Два пътя е имало пред България до вчера по казуса за Николета и Павел Василеви, заяви министърът на правосъдието Маргарита Попова, предаде репортер на БГНЕС. Единият вариант е бил държавата да се съобрази с Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, според която в случай на тяхното преместване от страна на единия родител от обичайното им място на живеене, те следва да бъдат върнати в обичайната си среда. Другият вариант пред държавата и пред министерството е бил да се скрият зад емоцията и да погазят закона без мотив, категорична бе Попова. Според нея съдът е действал законосъобразно, а Хагската конвенция е съприоритет при разглеждането на делата спрямо българските закони. Тя бе категорична, че решенията на съда не е за родителските права за попечителството на децата, а се отнася само до тяхното пребиваване. Според нея обществото трябва да приеме спазването на конвенцията като евентуална защита на техните права в бъдеще. Зам. министър Даниела Машева също отчете, че министерството е изпълнило своите задължения и то многократно надхвърляйки заложения в конвенцията срок от 6 седмици спрямо решението на съда. Машева посочи, че през 2008 година страната ни е била замолена по същия член на конвенцията в 15 случая, а е молител в 28. До края на юли тази година, страната ни е отправила 14 молби за връщане на деца в България и е получила 11 от други страни. Случаят със семейство Василев не следва да бъде възприеман като изолиран случай заяви тя. Машева уточни, че според конвенцията, когато обичайното място на живеене на децата от смесени бракове е в трета държава, а не в страна, родина на някой от родителите, децата следва да бъдат върнати в третата страна, защото гражданството не се взима предвид. От вчера малкият Павел Василев е в Полша, където децата са живели досега, уточни Христо Монов, зам. председател на Държавната агенция за закрила на детето. БГНЕС