Криминалният сюжет с елементи на политически трилър, който се разигра на конгреса на НДСВ, продължава да ражда последици. И то не маловажни. Последната среща между цар и парламентарна група е една от тях. Това, което се случва между тях е знак за началото на явления, прецедент за политическия живот на страната. Защото случващото се в НДСВ очертава формулата, по която ще си отиват популистките партии. Това ще бъде дългосрочния резултат от подадените и евентуално приети оставки на Пламен Панайотов, Соломон Паси и Николай Свинаров. Това превръща НДСВ от политическата сила отприщила вълната на неизпълнимите политически обещания в първата партия паднала жертва на собствения си популизъм. Защото българското общество все още изживява болезнено обещанията за чудеса в рамките на осемстотин дни и почтеност във всичко. И вместо това получи управление на НДСВ заедно с БСП и ДПС, което все още предизвиква въпросите - за магистрала „Тракия”, царските имоти, приватизацията на БТК, детската болница в София, Римската афера, както и за хотелите на групировката „Сигма кепитъл мениджмънт”. И като капак на всичко дойде изреченото на глас твърдение, че НДСВ е алтернатива на БСП, след което двете партии по някаква чиста случайност се оказаха коалиционни партньори. По всичко личи, че проблемът на първата популистка партия е властта. Или по-скоро пребиваването в нея. Това като цяло е общ проблем на всички политически партии. Защото спецификата на родната политическа действителност непрекъснато изисква убедителен отговор от управляващите за това - какво правят във властта и кое налага тяхното присъствие там. Нещо, което само по себе си е трудна задача за повечето български партии. Но парадоксалното е, че единствено на НДСВ се случи да започне своя разпад още докато участва във властта. За разлика от други български партии, при които този процес се разви едва след като минаха в опозиция. Вътрешнополитическата агония на жълтите е пряка последица от това, че НДСВ не можа да предложи обществено приемлив отговор на въпроса - какво налага участието й в тройната коалиция, след като България вече е пълноправен член на Европейския съюз. А по правило, свършат ли убедителните политически обяснения на една партия, тогава започва нейният край. Царските опити за обяснение, че излизането от трипартийното съглашение щяло да донесе политическа нестабилност на страната са направо смешни, тъй като тази нестабилност отдавна е факт, като преди няколко седмици просто премина в състояние на политически хаос, който по ирония засегна най-много НДСВ. Друг проблем на царската партия произтичащ от консумацията на власт е формирането на лобита и превръщането на партията от лидерска в олигархична. Точно това роди перманентния скандал в НДСВ, където повече от седмица част от жълтата олигархия решително се изправи срещу един от любимците на царя – Милен Велчев. И то не от коя да е част, а тази представена в парламента и правителството. Това на дневен ред поставя въпроса доколко Симеон изобщо е фактор в НДСВ, след като едрата аристокрация на жълтите косвено го нападна, чрез атаката си срещу неговия фаворит. Ако кризата на лобитата се задълбочи и заедно с това продължи неясното политическо поведение на Симеон Сакскобурготски, който в условията на партийна криза говори така, че дори и най-приближените му не могат да го разберат, би могло шокиращо скоро на дневен ред да се появи и най-трудният за българската политика въпрос: Какво да се прави с лидера? И възможно ли е НДСВ без Симеон Сакскобургготски? Дали обаче ще се наложи политическите кръгове от НДСВ да се изправят пред решаването на подобен въпрос, зависи изцяло от изхода на предстоящите местни избори. А те са само след няколко месеца. Камен Андонов