Венцислав Върбанов свали имунитета си за втори път
Народният представител от Синята Коалиция Венцислав Върбанов свали за втори път имунитета си, за да не възпрепятства хода на възбуденото наказателно производство срещу него. Искането ми за отказ от парламентарна закрила е внесено в деловодството на Народното събрание на 7 август, съобщи самият той. В съответствие с разпоредбите на Конституцията и Правилника за организация и дейността на Народното събрание, декларирам писменото си съгласие за възбуждане на наказателно преследване и възстановяване движението на процеса, воден срещу мен, гласи обръщението на Върбанов до председателя на НС г-жа Цецка Цачева. Съображенията ми за продължаване на вече започналото, преди да бъда избран за народен представител, наказателно производство, е обстоятелството, че не желая наказателната неприкосновеност по време на мандата ми да възпрепятства съдебната власт да изпълни функциите си, се казва още в него.
Като декларира, че поставя обществените пред личните си интереси и разкриването на обективната истина, Върбанов уведомява НС и неговия председател, че няма да се ползва от правно привилигированото положение и лично поставя въпроса за вземане на решение за снемане на депутатския му имунитет. Той се надява Народното събрание да гласува личното му решение още в първия работен ден, за да изчисти името си в един процес, който продължава вече осма година. За втори път свалям сам депутатския си имунитет, за да не преча на обективната работа на съд и прокуратура, добавя той. Върбанов бе депутат в 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание. В правителството на Иван Костов заема поста министър на земеделието и горите от 1997 до 2001 г.
БГНЕС
1582
13
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Ангел Чернаев
Крадец на прехода. Открадна с братовчед си Тони Тонев
имотите на Главния Информационно Управляващ Център на Министерство на Земеделието по късно преименуван Агробизнесинформ ЕАД. Две административни сгради от по 3000кв.м. и седем магазина в центъра на София.
Анонимен
Заграбването на мелниците, силозите и зърното, което се съхраняваше в тях.
Създадена е организация от състуденти, близки и роднини, които под ръководството на министър В.Върбанов, стават собственици на мелниците и силозите в страната. Те контролират и търговията на зърно. Ето какво ни съобщава земеделския лидер Яне Янев:
Фирми, близки до Върбанов, изкупували реколта 2000 на зелено
Фирми, близки до земеделския министър Венцислав Върбанов, притискат зърнопроизводителите да им продадат реколта 2000 на зелено на смешно ниски цени. Това разкри лидерът на националното сдружение БЗНС Яни Янев в Добрич вчера. Прекупвачите използвали механизма на фючърсните сделки и давали за тон жито по 120 лева. Истинската цена на пшеницата е 160 лева след поскъпването на горивата и торовете. Месец преди старта на жътвената кампания кабинетът Костов няма никаква ценова стратегия за хляба. Зърнопроизводителите ще се вдигнат на бунт след протеста на млекарите. Недоволството от локално ще стане национално и ще вдигне на крак целия агросектор в държавата, предрича земеделецът. Върхушката около Мозер и Върбанов била на път да мобилизира целия зърнен бизнес, защото владеела и силози, мелници и фуражни заводи. 1/3 от випуска на Върбанов от зоотехническия институт и още толкова братовчеди и шуробаджанаци са назначени капиталисти. Сигурни сме, че 2/3 от приватизационните договори на стратегическата база не се спазват и ще поискаме ревизия на сделките, каза земеделският шеф.
В страната започна процес на консолидация на всички земеделски съюзи и връщане назад няма. Вече никой не слуша Мозер, защото се е договорила с Костов и е готова да изтъргува БЗНС за четири депутатски места в бъдещия парламент. До 20 - 25 дни Пинчев ще се раздели с лидерското място в своя съюз. Най-вероятно неговият организационен секретар - депутатът Димитър Божанов ще стане обединителната фигура на всички земеделци. Божанов е заявил на среща с премиера, че земеделците поемат самостоятелен път на изборите, но този факт беше скрит от медиите, каза Яни Янев.
|Юлия Христова
наша кореспондентка
вДобрич.
Да разгледаме конкретно как се извършва приватизацията на най-големите мелници в страната. Кой става собственик и срещу какви пари. Как се извършват оценителските работи, кой приема оценките, кой ги контролира, кой проверява как се изпълняват задълженията по приватизационните договори. Кой носи отговорност за зърното, което се съхранява в силозите. Ето някои от тези отговори:
Мелница "Плевен"
Тази мелница беше едно много-добро предприятие от хранителната промишленост на България. То е проектирано и построено по най- модерните технологични изисквания за времето си. Разполагаше със съвременни железобетонни силози в които можеше да се съхранява 100 000 тона зърно, заедно с базите в района на град Плевен. Освен това мелницата, която обработваше зърното, позволяваше получаването на високо качествени брашна. Всички процеси бяха автоматизирани, ръчен труд не участваше в целия технологичен процес. Може би това бяха предпоставките, които засилваха апетита на министъра на земеделието да приватизира мелницата и силозите чрез РМД, съставено от негови поставени лица. Основен акционер в това РМД е Васко Денчев, кум на министъра, той е собственик на 55% от предприятието. Оценката е направена от фирма "Агробизнесинформ" ЕАД гр. София, на което председател на борда на директорите е първият братовчед на министър Венцислав Върбанов, Тони Милев Тонев-естествено назначен от министъра. При продажбата на мелницата офертната цена е намалена с 200 000 лв. и мелницата, заедно със силозите е продадена 2 971 000лева. А зърното, което е собственост на предприятието е на стойност 5 милиона лева. РМД става собственик на активи, които са на стойност осем милиона лева. Тези сгради, силози, машини, транспортни средства се придобиват от хора които министърът е назначил в борда на директорите и е дал указание да направят РМД, в което неговият кум държи мажоритарния дял от предприятието. Създадена е схема за източване на държавното имущество, от поставени лица. Тази хора ще изпълняват разпорежданията на министъра, въпреки че предприятието вече не е държавно. Организираната престъпна схема, се използва от държавни служители, на отговорни постове за разпределение и заграбване на държавното имущество. При този случай плевенската мелница, министърът има пряк интерес, мелницата да е под негов контрол защото: първо той е от този край и второ майка му и брат му се занимават със зърно производство и търговия на хляб и хлебни изделия.
Затова интересите на държавата са пренебрегнати и на първо място са поставени личните интереси. (По това време интерес към мелницата проявява Офир Хагай - изрелски бизнесмен, който пристига в България с цел развитие на зърнения бизнес.)
Но при проведената среща в Министерство на земеделието, експерти му препоръчва да се насочи към други обекти: - Попово, Разград. Държавните чиновници му казват, че шансът му да успее за мелница "Плевен" е нищожен.) Знае е се кой ще спечели обекта. Държавата губи обект на стойност 8 мил.лева, а РМД печели предприятие, което струва 8 мил.лева за 2 971 000лева, от които половината платени с компесаторни инструменти.
През 2007год. журналистката Румяна Пенкова съобщава във вестник "Труд" -Търсят над шест мил.лв. от скандално приватизираната мелница в Плевен. Длъжник на резерва е обявен във фалит. Открито е производство по несъстоятелност на "Зърнени храни"- Плевен, е съобщила Весела Сахатчиева, окръжен съдия, цитирана БГНЕС.
Изпадналата във фалит фирма е "Зърнени храни 97"-скандално известната с приватизацията си мелница. Несъстоятелността и е обявена на 18 август 2007г. по искане на "Водно стопанство 2000", на която дължи 93 000 лв. Установени са борчове за 1,223 мил.лева, очаква се да излязат още на събрание на кредиторите, насрочено за 18 септември 2007год. Фалитът вероятно е начин собствениците на мелницата да се измъкнат от огромните дългове, защото "Зърнени храни 97" фигурира под № 41 в списъка на големите длъжници към Държавния резерв. Има я и в доклада на временната парламентарна комисия, разследваща злоупотребите с резерва в 39-ото народно събрание. 5 497 800 лева главница и 549 780 лева неустойка са борчовете към резерва за изчезнали от склад 14 875 тона жито, пише в справката, внесена в МС. Според доклада на депутатите от май 2004 год. внесен в прокуратурата от лицензираните складове са липсвали 6 600 тона зърно, а при втора проверка-към 9 000 тона.
Мелницата бе приватизирана преди осем години при кабинета "Костов". Ексминистър Венцислав Върбанов бе обвинен, че я продал на безценица на свои близки. Сделката заедно с източването на фонд "Земеделие" и продажбата на "Доброжанска гора" и "Геоводинвест" станаха причина 39-ият и 40-ият парламент да снемат имунитета на В. Върбанов. Делото продължава да е в съда, не е приключило. Съдът е назначил Мариян Иванов за синдик на мелницата.
В друга публикация се прави анализ на източеното предприятие, като кредитори се появяват хората, които са участвали в източването. Сега чрез съдът те искат да присвоят предприятието. Крадеца чрез адвокатски трикове иска да придобие активите на нищожни цени. Ето какво съобщават някои публикации:
Битката за "Зърнени храни 97" продължава
Съдия-изпълнител даден на прокурор заради документ с невярно съдържание
Борбата кой да стане собственик на отдавна приватизираното плевенско предприятие "Зърнени храни 97" АД продължава с пълна сила, в нея са включени и органите на правосъдието - прокуратура, съд, министерство. Както "BG Север" писа на 3 декември 2006год.., мелницата в Плевен и нейното поделение в Пордим бяха обявени поотделно за продажба от съдия-изпълнител Пламен Дамянов на основание иск за 85 078 лв. от ЕТ "Василка Върбанова - Макс"(майка на министър В.Върбанов). Към изпълнително дело №531 - 5/2004 г. в последствие се присъединяват и други взискатели - "Държавен резерв" за 2 729 815 лв., "Слънчев дар" АД - гр. Варна, за 1 135 100 лв., Любомир Василев Върбанов за 26 331 лв(брат на министър В.Върбанов)., Агенцията за държавни вземания за 482 лв., Териториална данъчна дирекция - Плевен, за 682 194 лв. Въпреки многобройните жалби, висящи дела и обезпечителни заповеди, сделката става факт на 24 януари 2006год. С постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 1 февруари, съдия-изпълнител Пламен Дамянов обявява продажбата на базата на "Зърнени храни 97" в гр. Пордим на "Слънчев дар" АД, представлявано от Светлозар Дичевски. Стойността на сделката е 653 300 лв. Заинтересовани страни обаче обжалват продажбата и тя е спряна с обезпечителна заповед на плевенския районен съд от 7 февруари 2007год. По не потвърдена информация е направен опит по същия начин да бъде продадена и плевенската мелница.
Както бе изтъкнато в публикацията от 3 декември 2006год., имотите на "Зърнени храни 97" в Плевен и Пордим са оценени от вещото лице Капка Радева съответно за 950 592 лв. и 652 400 лв. - според акционери твърде ниско, тъй като по друго изпълнително дело са били определени значително по-високи стойности - 3 162 500 и 1 632 000 лв. В жалба до районния съд акционерът Момчил Стефанов твърди, че по този начин дружеството е ощетено с 3 192 300 лв. Освен това загуби ще понесат и другите взискатели, сред които са "Държавен резерв" с 2,7 млн. лв., плевенската данъчна дирекция с 682 хил. лв. и др., тъй като ниската цена няма да удовлетвори напълно техните вземания. Вината за това е на шефа на мелницата Стефан Стефанов. Той е оттеглил молбата на своя предшественик Ботьо Парашкевов, с която е поискана по-висока оценка.
Поискано е от прокуратурата да образува срещу Стефан Стефанов предварително производство за извършено престъпление, с което са нанесени огромни щети на дружеството.
Като виновник за продажбата на ниска цена е посочен и съдия-изпълнител Пламен Дамянов. Срещу него Момчил Стефанов също иска да бъде образувано наказателно дело за издаване на документ с невярно съдържание. На 3 февруари 2007 год. той издал удостоверение, в което никъде не е упоменал, че вече е извършена продажбата на имота в Пордим, станала факт на 24 януари 2007год.
Очевидно е, че жестоката битка за "Зърнени храни 97" ще продължи, тъй като залогът е огромен. Добре е, че засега се води само с юридически средства. Жалби са подадени и до министъра на правосъдието, и до Върховния касационен съд. В крайна сметка става въпрос за частни интереси и само органите на правосъдието, могат да кажат кой е крив и кой прав, дали някой е извършил престъпление и какво наказание.
Ето как се развиват нещата по-късно с мелниците в този район и какво съобщават някои разследващи журналисти. Схемите за разграбване на държавното имущество са изработени от опитни юристи, адвокати, в тях участват и съдии, прокурори, следователи. Всички са участници в един процес, които позволява законно да се краде имущество за милиони левове. Нека проследим една схема по която се придобиват активи чрез свързани лица от бизнесмени, съдии, оценители, политици и роднини на тези хора.
Ликвидирането на мелници в Плевенски регион ставало със
съдействието на Венцислав Върбанов, твърди потърпевш
18 май 2009 | 17:14 | Агенция "Фокус"
Плевен. Престъпното ликвидиране на мелничните предприятия в Плевенски регион от фирми на Светлозар Дичевски ставало със съдействието на бившия земеделски министър и настоящ депутат от партия „Обединени земеделци” Венцислав Върбанов. Това твърди в сигнал до ДАНС Илиян Михайлов, управител на мелничния комплекс „Славомел” – гр. Славяново и потърпевш, предаде кореспондентът на радио „Фокус” – Велико Търново. Сигналът е подаден още до Главния прокурор на България и до председателя на Апелативна прокуратура – Велико Търново. Михайлов посочва, че чрез престъпна схема фирми на Дичевски цедирали вземания на банки към земеделски производителни кооперации и други мелнични комплекси в Северозападна България. Така са погълнати най-голямата плевенска мелница „Зърнени храни 97” АД, мелница „Дунав”АД – гр. Свищов и мелница „Славомел” – гр. Славяново. Присвоени са и зърнобази и хранилища в Пордим, Дебово, Деков, Ореш, Вардим, Бяла Слатина, Кнежа, Божурица, Кормянско, Ставерци, Брест, Гиген, фуражният завод „Вит” АД в Долна Митрополия и др. Всички имоти са получени чрез постановления за възлагане от съдия-изпълнител или чрез Агенция за държавни вземания през периода 2004-2006 г. в полза на фирмите на Дичевски „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД, „Сортови семена” ЕАД - Плевен, „Сортови семена” – с. Вардим, "Сортови имена" – Ямбол. Михайлов изтъква, че мелничните комплекси и хранилища престават да функционират, след възлагането им. Така фирмите на Дичевски стават пълен монополист в региона и са определящи по отношение на пазара и цените на зърно за държавата, а при наличието и на два порта на р. Дунав – Сомовит и Оряхово, възможностите за въздействие на пазара на национално ниво са много големи. Чрез износа на зърно в огромни количества фирмите на Дичевски получават ДДС, тъй като доставките са в страни от ЕС и като вътрешно-общностни, са освободени от този данък, но той се получава като данъчен кредит. "Очевидно е създадена една картелна организационна структура, която е в състояние да оказва безконтролно влияние върху зърнения пазар, а от там върху брашното и хляба като краен продукт", смята Михайлов. В писмения сигнал, той проследява фактологично и хронологично делата, свързани с трите мелнични комплекса в Плевенски регион, станали жертва на фирми на Дичевски. И в трите случая се появяват едни и същи действащи лица – съдия-изпълнител Цветозар Найденов, вещото лице оценител Капка Радева, която прави няколко пъти по-ниски оценки от пазарната стойност на недвижимите имоти, Ценка Босева, депозитар и счетоводител във фирмите на Дичевски. По сигнали на граждани в региона на Червен бряг и Кнежа негови фирми са придобивали земя чрез фалшиви пълномощни. За тях са получавани субсидии от държавата в огромни размери, документално доказва Михайлов. Освен това тези вземания от държавата са служили на Дичевски, като обезпечение при получаването на огромни кредити от банки.
Михайлов призовава компетентните институции да разпоредят проверка на твърденията му, както и на всички прокурорски преписки по споменатите случаи. „Моля, ако има законово основание, всички прокурорски преписки да се обединят в една, като се извърши обстойно изследване на схемата, по която са придобити недвижими имоти на толкова търговски дружества и по същество е създадена една картелна организация, което е в противоречие със законите на сраната. Цял браншови отрасъл в региона е ликвидиран чрез цесии и съдебно изпълнителни дела. По незаконен начин се придобива значително количество земеделска земя, а "хората нямат сили и средства да се защитят в съда”, коментира Михайлов. По мнение на всички „ужилени” от стратегията на Дичевски са налице координирани действия на група от бизнесмени, адвокати, съдия-изпълнители, съдии и покровители от най-високите етажи на властта с цел придобиване на активи и залагането им за получаване на големи кредити от различни банкови институции, обобщава Михайлов.
Престъпните машинации на тези групи са много обезпокоителен факт, защото се води истинска война срещу земеделски производители. Борбата на тези хора е много трудна, като се има в предвид интересите на престъпните групи от политици, съдии, бизнесмени. В следващата публикация са представени обвиненията на прокуратурата срещу една престъпна група.
Делото срещу „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД – Варна е внесено в Плевенския окръжен съд.
18 май 2009 | 17:24 | Агенция "Фокус" Даниела ДОЧЕВА
Плевен. Делото срещу фирма „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД – гр. Варна влезе в Плевенския окръжен съд. Това съобщи за кореспондента на радио „Фокус” – Велико Търново говорителят на Окръжната прокуратура Диана Маркова. Тя уточни, че делото е влязло в съда на 14 май. Прокурорското дело е №38. Обвиняеми по него са Светлозар Дичевски - изпълнителен директор и собственик на „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД, Ценка Босева – счетоводител във фирми на Дичевски, Капка Радева-Георгиева – вещо лице – оценител, както и съдебен заседател, и Цветозар Найденов – частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – Плевен, посочи потърпевшият Илиян Михайлов, управител на филма „Славомел” ООД – гр. Славяново. Наблюдаващ прокурор по случая е Георги Велков от Окръжна прокуратура - Плевен. През 2004 г. фирма „Славомел” ООД, занимаваща с търговия със зърно и преработката му в собствен мелничен комплекс, става жертва на изпитана и добре работеща престъпна схема, твърди Михайлов. Обвиняемите лица действат координирано, като всеки има своята роля в схемата, коментира в обвинителния акт Окръжна прокуратура-Плевен. Заради тежката зърнена криза през 2004 г. Михайлов и неговите съдружници теглят банков кредит за оборотни средства в размер на 350 000 лв., който е обезпечен с целия мелничен комплекс и други лични вещи. Дружеството не успява да изплати последните три вноски на банката от 103 000 лв. и се обръща за помощ към лоялния си до този момент бизнес-партньор Светлозар Дичевски, собственик на много фирми, включително „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД – гр. Варна, „Слънчев дар”ЕАД и други. „Той предложи да купи вземането от банката, да му направим допълнително записи на заповед, по които не дължахме суми от 350 000 лв. Неговото предложение беше чрез съдия-изпълнителя Цветозар Найденов "да му се възложи имотът на дружеството в град Славяново и след това отново, след като му изплатим цесията, да ни върне обратно същия”, разказа Михайлов. Това обаче се оказва престъпна схема. Действителното намерение на Дичевски е било да получи имота за едно от дружествата си и да го ползва като обезпечение за неговите кредити. По тази схема са цедирани вземания на банки към земеделски производителни кооперации и други мелнични комплекси в Северозападна България, установява Михайлов впоследствие. Ролята на Капка Радева в схемата е да изготви ниска не съответстваща на действителната оценка по отношение на недвижимия имот в град Славяново. Тя оценява имота на „Славомел” на 198 000 лв. при реална пазарна стойност 600 000 лв. Машините и съоръженията, особен залог по кредита, които са оценени от банката на 400 600 лв., са продадени чрез депозитар Ценка Босева на една от фирмите на Дичевски за 50 000 лв. Чрез съдия-изпълнител Цветозар Найденов всички имоти и движими вещи, собственост на „Славомел”, са възложени на „Октопод Инвест Хординг”–гр.Варна.
Председателят на Окръжен съд – Плевен Румен Лазаров е разпределил настоящото дело на съдия Евдокия Найденова на 16 май, информираха от деловодството на съда. Делото влиза за втори път в Окръжен съд – Плевен. Първият обвинителен акт по до съдебно производство 237/2008 г. е внесен през месец декември 2008 г. Той съдържа около 90 страници и 36 тома доказателства. В рамките на една седмици двама съдии от Окръжен съд - Плевен си правят отвод – съдия Мълчиниколова и съдия Грънчаров, с мотиви, че са познати с един от обвиняемите частен съдебен изпълнител - Цветозар Найденов. Следващият съдия, на който е разпределено делото, е Кристина Лалева, която за няколко дни успява да се запознае всеобхватно с материалите по случая и да издаде разпореждане на 14 януари 2009 г., с което прекратява до съдебното производство и връща делото в Окръжна прокуратура в Плевен, разказа Михайлов. "Установихме конфликт на интереси и заинтересованост на съдия Лалева от не разглеждане на делото и огласяване публично на извършените престъпления от виновните лица, подава писмен сигнал Михайлов до председателя на Окръжен съд Румен Лазаров, до съдия Лалева, Окръжна прокуратура – Плевен, Апелативна прокуратура и Комисията по корупцията към Висшия съдебен съвет. В сигнала Михайлов изтъква фактологично, че съпругът на съдия Лалева – Атанас Лалев, както и нейният свекър – Иван Лалев, активно участват в бизнеса със зърно и са в близки отношения с обвиняемия Светлозар Дичевски и който се ползва с протекциите на бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов" твърди Михайлов. Немотивираното връщане на делото на прокуратурата за „отстраняване на процесуални нарушения” дава възможност да бъде поискан четири път отвод на наблюдаващия прокурор Георги Велков, което в крайна сметка не се случва и действията на прокурор Велков са потвърдени от ВКС, като делото е взето под особен надзор, каза още Михайлов. Според него пиарът на Окръжен съд –Плевен Силвия Кръстева не е дала официална информация за делото на медиите нито при първоначалното му влизане в съда, нито при повторното.
„След повторното влизане на делото в Окръжен съд – Плевен ще стане ясно дали ще има безпристрастен съдия в Плевенски окръжен съд, който въпреки засегнатите големи сфери на икономическо и политическо влияние ще има смелостта да насрочи делото и да започне гледането му по същество”, смята Михайлов. Обвързаността на политици и бизнесмени и съдии, е сериозна заплаха за демократичните процеси, които протичат в страната.
В статията на журналистката Румяна Пенкова "Уволнен за корупция пак на държавна работа" установяваме връзката между Иван Лалев и министър Венцислав Върбанов.
Единственият чиновник от Министерство на земеделието, уличен във вземането на пари от частни лица и уволнен за това през януари 1999г. отново е в бойните държавни редици. Със заповед, издадена на 1 март Иван Лалев е назначен в системата на Националната ветеринарно-медицинска служба(НВМС). Ветеринарят Лалев беше дясна ръка на ексминистъра на земеделието Венцислав Върбанов. Той бе освободен, след като прибра от бургаски бизнесмен няколко милиона стари лева, за да му върши услуга, която е задължение на държавата. След публикация на "Труд" за корупцията Лалев бе уволнен с намесата на бившия премиер Костов.
На 7 март т.г. Лалев седна на нов стол-старши експерт по паразитология в НДНИВМИ (Национален диагностичен и научноизследователски ветеринарномедицински институт), поделение на НВМС. Заповедта е подписана от зам. генералния директор на НВМС Паскал Желязков. Назначението обаче е по изричното нареждане на генералния директор Жеко Байчев, показа нашата проверка. За появата на Лалев сигнализираха научни сътрудници. Института знае, че това било работа на депутата от БЗНС-Мозер, Венцислав Върбанов, чийто имунитет се иска от главния прокурор. На въпроса вярно ли е, Върбанов отговори в прав текст: "Да, ще го назнача!" Това назначение отговаря на въпроса защо при обсъждането на калпавия ветеринарен закон в Комисията по земеделие Върбанов бе винаги зад гърба на Жеко Байчев, коментира депутат.
По време на управлението на ОДС Лалев бе назначен от Върбанов на длъжност шеф на отдел без отдел. Запознати твърдяха, че е момче за недотам чисти поръчки на ексминистъра. Уволнението му дойде след публикация на в"Труд" от 12 ноември 1988г. "Агробизнесмен губи 800млн.лв. от чума по прасетата". Става дума за свинефермата на акд.Иван Тагаров в с. Факия, Бургаско, където през 1998г. бяха унищожени 573 малки прасенца оценени тогава на 120млн. стари лева. Други 540 угоени (към 80 000 кг. живо тегло), като контактни, бяха принудително изклани. В свинекомплекса бяха заклани под карантина още 1100 прасета над 100 кг. всяко клинично здрави, но под възбрана. По закон при чумна епидемия болни и контактни животни се унищожават, а хазната задължително плаща щетите.
Пред "Труд" тогава Лалев признава: "Министър Върбанов ме изпрати да проверя вярна ли е диагнозата, защото от НВМС поискали над 200мил. стари лева за обезщетение на Тагаров. "Аз пазя бюджета". Без да има такива права или задължения, Лалев дири кланица за клане на контактните прасета и я намира в Сливен. Изнудва Тагаров да му даде на ръка 5,5мил.стари лева, а от часната фирма"Биос" - още 2 мил.стари лева, уж за да ги брои на шефа на кланицата. Твърди, че това не било рушвет, а "личен заем”.
Прасетата са изклани а месото-79042кг, е съхранено в хладилниците на "Родопа" Сливен. Лалев повторно превиши правата си. Той подписва възложително писмо до фирма "Балкан Експрес" - да продаде свинското и да и да плати парите на Тагаров. Което изобщо не става. Накрая се разбира и че вместо 47 068 820(стари)лева кланицата е получила 7 мил.лева. И че 500 000от "заема" са в нечий джоб.
След уволнението на докторът се впуска в приватизация на фирми, продавани от екипа на Върбанов. През април 1999г. се появява пак на държавната арена - назначен е от Върбанов в борда на "Биофарм" Сливен. Това е бившият противошапен институт, който бе източен и продаден за жълти стотинки на поставени лица. Без да има лиценз "Биофарм" печели държавна поръчка от НВМС и произвежда ваксина против антракс.
Както "Труд" писа тогава, с низ от груби нарушения на законите, признати от зам. -шефа на НВМС Янко Иванов, фирмата прибира 269 мил. лева.
Сега още с влизането във ветеринарния институт Лалев не се свени да заяви, че е дошъл за мястото на директор на института, и че не иска да е държавен служител, защото няма да закрива фирмите си. Според "Дакси" Лалев е собственик и управленец
в "Кверкус комерс" със седалище Велчово, Ловешко,която се занимава с услуги в дърводобива и горското стопанство. "Заводско племенен свинекомплекс 98", с. Победа, и "ЗСП инвест" са за производство на свинско месо.
Нека проследим развитието на тези хора в по-дълък период от време. Как овладяват важни стратегически обекти, които са от съществено значение не само за регионалната икономика, но и за страната. Олигарсите в България получават подкрепа от всички правителства до сега. Всички институции работят за тях. В следващата публикация се вижда подкрепата която получава Светлозар Дичевски от правителството на Сергей Станишев, този човек получава подкрепа и от правителството на Иван Костов и Симеон Сакскобурготски, /разрешават му да извърши замяна на 8 447дка. земя срещу 6927дка. пръснати на 36места/, Този човек е получил 6-7 милиона лева субсидии, след като е надписвал площи, това разкри изп. директор на фонд "Земеделие" г-н Татъръков. Лъжата, измамата са основни приоритети на олигарсите. За да натрупат това, огромно богатство, те създават кръгове от влиятелни хора, които ги подкрепят в съда, прокуратурата, в правителството. Ето един пример за такава подкрепа:
Заграбването на пристанище Оряхово от фирми близки до управляващите. Пристанището , се използва за обработка на генерални и насипни товари, обслужване на пътници и корабно снабдяване. То е важен транспортен център, защото се намира на река"Дунав" , отсреща е румънското пристанище Бекет, свързано с важни пътища още от римската империя ето накратко някои исторически данни свързани с този район.
ИСТОРИЯ:
На мястото на днешния град Оряхово е била римската крепост Валерия (Валериана), по пътя Сингедунум (Белград) - Константинопол. В документи и карти от Средновековието се среща с имената Врхов, Орезов, Ореов, Раово, унгарското Орешик. От старата крепост е останал т. нар. Камък или Калето на 1,5 км западно от града. Там е старата чешма Капетанец и стълбът на електропровода, идващ от Крайова за Бойчиновци. Оряхово е разположен на хълмове. На един от тях е най-високата точка на дунавския бряг - 226 метра. Движещите се земни пластове причиняват чести срутвания. За тяхното спиране се строят бетонни подпори и се инжектират льосовите пластове. До 1888 г. градът се нарича Рахово, а след това - Орехово и по-късно -Оряхово. Най-важните промишлени предприятия в града са: завод "Изгрев" за нестандартно оборудване, хидравлични крикове, резервни части за автомобили и мотокари; дървопреработвателният завод "Огоста" изработва палети и опаковки; предприятието "Анжело" е за детско и юношеско облекло; за книжна конфекция (главно тетрадки) е предприятието "Мадара". Застъпено е и производството на метални изделия и др. Пристанище Оряхово спада към Ломския пристанищен комплекс. Между Оряхово и отсрещното румънско пристанище Бекет функционира фериботна линия, поддържана с фериботи на Румъния и България. Фериботният комплекс в Оряхово изгради модерен терминал, гранично-пропускателен и митнически пункт за обработване на товаропотоците от товарни камиони юг - север. Към старата църква "Свети Георги" от 1837 г. води улица със стари възрожденски къщи. През Бекет - Оряхово в периода до революционните борби срещу турското владичество се внасяло оръжие от Влашко. В източния край на града е издигнат паметник на падналите румънски войници през време на Освободителната война. Фигурата му е дело на флорентинския скулптор Арнолдо Цоки, изработена през 1882 г. Срещу близкия остров Есперанто (островите Лесковец и Език) има плаж, туристическа хижа, къмпинг, хотел-ресторант "Чайка" и вилна зона. Източно от остров Език е остров Пъпъдия, свързан с интересни легенди.
Това историческо място привлича като магнит, интересите на олигарсите. Удобно пристанище за износ на зърно в цяла западна Европа. Интересът е много голям и затова се завързва спор между фирмите: български и гръцки надделяват нашите олигарси.
-----------------------------------------------------------------------------
ЗАКОНЦЕСИЯТА:
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ:
1. Определя "Слънчев дар" - АД, Варна, за кандидат, спечелил едностепенния неприсъствен конкурс за предоставяне на концесия върху обект - публична държавна собственост, представляващ пристанищен терминал Оряхово, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Лом, включващ:
1.1. Пристанищна територия с площ 12 300 кв.м при граници с координати на точките от № 1 до 15 включително в координатна система "1970 г." съгласно схема и координати - неразделна част от концесионния договор, състояща се от части от урегулирани поземлени имоти - публична държавна собственост, с планоснимачни № I-2347, I-2348, I-2349 в кв. 16 по плана на Оряхово при граници: на изток - жп гара; на запад - западният край на кейовата стена; на север - р. Дунав; на юг - ул. Драгоманска, за които е съставен акт за публична държавна собственост № 734 от 8 юли 2003 г.
1.2. Пристанищна инфраструктура - публична държавна собственост, построена върху територията по т. 1.1, съгласно приложение - неразделна част от концесионния договор, за която е съставен акт за публична държавна собственост № 1509 от 24 юни 2004 г.
1.3. Концесията включва и пристанищната инфраструктура, която ще бъде изградена от концесионера с негови средства при условия и по ред, определени в концесионния договор, в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план.
1.4. Пристанищната територия, включена в обекта на концесията, може да бъде допълвана с решение на Министерския съвет в съответствие с предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план за разширение на пристанищния терминал.
2. Одобрява резултатите от проведения едностепенен неприсъствен конкурс за избор на концесионер за предоставяне на концесия за пристанищен терминал Оряхово, част от пристанище за обществен транспорт Лом - обект - публична държавна собственост, както следва:
2.1. Размер на годишното концесионно възнаграждение, съставено от две части - фиксирана и променлива:
2.1.1. фиксирана част на годишното концесионно възнаграждение в размер 5112,92 евро, който се индексира на всеки 5 години от срока на концесията с индекса на потребителските цени с натрупване;
2.1.2. променлива част на годишното концесионно възнаграждение в размер 10 на сто от нарастването на общия размер на брутните приходи за текущата година от извършваните пристанищни услуги на обекта на концесията спрямо приетите за базови брутни приходи в размер 105 000 евро.
2.2. Инвестиции за срока на концесията, които концесионерът се задължава да направи в обекта на концесията:
2.2.1. в размер не по-малък от 1 200 000 лв. за първите две години от срока на концесията;
2.2.2. в размер не по-малък от 2 400 000 лв. за първите 10 години от срока на концесията, в т. ч. тези за първите две години.
2.3. Средногодишен товарооборот за първите 10 години от срока на концесията в размер не по-малък от 100 000 т.
2.4. Средногодишен пътникопоток за първите 10 години от срока на концесията в размер не по-малък от 8000 пътници.
3. Упълномощава министъра на транспорта да сключи концесионния договор в едномесечен срок от влизането в сила на това решение, да осъществява контрол по изпълнението му и да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнението на договора, с изключение на тези по неговото прекратяване.
4. Концесионният договор се сключва при условията на това решение, Решение № 426 на Министерския съвет от 2005 г. и направеното от "Слънчев дар" - АД, Варна, предложение за участие в едностепенния неприсъствен конкурс.
5. Концесионният договор влиза в сила в 60-дневен срок от подписването му при условията, определени в него.
6. Паричният депозит за участие в конкурса, внесен от "Слънчев дар" - АД, Варна, се задържа и прихваща от еднократното концесионно възнаграждение.
7. Освобождава внесения депозит на другия кандидат в конкурса.
8. Решението подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност в 7-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник".
Минстър-председател: Сергей Станишев
Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
„Пристанищен терминал Оряхово” притежава собствено свидетелство за експлоатационна годност в предоставянето на услуги по обработка на генерални и насипни товари, обслужване на пътници и корабно снабдяване. „Пристанище Оряхово” е свързано само с националната пътна мрежа чрез изход на автомобилен път до гр. Оряхово и няма връзка с националната ж.п. мрежа. Пристанищната територия, обект на концесия, е с площ от 12 300 кв.м. Терминалът разполага с две кейови места за обработка на товари и поща и едно кейово място за обслужване на пътници.
Съгласно данните, предоставени от Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, през изминалата 2006 г. пазарният дял на „Пристанищен терминал Оряхово“ е равен на 1,30%. Изчисленията са направени въз основа на обема на преминали и обработени товари през речните пристанища. По отношение на относителен дял от общия пътникопоток, преминаващ през речните пристанища, данните сочат, че делът на Пристанище терминал Оряхово е равен 1,14%. С поемане на управлението на пристанището се създава възможност
лицето Светлозар Дичевски, да контролира износа на зърно от този район на страната.
"Слънчев дар" е варненска фирма, в която 95% от акциите са собственост също на също варненската "Изида инвест". В нея пък 95% са притежание на регистрираната в Кипър "Лонгфелоу лимитид". Според Светлозар Дичевски "Слънчев дар" е част от "Октопод инвест холдинг", която според "Дакси" е 100% собственост на самия Дичевски. "Занимаваме се със земеделие и основно - търговия със зърно в Централна и Северна България. И досега бяхме основен товародател на пристанището в Оряхово", твърди директорът на компанията.
Организираната престъпност работи във всички направления, заграбването на държавните активи: Силози, Мелници, Пристанища са само частица от престъпната дейност на споменатите по-горе имена. Алчността не се ограничава с тези обекти.
Голяма стръв за този Октопод се оказват европейските пари. Средствата които постъпват от Европейския съюз привличат, като магнит хищното око на конспираторите. Както се очаква престъпните схеми са разработени и въведени в действие. Ето какво разкриват някои публикации:
Далавери с Еврофондовете
Измами с площите
Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков се похвали, че е раздал първите 430.6 млн. лв. субсидии на декар. Всеки производител, който обработва земеделска земя - собствена или под аренда, може да получи веднъж в годината 10.3 лв. на декар от европейския бюджет и 4.1 лв. на декар доплащане от националния. За 2007 г. помощи са платени на 73 792 земеделци (схемата закъсня, но тя ще се прилага ежегодно).
Както по САПАРД, така и по тази европрограма някои от кандидатите са взели повече от един път субсидия чрез различни фирми. Няма ограничение за броя на фирмите, с които се кандидатства за европомощта. Но от изнесената от Димитър Тадаръков информация излиза, че това е един от начините да се надписват площи, като терени от едната фирма се застъпват с декларирани площи от другите. Някои от кандидатите са декларирали по-големи площи, отколкото обработват в действителност. От фонда обявиха, че са хванали близо 5314 лица, опитали измама. На злоупотребилите земеделци са наложени санкции. Няма никаква гаранция обаче, че се засичат всички опити с надписване на площите. Може да се окаже и
Янчева
Най-голямият крадец в ЗЕМЕДЕЛИЕТО е Венцислав Върбанов.
Ето накратко какво открадна от Министерството:
1. Мелниците: Плевен-фирмата на братовчед му Тони Тонев "Агробизнесинформ" АД прави оценка, а кумът му я купува, липсват 9000 тона първокласна пшеница, Мелница София -разграбена по негово време, 370 милиона стари пари изразходени за реклама на брашно, мелница Червен бряг подарена на братовчед му.
2.Ловни стопанства: "Доброжанска гора" АД, ловната резиденция на Тодор Живков"Огняново", "Сютка"АД, "Баташки Снежник" АД.
3.Парите на фонд "Земеделие" раздадени на близки и роднини без договори даже.
4. Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода
христо
По-корумпиран министър на Земеделието България не е имала.Всички по-дългогодишни служители в министерството го знаят.Продаде Главния информационно-управляващ център на братовчед си Тони Милев Тонев за жълти стотинки, две административни сгради и седем магазина в центъра на София.
Ванко
В следващите материали ще разгледаме конкретни сделки извършени в интерес на приятелите и познатите на министър Венцислав Върбанов.
Приватизация на “Доброжанска гора”-ЕООД . – Парашутисти лапнаха
40 000 хектара гора.
Доверениците на министър В. Върбанов слагат ръка на ловуването в Добруджа.
Доверени хора на бившия министър заграбиха 40 000 хектара гори, ловни полета и хижи в сърцето на Добруджа. Това разкриха работници и служители в раздържавената фирма "Добруджанска гора" АД. Секретарката на Венцислав Върбанов - Пепа Александрова, и шефът на националното управление на горите Тони Кръстев държат 30 % от капитала на работническо-мениджърското дружество, без да са работили нито ден във фирмата, алармираха потърпевши. По този повод работници пращат оферта в парламента: не само депутатите и министрите, но и техните секретарки да бъдат задължени да декларират имуществото си в публичния регистър.
Ловуването в Североизтока е най-апетитната хапка за приватизаторите. Полетата на Добруджа мамят авджии от цяла Европа с елени и диви прасета. Само през септември и октомври са отстреляни 14 рогати, за които чужденците са платили от 20 000 до 100 000 марки на глава, разкриха запознати с бизнеса. Софийската фирма "Анел`98" дава 1 350 000 лева кеш за 80 % от "Добруджанска гора". Столичното дружество е шкартирано от сделката. РМД-то брои 175 000 лева, а останалите 90% от цената ще издължи на разсрочено плащане в следващите 6 години, показва справка във фирменото отделение на добричкия съд. "Нямам секретарка Пепа Александрова, макар че познавам такова лице. Моите секретарки се казват Вяра /член на борда и акционер на "Агробизнесинформ" АД гр. София/и Габриела. Нямам мой човек или подставено лице в работническо-мениджърското дружество", отрече да има пръст в сделката Венцислав Върбанов. "Не помня столичната фирма нито как се казва, нито колко пари предложи. Но ако беше представила по-добра оферта, в никакъв случай нямаше да бъде пренебрегната. Някои ваши активисти така бяха спазарили "Добруджанска гора", че фирмата вече нямаше да я има", заяви пред репортер на вестника земеделският министър. 29-годишната Пепа Александрова е землячка на Върбанов, както личи от плевенската регистрация на личния й паспорт. Сега младата дама наистина не е министерска секретарка, а експерт в управление "Европейски структури" във фонд "Земеделие" при агроминистерството. Преди приватизацията тя е назначена със заповед на Върбанов за член на борда на директорите на "Добруджанска гора". Тони Кръстев е шеф на борда. Точно преди продажбата пак със заповед на министъра е увеличен капиталът на дружеството. В "Добруджанска гора" влизат почивна база в село Кранево, няколко ловни дома в Тузлата, Батово, Житница, местността Дъбовете, конюшня в село Златия, голям склад за зърно в Соколово... Пепа Александрова притежава 1510 броя акции, колкото и изпълнителният директор на "Добруджанска гора" Илко Манолов. Още стотина души има в списъка на РМД-то, но повечето от тях са масовка с по няколко акции.
Корупция, която вече осем, девет години се разследва от органите на прокуратурата и правосъдието и не могат да усъдят престъпниците, показва че справедливостта и законността в страната е под всякаква критика. Ясно се вижда че българското правителство не възприема мерки, за да се справи с корупционите схеми въпреки препоръките на Европейската комисия в доклада за напредъка на България от 2006год.
През 2009год. анализът показва, че положението е почти същото. Няма осъдени за извършени тежки корупционни престъпления. Липсват доказателства или тези които ги има така са събрани, че не вършат никаква работа по време на съдебният процес.
*
* *
България разполага с разкошни ловни стопанства. Приходите от ловен туризъм възлизат на стотици милиони лева. Апетита на управляващите към тези обекти е много голям. Да вземем за пример, как се извършва приватизацията на ловното стопанство и резиденция "Огняново".
Ето как журналистката Доротея Дачкова описва скандалната приватизация на този обект.
Снимка: Борислав Николов
Зад тази ограда започва имението на Валентина - 180 дка ловно стопанство с административни и стопански сгради. През 1999 г. тя е на 20 години и срещу 28 000 лева купува обявеното в ликвидация стопанство. Тези пет бунгала също са продадени на Валентина. В момента пустеят. .
Наблюдател
Разследване:
Валентина в страната на чудесата
Или как едно 21-годишно момиче стана собственик на 180 дка от ловна резиденция на Тодор Живков това девойче и ликвидатора се ползват с благоволението на министър Венцислав Върбанов. Ако проследите ще видите че Димитър Цанев става собственик и на 96 декара земя до централни гробища на нищожни цени.
Валентина Андрианова е симпатично русокосо момиче на 21 г. В живота й няма нищо особено - завършва обикновено училище, след това я издържат родителите й. През 1999 г. се премества от родния Свищов в Елин Пелинското село Огняново. И заживява на семейни начала с бившия полицай Димитър Цанев.
През тази порта се влиза в имението на малката стопанка.
.
Само година по-късно, в края на 2000 г., тя дава 28 000 лв. и става собственик на апетитен имот - 180 дка от бившия развъдник на фазани край селото, любимо ловно място на комунистическия елит, разположен близо до язовир Огняново, сред разкошна гора. В имота има още административна и производствена сграда, агрегатно помещение, помпена станция, три ловни къщи, 6 блока и 25 курника за фазани. Съвсем като в приказките.
Приказната реалност.
През 1999 г. дивечовъдното стопанство "Огняново" ЕООД е обявено за ликвидация. През ноември 2000 г. в "Държавен вестник" излиза регистрацията на фирма "Дивечовъдно фазаново ловно стопанство - Огняново" АД. Тя се занимава с люпене и отглеждане на фазани, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и спедиция, посредничество, ловен туризъм, внос и износ. Собствениците са трима - бившият полицай Димитър Цанев със 70%, Валентина Андрианова - 16% и Бойко Иванов - 14%. Според фирмения регистър Бойко Георгиев Иванов е в съвета на директорите на държавното "Пристанище Бургас", както и в още няколко дъщерни на порта фирми. Ликвидаторът Георги Георгиев продава сгради от стопанството на Валентина. Тя и Цанев заживяват там.
Дотук нищо нередно. Както се казва - дай Боже всекиму. Да, ама някой налива катран в кацата с меда - в прокуратурата е подаден сигнал, че младата дама не би трябвало да разполага с толкова пари. Тя работи отскоро във фирмата на Цанев и в приватизираното ловно стопанство и заплатата й за година и 9 месеца е 1567 лв.
Образувано е дело по закона за собствеността на гражданите, според който съдът може да отнеме в полза на държавата доходи и имущество с недоказан произход. Тежката машина на Темида се задейства. На 28 януари 2005 г. Софийският окръжен съд решава, че по-голяма част от 180 дка земя, купени от Валентина, трябва да бъдат отнети в полза на държавата. Прокуратурата обжалва, защото искът й не е уважен напълно. Най-вероятно същото ще направи и Валентина, която твърди, че е невинна. Странно, но срещу останалите собственици на дивечовото стопанство не се водят подобни дела. Вероятно защото няма съмнение за произхода на парите им.
Битката на цифрите
Според прокурорския иск в периода от 1 септември 1999 г. до 31 май 2001 г. Валентина е получила законни доходи в размер на 68 067 лв. Само 1 567 лв. от тях са от заплата. 62 000 лв. са заем от трима пенсионирани служители на МВР - Христофор Филипов, Георги Райчев и Емил Манчин. Още 4 500 лв. са от наеми.
Прокуратурата изчислява, че за същия период разходите й са 98 129.02 лв. Малко над 2000 лв. от тях са пресметнати като разходи за живот според данните на Националния статистически институт, 66 000 лв. е цената, на която Валентина е купила имоти, близо 12 000 са таксите при придобиването им. 8 000 лв. пък струват 800-те акции от дивечовъдно стопанство. За три пътувания на Валентина в Германия, Украйна и Швейцария прокуратурата пресмята още над 10 000 лв. като разходи. Или с други думи - разходите на Валентина са повече от приходите й с над 30 000 лв. Затова прокуратурата настоява съдът да отнеме в полза на държавата имота на Валентинаили най-малкото незаконния й доход. Момичето не се предава лесно. Първо опитва чрез адвокатите си да докаже, че предявеният иск не трябва да се допуска за разглеждане заради непрецизно посочване на правното основание в исковата молба на прокуратурата. Съдът обаче отхвърля възраженията и дава ход на процеса.
Второ малката стопанка твърди пред съда, че не е харчила нищо при задграничните си пътувания. Цанев и различни чужди фирми плащали за пътя, хотелите и дневните. Затова сумите за пътуванията трябвало да се отнесат към доходите, а не към разходите й. Убеждава магистратите, че таксите на имотите не са платени с нейни пари, а със заем от стопанството, затова те също трябва да се смятат като доходи. А фирмата на Цанев и ловното стопанство, където работи по трудов договор, я издържат напълно.
Съдът не приема версията на Валентина, тъй като тя не представя никакви документи в подкрепа на твърденията си - няма договори за заем, нито заповеди за командироване. Цанев свидетелства в нейна защита, но това не е достатъчно. За съда е важно и че Валентина не е вписала в данъчните си декларации даренията, които твърди, че е получила. Законът за собствеността на гражданите гласи, че недекларираните доходи могат да се установяват в съдебно производство само с официални документи.
Присъдата
За година и 8 месеца - от септември 1999 г. до юни 2000 г. придобитото от Валентина имущество и разходите й са на стойност 86 969, 34 лв., пресмятат съдиите. Изчисляват още, че разликата между доходите и разходите й от една страна и придобитото имущество от друга е 17 990, 34 лв. Преценяват сумата като "значителна" и я приемат като незаконен доход, с който е платена част от фазанарията. Отсъждат в полза на държавата да се отнеме собствеността върху идеалната част от имота, придобита с незаконните доходи, или 17 990 от 28 000 идеални части. Валентина е осъдена да плати и 719 лв. държавна такса.
Решението на окръжния съд не е окончателно. И двете страни ще го оспорят пред горната инстанция. Прокуратурата обаче вече го отбелязва сред успехите си, защото обикновено губи такива дела. А и най-трудно се убеждава първата инстанция, нагоре е много по-лесно, обясняват прокурори. Само времето ще покаже дали са прави в случая с Валентина.
Ликвидаторът
Ликвидаторът на стопанството Георги Георгиев също е клиент на Темида. На 16 ноември 2004 г. той получава тригодишна ефективна присъда заради приватизацията на фазанарията. И това решение обаче още не е в сила, а тепърва ще се обжалва. На 26 април 1999 г. по предложение на областното настоятелство на БЗНС-Народен съюз тогавашният министър на земеделието Венцислав Върбанов прекратява дейността на "Огняново" ЕООД при условията на пълна ликвидация. Тогава Георгиев е назначен за ликвидатор. Броени дни след това, в стопанството се нанасят Валентина, Цанев и синът му. Според прокуратурата Георгиев е възложил оценка на активите, без да е извършен правен анализ на обекта и не е избрал оценителите чрез конкурс. Не е обнародвал покана до кредитори да предявят вземанията си и не е представял счетоводни отчети и доклади на министъра.
В обвинителния акт срещу него пише още, че е продал сградите на ловното стопанство по най-ниската от изготвените оценки, които не са разгледани и приети от министъра. Вредите за държавата са 126 971 лв., твърди обвинението. Съдът признава Георгиев за виновен и го осъжда на затвор и 5 000 лв. глоба. Лишава го и от правото да заема длъжност "ликвидатор" за срок от 5 години.
Местните: Използват момичето и накрая ще опере пешкира.
Входът на имението на Димитър Цанев и Валентина в Огняново беше заключен с верига и катинар, видя екипът на в."Сега", който направи опит да влезе и да се срещне със стационарния телефон Валентина е добро и отзивчиво момиче и много обича да язди бялата си кобила, но според нас я експлоатират и накрая тя ще опере пешкира, казват хората от Огняново. Тя и Димитър не слизали да пазаруват в селото, а ходели с колите си до София. Според местните Димитър Цанев (наричат го Митко Червото, тъй като имал бизнес с черва) се е пенсионирал от системата на МВР през 1989 г. Според огнянци всичко било измислено от бивши ченгета.
Съдът върна ловната резиденция на Живков на младата й собственичка, след като тя успя да докаже, че за 3 години е изхарчила само 1025 лв.
Колко животновъди в България могат да се похвалят, че със скромната си заплата са си позволили да купят бивша ловна резиденция? Едва ли са много. Но Валентина Андрианова е сред тях. В приказката й има много обрати. По всичко личи обаче, че ще има и щастлив за нея край.
Първо съдът конфискува голяма част от ловната й резиденция заради недоказан произход на доходите й. По-малко от година след това обаче втората инстанция й я върна. Последна дума по казуса би имал Върховният касационен съд. По всичко личи, че съдът е успял да убеди обвинението, че Валентина няма незаконни доходи, защото във ВКС прокурорски протест няма. Срокът за сезиране на последната инстанция изтича след два дни - на 15 януари. Ако дотогава няма протест, Валентина окончателно печели съдебната битка.
.Резиденцията е любимо ловно място на елита преди 1989 г., близо до язовир "Огняново", разположено сред разкошна гора. В имота има административна и производствена сграда, агрегатно помещение, помпена станция, три ловни къщи, 6 блока и 25 курника за фазани. Но през 1999 г. е обявен в ликвидацияПрез ноември 2000 г. пък е регистрирана фирма "Дивечовъдно фазаново ловно стопанство-Огняново" АД. Тя се занимава с люпене и отглеждане на фазани, хотелиерство и ресторантьорство, търговия и спедиция, посредничество, ловен туризъм, внос и износ. Собствениците са трима: Димитър Цанев - със 70%, Валентина Андрианова - 16%, и Бойко Иванов - 14%. Валентина купува сгради от стопанството и заедно с Цанев заживяват там. Но в прокуратурата е подаден сигнал, че младата дама не би трябвало да разполага с толкова пари. Тя работи отскоро във фирмата на Цанев и в приватизираното ловно стопанство и заплатата й за година и 9 месеца е 1567 лв.
Образувано е дело по Закона за собствеността на гражданите, според който съдът може да отнеме в полза на държавата доходи и имущество с недоказан произход. На 28 януари 2005 г. Софийският окръжен съд реши, че по-голяма част от 180 дка земя, купени от Валентина, трябва да бъдат отнети в полза на държавата. Стопанката твърди, че е невинна, и обжалва.
Според прокурорския иск в периода от 1 септември 1999 г. до 31 май 2001 г. Валентина е получила законни доходи в размер на 68 067 лв. Само 1567 лв. от тях са от заплата. 62 000 лв. са заем от трима пенсионирани служители на МВР - Христофор Филипов, Георги Райчев и Емил Манчин. Още 4500 лв. са от наеми..
Прокуратурата изчислява, че за същия период разходите й са 98 129.02 лв. Малко над 2000 лв. от тях са пресметнати като разходи за живот според данните на Националния статистически институт, 66 000 лв. е цената, на която Валентина е купила имоти, и близо 12 000 са таксите при придобиването им. 8000 лв. пък струват 800-те акции от дивечовъдно стопанство. За три пътувания на Валентина в Германия, Украйна и Швейцария прокуратурата пресмята още над 10 000 лв. като разходи. Или с други думи, разходите на Валентина са повече от приходите й с над 30 000 лв. Затова прокуратурата настоява съдът да отнеме имота на Валентина или най-малкото - незаконния й доход. Момичето не се предава лесно. Твърди пред съда, че не е харчило нищо при задграничните си пътувания. Цанев и различни чужди фирми плащали за пътя, хотелите и дневните. Затова сумите за пътуванията трябвало да се отнесат към доходите, а не към разходите й. Уверява магистратите, че таксите на имотите не са платени с нейни пари, а със заем от стопанството, затова те също трябва да се смятат като доходи. А фирмата на Цанев и ловното стопанство, където работи по трудов договор, я издържат напълно.
Съдът не приема версията на Валентина, тъй като тя не представя никакви документи в подкрепа на твърденията си - няма договори за заем, нито заповеди за командироване. Цанев свидетелства в нейна защита, но това не е достатъчно. За съда е важно и че Валентина не е вписала в данъчните си декларации даренията, които твърди, че е получила. Законът за собствеността на гражданите гласи, че недекларираните доходи могат да се установяват в съдебно производство само с официални документи.
За година и 8 месеца - от септември 1999 г. до юни 2000 г., придобитото от Валентина имущество и разходите й са на стойност 86 969, 34 лв., пресмятат съдиите. Изчисляват още, че разликата между доходите и разходите й, от една страна, и придобитото имущество, от друга, е 17 990, 34 лв. Преценяват сумата като "значителна" и я приемат като незаконен доход, с който е платена част от фазанарията. Отсъждат в полза на държавата да се отнеме собствеността върху идеалната част от имота, придобита с незаконните доходи, или 17990 от 28000 идеални части.
Решението на окръжния съд не е окончателно. Но прокуратурата побърза да го отбележи сред успехите си, защото обикновено губи такива дела. А и най-трудно се убеждава първата инстанция, нагоре е много по-лесно, обясняваха прокурори. Както се случва понякога, горната инстанция - в случая Софийският апелативен съд, е на различно мнение. И смята по различен начин.
Разликите идват основно от две места. Първата инстанция реши, че близо 12 000 лв. такси и данъци за имотите на Валентина са направен от нея разход. САС обаче приема, че за тези разходи тя е получила заем от фирмата на Цанев. Другата разлика идва от задграничните пътувания на жената. Те бяха пресметнати като разходи от 5092 лв. от окръжните съдии. Но горната прие, че разноските са платени от Цанев или от чуждите фирми, на които са гостували.
Така според апелативните магистрати разходите на Валентина за периода са 69 025 лв., а приходите й - с 5446 лв. по-малко. "Това превишение обаче не може да се приеме като значително по терминологията на закона, поради което не е налице незаконен доход. Предявеният от прокуратурата иск се явява неоснователен", пише в решението на САС.
Но според същото това решение Валентина може дълго време да живее с тези близо 5500 лв. Магистратите приемат, че за три години и половина - от началото на 1998 г. до средата на 2001 г., жената е изхарчила само 1025 лв., защото по всякакъв начин е била осигурявана от Цанев. Ако пък се вярва на твърденията на Валентина пред съда, тя няма абсолютно никаква нужда от пари. Така че с тези 5500 лв. на практика може да живее до края на живота си или поне докато е с Цанев. Според показанията им Валентина е назначена във фирмата му, която се занимава с животни, като секретар. Фактически обаче отглеждала животни в стопанството. При пътуванията на шефа в чужбина пък го придружавала като технически сътрудник. А фирмата плащала за всичко, което й е нужно - облекло, обувки, жилище, вода, ток, транспорт, храна. Дай, Боже, на всеки животновъд такива благини.
"На 2 февруари връчих на Валентина призовката, която дойде в кметството. Момичето се отзова веднага и я подписа", разказа пред "Сега" кметът на село Огняново Александър Стоилов. Той не скри, че са в обтегнати взаимоотношения с Димитър Цанев. "За мен това си е пладнешки обир. Само инкубаторът струва 150 хил. долара. А от инкубатори излизат по 166 000 фазанчета на година", сподели директорът на държавното дивечовъдно стопанство Харизанов. Той е началник на стопанството от 2001 г. - няколко дни след като е осъществена сделката. Преди това е работил пак там. След продажбата на държавата останала хижата, земя и малко стопанство. Ловният дом и до сега е известен като резиденцията на Тодор Живков. За последно бившият първи е отсядал в нея на 21 януари 1984 г.
Кметът Александър Стоилов показа оценката за дълготрайните материални активи на цялото стопанство, направена на 31 март 1992 г. Тя е 5 597 993 лв. Сградите са оценени на близо 3 млн. Машините и съоръженията - на около 2,5 млн. лв., транспортни средства на 96 504, а останалите активи за около 35 000 лв.
"За мен това си е пладнешки обир. Само инкубаторът струва 150 хил. долара. А от инкубатори излизат по 166 000 фазанчета на година", сподели директорът на държавното дивечовъдно стопанство Харизанов преди година пред екип на "Сега". Той е началник на стопанството от 2001 г. - няколко дни след като е осъществена сделката. Преди това е работил пак там. След продажбата на държавата останали хижата, земя и малко стопанство. Кметът на селото Александър Стоилов пък показа оценката за дълготрайните материални активи на цялото стопанство, направена на 31 март 1992 г. Тя е 5 597 993 лв. Сградите са оценени на близо 3 млн. Машините и съоръженията - на около 2,5 млн. лв., транспортни средств а на 96 504,а останалите активи за около 35 000лв
Янчева
Най-голямият крадец в ЗЕМЕДЕЛИЕТО е Венцислав Върбанов.
Ето накратко какво открадна от Министерството:
1. Мелниците: Плевен-фирмата на братовчед му Тони Тонев "Агробизнесинформ" АД прави оценка, а кумът му я купува, липсват 9000 тона първокласна пшеница, Мелница София -разграбена по негово време, 370 милиона стари пари изразходени за реклама на брашно, мелница Червен бряг подарена на братовчед му.
2.Ловни стопанства: "Доброжанска гора" АД, ловната резиденция на Тодор Живков"Огняново", "Сютка"АД, "Баташки Снежник" АД.
3.Парите на фонд "Земеделие" раздадени на близки и роднини без договори даже.
4. Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода.
Чукарски
Как министерски съветник на Венцислав Върбанов, купи 2,5 дка за…339 лева
Десетина са заменките на територията на една от най-атрактивните общини по Черноморието – Несебър. Първата и най-фрапиращата бе за 2,5 дка край морето, които бяха заменени за 8 дка край Костинброд. Така бившият министър на земеделието и горите Венцислав Върбанов даде стартът на уникалното облагодетелстване с евтин държавен горски фонд. Още през 2000 г. той издаде заповед и съветникът му Евгени Димитров замени с държавата 8 декара нива край село Маслово, Костинбродско, а в замяна получи парче на Черноморието. Несебърският имот на Евгени Димитров е на самия главен път, водещ към Слънчев бряг, на кръстовището към сградата на местната община в новата част на града и на около 320 метра от плажната ивица.
Мястото граничи с пясъчните дюни, които са редки природни дадености и би трябвало да бъдат включени в Червената книга като защитен природен обект, който е изключителна държавна собственост.«Случаят е още по-скандален, тъй като въпросната площ край Костинброд не само е заменена за крайбрежна, почти на пясъчната ивица на Несебър, но и на Евгени Димитров е доплатено, защото по документи се оказва, че земята в Несебър е 8-ма или 9-та категория, което значи - неплодородна земя. А пък на него му е взета изключително плодородна почва край Костинброд. Така освен, че му се прави подарък на Черно море в Несебър, му се и плаща за този подарък, коментира Меглена Плугчиева - бивш заместник-министър на земеделието.
Всъщност, за да се извърши замяната, имотите са били оценени от лицензирани оценители. Костинбродската нива е оценена на над 2 700 лева. А стойността на имота в Несебър е... 339 лева.
Именно разликата от над 2400 лева би трябвало да е доплатена, видно от заповедта на ексминистъра Венцислав Върбанов..
Ниската стойност на тогавашния държавен имот не може да не породи сериозни подозрения. По това време в Несебър квадратен метър земя се е продавал от 17 до 27 долара. Преизчислена по пазарни цени, цената на имота на Евгени Димитров би била над 40 хиляди долара.
И тогава, както и сега, оценителите на горските имоти се оправдават с Наредбата за оценка на горите, в която цените продължават да са смешно ниски.
Цената тогава се е определяла по два показателя – оценка на насажденията и оценката на земята в горския фонд. И като няма дървета се получава, че земя на 300 метра от плажа на Несебър струва 6 стотинки на кв.м. Толкова е по официалната държавна наредба цената на земя горски фонд «нелесопригодна голина». Дори да се сложи коефициент 1.8 примерно за близост до море, урбанизирана територия или селищно образувание, правете сметка за какви цени става въпрос. След като се действа по наредба, какво нарушение после да търсят съдебните органи.
А наредбата е приета през 1998 г. от същия този екип, в който са влизали министър Венцислав Върбанов и съветникът му Евгени Димитров. Първото й изменение е едва през 2001 г., непосредствено преди смяната на правителството на ОДС с това на НДСВ. Но това изменение не касае цените на имотите. Според първата наредба изискването оценителят да отиде на мястото, дори не е било задължително.
Мястото е описано като пясък и почва с единични дървета от топола. Само няколко години по-късно имотът струва вече около 60 000 евро без регулация. Когато този имот е влязъл в регулация, неговата стойност се е качила на 100 хиляди евро.
Справката в община Несебър показа, че има преписка за включване на имота в регулация и скица с виза и проект за строителство на голяма сграда.
За вкарването в регулация не можем да бъдем категорични, но строителството е осъществено. Върху дюните израства солидна сграда, вече преминала през ръцете на няколко местни фирми и препродадена. Освен апартаменти, тя е заредена с луксозни офиси на фирми и банки и продължава да снася златни яйца на собствениците на имота.
Долнодъбничанин
Познавате ли Братовчедите на Венцислав Върбанов -Улян Удринов министърът му подарява "ВИТАЛЕС" АД-Тетевен, Данчо Кънев - министърът му подарява Мелница "Напредък" Червен Бряг и го прави съдружник МОЛ - Екобилдинг-София, Тони Милев Тонев-министърът му подарява Главния информационно управляващ център на Министерство на Земеделието преименуван във фирма "Агробизнесинформ" две административни сгради и седем магазина в центъра на София, Васко Денчев министърът му подарява Мелница"ПЛЕВЕН", Евгени Генов министърът му подарява "Сортови семена" Плевен. На брат си Любомир Василев Върбанов подарява фирма "ОМНИПРО" АД -96декара в центъра на София и хотел "РИБАРИЦА", на баща си комбаин Джон Дир.
Totomir
По крадлив земеделски министър България не е имала.
МЕЛНИЦИ,ЛОВНИ СТОПАНСТВА,ПАРИТЕ НА ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ. Всичко до което се докоснеше този министър, беше ОБЕКТ на КОРУПЦИЯ.