Икономическата криза имаше потенциал за толкова пагубни вреди, както Голямата депресия през 30-те години на миналия век, казва професор Карл Айгингер, директор на Австрийския институт за икономически изследвания. Това, че този път сривът на световната икономика далеч не бе толкова болезнен, колкото преди 70 години, се дължи на намесата на правителствата и централните банки, подчертава професор Айгингер, който в своя нова студия прави съпоставка между двете кризисни фази. За сметка на това обаче значителният дял на държавна интервенция оказа положително въздействие. Макар че мнозина твърдят, че кризата е достигнала най-ниската си точка и финансовите пазари отново са в приповдигнато настроение и независимо от всички различия, в началото актуалната финансова криза показваше някои паралели с Голямата депресия от 30-те години на миналия век. От август 2008 до февруари тази година икономическият ръст е спадал по-стремглаво, отколкото в критичната фаза между двете световни войни. Сегашната криза имаше потенциала на Голямата депресия, констатира професор Айгингер. Глобализирането под формата на инвестиции и експорт в световен план бе много по-опасен „инфекциозен” фактор. Шефът на Австрийския институт за икономически изследвания обръща внимание, че в периода между 1929 и 1933 година Япония и някои европейски страни не отбелязаха икономически спад, докато САЩ регистрираха срив от порядъка на 27 процента. Това, че сега световната икономика отбеляза с процент и половина по-нисък срив се дължи на по-малкия дял в световната икономика, който имат днес най-развитите индустриални държави, както и на нарасналото значение на държавната намеса. „Решаващ бе делът на стопанската политика”, казва професор Айгнингер, като в тази връзка обръща внимание на данъчните облекчения, както и на държавните инжекции за конюнктурата и финансовата система. Резултатът: въпреки че индустриалното производство падна с една пета, почти с толкова, колкото и преди 70 години, безработицата нараства с много по-умерено темпо. /ДВ /БГНЕС