Визитата на премиера Владимир Путин в Китай може да се окаже пробив в енергийното сътрудничество между двете страни. В случай на успех на преговорите Пекин ще се превърне в най-големия купувач на руски газ. Проблемът се заключава единствено в цената, която са готови да платят китайските партньори, а по този въпроса, както заяви вчера заместник председателят на УС на "Газпром" Александър Ананенков, няма никаква яснота до момента. Експертите смятат, че рискът Русия да се окаже в зависимост от купувача монополист расте с всеки изминал ден, пише "Независимая газета". С воденето на мащабни преговори с КНР в енергийната област се зае вчера лично премиерът Путин, който пристигна в Китай на официално посещение. А още в събота за решаването на съпътстващите въпроси и подготовката на съответните споразумения за Пекин излетя вицепремиерът Игор Сечин, отговарящ в правителството за нефтогазовия отрасъл. Според анализаторите, в резултат Китай, който за момента живее и без руски газ, в близко бъдеще може да се превърне в най-големия му купувач от руския "Газпром". Впрочем, отговорът на въпроса, на каква цена ще се купува руския газ, за момента остава неясен. Както заяви вчера заместник председателят на УС на концерна Александър Ананенков, "Газпром" за момента не се е договорил за цената с Китай. Размишлявайки на глас, той отбеляза, че "с Китай се водят преговори, но те не са приключили, след завършването на преговорите доставките ще бъдат възможни, изхождайки от съществуването на голяма ресурсна база на Изток". При това Ананенков уточни, че схемата за възможни доставки е останала непроменена и веднага след като се договорим за цената, това направлението ще бъде реализирано. "В бъдеще основа за доставките на газ в Китай могат да бъдат находищата на Якутия, включително Чаяндинското, чиито запаси достигат около 1,3 трилиона куб.м. Тази ресурсна база може да стане основа за доставки в страните от Азиатско-Тихоокеанския регион /АТР/ на втория етап от реализирането на Източната газова програма", уточни представителят на "Газпром". Но отговор на въпроса, каква цена компанията смята за приемлива за началото на доставките, той така и не обяви, отбелязвайки само, че "когато продавачът продава нещо, той иска да го продаде по-скъпо, а когато клиентът иска да купи много, той иска минималната цена. А този клиент иска много". "Пробив няма да има, ще има напредък", отбеляза Ананенков. Той уточни, че доставките на газ могат да започнат в течение на три години от момента на достигане на договореност за цената. "Веднага след като се договорим, в течение на три години ще построим система и ще започнем доставки", каза заместник председателят на "Газпром". Ще припомни, че през лятото президентът Дмитрий Медведев вече подписа грандиозен договор за 100 милиарда долара, според който КНР в течение на 20 години ще получи 300 милиона тона руски петрол. Част от анализаторите в медиите, подложиха на рязка критика тези договори, изчислявайки: 300 милиона тона петрол са еквивалентни на 2,205 милиарда барела и в такъв случай се получава, че Русия се задължава в течение на 20 години да достави на Китай петрол на средна цена от 45,4 долара за барел, докато световната цена вече месеци са държи на нивото от 70 долара. А колко ще струва барелът след 5,10 и 20 години, въобще е невъзможно да се предскаже... Анкетираните от "НГ" експерти отхвърлят подобни изчисления. "Такова изчисление, в което далеч не са използвани всички данни и компоненти, явно е неправилно. Цената на петрола за Китай в рамките на подписания договор ще бъде в диапазона 70-73 долара за барел, което е напълно приемливо", отбелязва водещият анализатор на ИК "Файненшъл Бридж" Дмитрий Александров. С това мнение е съгласен и ръководителят на аналитичния отдел на ИК "Галион Капитал" Александър Разуваев, който е убеден, че цената на петрола за Китай ще съответства на световния пазар. Но с цената на газа въпросът стои по-сложно. "Още през 2004 г. "Газпром" води преговори по повод на тръбопровод от Ковиктинското находище и китайците твърдо стояха на позицията, че цената на доставката трябва да бъде равна на вътрешноруската", отбелязва Разуваев. Възможно е, от страна на Русия да има отстъпки, но те ще бъдат незначителни, отчитайки високото качество на източносибирската суровина, смята анализаторът. От своя страна, Александров изброява три варианта на цената на газа за Китай. "Първият - вътрешноруска цена плюс цената на транспортирането и 30% митническа такса - т.е. получава се някъде около 1700-1800 рубли, или 56-60 долара за 1000 куб.м. Вторият - средната цена на газа в Китай, чийто размер е неизвестен за анализаторите. И накрая третият вариант - образуване на цената на газа, изхождайки от принципа равнодоходност от износа за Европа - днес това е около 300 долара за 1000 куб.м.", заяви експертът. Разликата, по думите на Александров, е просто огромна. Но най-неприятното е, че на Русия за съжаление ще й се наложи да изхожда единствено от първите два варианта, отбелязва той. В днешната ситуация главната задача на Русия е да не допусне положение, когато Китай се превърне в монополен купувач на газ, смята Александров. "Главното е, да няма изолиран ръкав, който да отива от Русия за КНР, независимо дали това е газопроводът "Алтай" или нещо друго. Необходимо е да се остави възможност за доставка на газ до пристанищата и варианти за неговото втечняване за износ в Япония, Южна Корея, САЩ и т.н.", разяснява своята позиция анализаторът. Впрочем, оптимизмът, че ще победи прагматичния вариант е малък. "Може би вариантът с монополната тръба ще надделее и тогава цената на изнасяния газ ще бъде много ниска. Това ще бъде най-лошия вариант и вероятността, че именно той ще бъде приет, е равна на около 50%", смята Александров. /БГНЕС