отказа да коментира каквито и да са аспекти на документа с аргумента, че няма да е коректно към европейските партньори. Все пак от Брюксел идваха преди датата за публикуване на доклада чрез българските кореспонденти цитати и констатации от него. И докато най-големите критики отново са за липсата на воля за борба с корупцията по високите етажи на властта, похвалите са за борбата срещу злоупотребите с еврофондове, за работата на Инспектората към ВСС и функционирането на Комисията „Кушлев". На 19 страници, ЕК е по-малко критична от преди. Старите слабости обаче са налице: няма ефикасна организация за борба с организираната престъпност и корупцията. ЕК признава, че вече има повече присъди от преди, но след споразумение с прокуратурата, наказанията по тях са минимални. "... уличните убийства продължават, а добре познати престъпници биват или освобождавани от затвора или получават леки присъди, заради които пак изглеждат като недосегаеми", пише в проектодоклада. Според Брюксел много магистрати или дознатели не започват разследване, когато усетят, че заподозреният за корупция се ползва с, цитирам: „добри връзки". Затова „България трябва да обмисли създаването на специализирани структури за разследване и осъждане на виновни за корупция по високите етажи на властта и за организирана престъпност." ЕК смята, че капацитетът на правоприлагащите органи за борба с корупцията и организираната престъпност не се е увеличил - в доклада се цитира присъдата на Валентин Димитров, но се посочва, че делата срещу Асен Друмев и Веселин Георгиев са бавят, а това срещу Марио Николов е прекратено. В раздела за организирана престъпност са посочени присъдите срещу Веселин и Христо Данови и срещу Димитър Желязков-Очите. Според Комисията обаче наказанията им са минимални и тепърва престои да се види дали съдебните органи са способни на по-високи наказания за организирана престъпност. Докладът критикува фактът, че всеки пети съд в България не публикува в Интернет съдебните си решения. Похвалите в документа са за Инспектората към ВСС, който, цитирам, „постигна окуражаващи резултати в разследването на дисциплинарни нарушения и систематични слабости в съдебната практика." Отличена е и работата на съвместните екипи на прокуратура и полиция за борба с измамите със средства от ЕС: „Създаването на постоянен съвместен екип за Противодействие на престъпленията срещу финансовата система на ЕС е прекрасна инициатива", пише в документа. Неслучайно бъдещият премиер Бойко Борисов номинира за правосъден министър прокурор Маргарита Попова, която ръководи това звено, "чиято дейност най-високо е оценена в Брюксел", посочи лидерът на ГЕРБ обявявайки избора си. Брюксел смята още, че „Постиженията на Комисията „Кушлев" са се подобрили значително в сравнение със средата на 2008-ма година, като над 130 дела очакват съдебни решения." Европейската комисия обаче смята, че „Практиката е запорът да се извършва няколко месеца след започване на досъдебната фаза на наказателното производство. Така се губи ефектът. Законът не позволява запориране на имущество на свързани лица". Цитирана е и информацията, че „в България има регистрирани 110 автомобила с марка „Бентли". Комисията отчита, че са извършени претърсвания в предградие в София и в резултат са започнати 10 дела за пране на пари." Брюксел ще представи нов доклад в същите области през лятото на 2010-та година. БГНЕС