Сърбия се стреми към демокрацията, но все още не е станала демократична страна и това трябва да стане и с някои важни закони, които се случиха в другите бивши социалистически страни, каза специално директорът на българското издателство "Братство" в Ниш Небойша Иванов пред специалния пратеник на БГНЕС в Сърбия Зелма Алмалех. Много от тези закони пряко засягат българите от Западните покрайнини. На първо място това е Закон за отваряне на досиетата, ще види на какво са били подложени не само българите в бивша Югославия, а и сега, посочи Иванов. Все още няма закон за реституцията, след Ньойския договор от 1919г. и присъединяването на Западните покрайнини към Кралство Сърбия българите са били с имотите си. Много от наследниците им вече не са тук – има хора в България, в Белгия, в други страни, но тези имоти са техни. Този процес отдавна приключи в другите страни и беше решен с един от първите закони при осъществяването на демократичните промени, започнали още преди 20 година, подчерта Небойша Иванов. И не на последно място необходим е закон за реабилитация на политическите затворници от 1948, - 1951 г., а и след това били в затворите на Титова Югославия. След черногорците най-много българи е имало политически затворници, каза Иванов. БГНЕС припомня, че издателят каза преди това, че е ясно, "че сме в световна финансова криза, която се отразява на Сърбия, но не може така драстично да се намалява бюджета на българското издателство "Братство" със 75% , разбирам да е 10, 20 30% , както на другите малцинствени общности, в страната, каза още директорът на издателството Небойша Иванов. Така има опасност по закона за несъстоятелност и конфискацията до ноември-декември издателството да бъде обявено във фалит. И сега две книги чакат в печатницата, но ние не можем да платим и хората с право са ги спрели. А когато не можем да платим и минималните заплати на 17-те, които работят в издателството ще ни изгонят, имуществото ни ще бъде разпродадено и край. Дори ще трябва да платим и глоба в размер на 2000-4000 евро. През 1999 г. спряха 15 минутните новини на български, които вървяха по Централната телевизия в Белград веднъж седмично уж заради липсата на средства, но те така и не тръгнаха отново. Така има опасност да стане и с издателството - с вестник "Братство", детското списание "Другарче", литературното "Мост" и книгите, които досега издавахме 10-12 годишно,прогнозира мрачна перспектива Иванов. А като няма писмена реч, като не се чете на майчиния език все едно няма да съществува и българската общност, убеден е издателят. С намаляване на средствата със 75% през март 2009 г. за "Братство" от министерството на културата на Сърбия се нарушава чл.20 от Конституцията на Републиката за малцинствата, която гарантира правото им на издания, на развитие на културата и изкуството им на майчиния им език. Ние сме сезирали за проблема и министерствата на култура и външните работи,министър-председателя и президента на Република Сърбия още през юни, но досега нямаме нито отговор, нито някакъв резултат, уточни Небойша Иванов. За това сме уведомили и новото правителство на България в лицето на премиера Бойко Борисов и министрите на културата, външните работи и Божидар Димитров в качеството му на министър, отговарящ за българите в чужбина. С проблема сме занимали и включително и ПАСЕ, подчерта Иванов. Ако не настъпи промяна в ситуацията до края на септември, октомври ще отнесем въпроса към съда. За да "закърпим нещата до края на 2009 г. ни трябват 76-77 хиляди лева, за което знае Божидар Димитров, на чиято помощ разчитаме. Проблемите на българите в Сърбия са много - тези райони са най-изостанали икономически, в тях не се правят никакви инвестиции, това са неща, които бързо трябва да се решават, както и възможностите за образование и културно развитие на хората. Ние получаваме подкрепа от българското общество, от медиите, но единствено от правителството на Иван Костов, по времето, на което се направи и българският културен център бяхме непрекъснато под внимание. След това - почти нищо. Дори усещах, а ми го и казваха - по-кротко да не ядосваме сърбите. Сега хората от Западните покрайнини са много обнадеждени, но и сега, ако не стане...Това трябва да се реши на високо правителствено ниво – да седнат министрите на външните работи на България и Сърбия, министрите на културата. България е член на ЕС, Сърбия се стреми към това и правата на българите в Сърбия са част от условията по този процес, както навремето Румъния промени законите заради унгарското си малцинство, за да отговаря на критериите за ЕС. Така и Сърбия трябва да промени законите. Няма българин, който да е в местно или централно административно ръководство, каза още той и добави: България е вече член на НАТО, на ЕС и трябва да помисли повече за регионалната си политика особено по отношение на Западните балкани, където има много български малцинствени групи, подчерта Небойша Иванов /БГНЕС