Европейската комисия обмисля сериозно да препоръча спиране на част от финансовата помощ за България заради съмненията й, свързани с корупция и лошото управление, съобщава източник от ЕС, цитиран от Ройтерс. ЕК трябва да обяви доклада си за България и Румъния на 27 юни и заключенията в него могат да доведат до санкции за една от тях или и за двете държави. Те се присъединиха към съюза на 1 януари с условието, че ако не изпълнят поставените им изисквания, Брюксел може да съкрати селскостопанските субсидии, регионалните помощи и да спре сътрудничеството в съдебната област за първите две години от членството. За периода 2007-2009 г. Румъния трябва да получи от ЕС финансови субсидии в размер на 11,5 млрд. евро, а България - 4,6 млрд. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу предупреди за това вчера, когато се срещна с румънския премиер Калин Търчину, но допълни, че все още не е направена никаква препоръка. Запознати източници от ЕС твърдят обаче, че Брюксел ще активира поне една предпазна финансова клауза, за да покаже на данъкоплатците в ЕС, че защитава интересите им, както и да окаже натиск върху София да се справи със сериозната корупция и да подобри функционирането на публичната администрация. Подобни действия срещу Румъния няма да има, твърди още източникът. В зависимост от тежестта на обявените неизпълнения, ЕК може да забави разпределянето на помощите или възстановяването на вече платените пари. Еврокомисарят по правосъдието и вътрешния ред Франко Фратини посочи, че България и Румъния са постигнали напредък в съдебните реформи и борбата с организираната престъпност, въпреки че все още има много какво да се свърши, особено по изправянето на виновните пред съда в България. Смятам, че това е възможен вариант, но не бих казал, че смятам да задействам предпазната клауза в моята област, сподели Фратини пред Ройтерс. Въпреки това на дневен ред са земеделието, здравеопазването и регионалната политика. Източникът от ЕК твърди, че е много вероятно да бъдат засегнати именно селскостопанските субсидии, защото само финансовите санкции ще стимулират развитието. Окончателното мнение на страните членки обаче ще бъде дадено през юли. От Брюксел смятат също така, че Букурещ е по-напред от София в борбата с престъпността и корупцията и необходимите административни реформи. Така ЕК иска да се защити от критиките, които понесе, че е разрешила приемането на България и Румъния преди двете да бъдат напълно готови за членство, казва още източникът. Еврокомисарят Фратини обаче е на мнение, че двете държави трябва да бъдат третирани като пълноправни членки, не като кандидатки, и е по-добре да бъдат окуражавани, а не да се сплашват. "Имаме на разположение много възможности, включително и задействане на предпазните клаузи. Не мога да изключа нито една от тях", посочи обаче Фратини. Очаква се България и Румъния да избегнат налагането на санкции от ЕС този месец, въпреки че не взимат решителни мерки срещу корупцията и организираната престъпност, пише пък в. "Файнаншъл таймс". Продължаващият неуспех на двете държави да изчистят политическата и съдебната си система би могъл да повлияе на апетита на ЕС за по-нататъшно разширяване на границите на Балканите, посочва изданието. Въпреки че все още няма окончателно решение за доклада, няколко източници от Брюксел твърдят, че на България и Румъния ще бъде препоръчано да ускорят реформите, като опцията за санкциите се запазва, но няма да бъде използвана и този път. Според юристи в Брюксел предпазна мярка като непризнаването на съдебни решения, постановени в двете страни, би засегнало невинни - например хора и компании, които са се установили или правят бизнес в тези държави. Пречки от правно естество имало и пред варианта ЕС да спре парите от фондовете си. "Въпросът е, че е засегнато доверието в България и Румъния. Гражданите искат доказателства, че в двете страни има справедлива съдебна система, а на бизнеса са нужни гаранции, че се уважават демократичните принципи и върховенството на закона", цитира думите на Барозу в. "Файнаншъл таймс". Председателят на ЕК споделя още, че изискванията пред новите евентуални кандидатки за членство - държавите от Западните Балкани, са станали още по-стриктни, но подчертава, че решението за приемане на България и Румъния в съюза е било правилно.