Турция и Армения подписаха днес мирно споразумение за прекратяване на един век враждебност, водеща началото си от масовото избиване на арменци през Първата световна война от османските сили. Споразумението, върху което подписите си положиха в Цюрих външните министри на двете съседки - Ахмет Давутоглу и Едвард Налбандян, все още предстои да бъде одобрено от парламентите на Турция и Армения, които са изправени пред силна националистическа съпротива и влиятелна арменска диаспора, настояваща Турция да признае избиването за геноцид, предаде БТА. На церемонията по подписването присъстваха швейцарският министър на външните работи Мишелин Калман-Леви, държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, техните руски, френски и словенски колеги Сергей Лавров, Бернар Кушнер и Самуел Жбогар, както и ръководителят на европейската дипломация Хавиер Солана. Ахмет Давутоглу и Едвард Налбандян напуснаха залата на церемонията в Цюрихския университет без изявления. Церемонията за парафиране на историческите споразумения бе забавена с повече от три часа поради "трудност в последната минута". Арменският интернет-портал Panorama.am, който се позовава на дипломатически източници съобщи, че турската страна в последния момент е внесла промени в текста, който трябваше да прочете след подписването на документите. Според източниците, арменската страна е изразила несъгласия по повод промяната в текста, в който се споменавал Нагорни Карабах. "Държавният секретар на САЩ след среща с представителите на арменската делегация в хотела се обадила на турските дипломати и помолила да се реши проблемът. Според един от американските дипломати, турската делегация променила текста и го изпратила на Хилъри Клинтън", пише интернет-порталът, цитиран от БГНЕС. Продължилият десетилетия спор между съюзника на Турция Азербайджан и Армения заради спорния анклав Нагорни Карабах също помрачава крайното уреждане, а преговорите за територията между лидерите на Азербайджан и Армения вчера завършиха без резултат. Турция прекъсна отношенията и затвори границата си с Армения през 1993 г. в знак на солидарност с Азербайджан, който тогава се сражаваше в една загубена битка с арменските сепаратисти в Карабах. Отношенията между мюсюлманска Турция и християнска Армения са помрачени и от събитията, които арменските и много западни историци наричат масово депортиране и умишлено избиване на около 1,5 милиона арменци от Османската империя по време на Първата световна война. Турция казва, че арменците са били само част от многото хиляди избити в хаоса, докато Османската империя се е сражавала срещу руските, британските, френските и гръцките войници и се е опитала да потуши арабски бунт, преди в крайна сметка да се стигне до разпадането й. Турция обаче отрича, че убийствата на арменци са геноцид. Възстановяването на турско-арменските връзки ще увеличи влиянието на Анкара в Южен Кавказ, транзитен коридор за петрол и газ към Запада. Заобиколената от суша Армения също ще има големи изгоди, които ще й предостави отварянето на обеднялата й икономика за търговия и инвестиции. Съединените щати и Европейският съюз оказаха натиск върху Турция и Армения да се съгласят да подпишат мирното споразумение с посредничеството на Швейцария. Възможно е обаче подписаните докумрнти да започнат да събират праха, ако някоя от страните отложи одобряването им в парламента. Арменците настояват Турция да признае кланетата през 1915 г. за геноцид, определящ елемент в арменската национална идентичност. Мнозина представители на огромната арменска общност в чужбина се отнасят с недоверие към сближаването и организираха протести преди подписването. Съгласно споразуменията Турция и Армения ще съставят международна комисия от историци, които да проучат събитията. Мъчителният нагорно-карабахски конфликт също е надвиснал над възстановяването на отношенията между Турция и Армения. Турция, която има тесни културни връзки с тюркскоезичния Азербайджан, заяви, че за да напредне в помирението си с Армения, Ереван и Баку трябва да осъществят напредък по въпроса за Нагорни Карабах. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви пред парламента на Азербайджан по-рано тази година, че Турция няма да отваря границата с Армения, докато Ереван не прекрати окупацията (както той я нарече) на Азербайджан. Вчера Ердоган изтъкна, че Турция "никога няма да участва в процес, който поставя Азербайджан в трудна ситуация". Насилието в Нагорни Карабах възникна в началото на 80-те години на 20 в., когато Съветският съюз пое по пътя на разпадането си. Етническите арменски сили, подкрепяни от Армения, прогониха азерските войници и завладяха няколко области на Азербайджан, граничещи с Нагорни Карабах. Около 30 хиляди души загинаха.