Ето основните сили - подредени от АФП - които ще седнат на масата за преговори на конференцията в Копенхаген за климатичното затопляне: Индустриални страни САЩ След десет години противодействие при президентството на Буш идването на власт на Барак Обама промени ситуацията. В Сената е внесен законопроект за климата. Не се очаква обаче сенаторите да се произнесат по съдбата му преди пролетта. Като единствената индустриална държава, която не е ратифицирала Протокола от Киото, САЩ бележат определено изоставане. Те обявиха намерението си да представят в Копенхаген предложения за намаляване на техните емисии на парникови газове със 17% през 2020 г. (в сравнение с 2005 г. или с 4% спрямо 1990 г. - база за Протокола от Киото) и с 42% през 2030 г. спрямо 2005 г. Това определено е по-малко амбициозна цел отколкото предложенията на европейците и японците. Европейският съюз ЕС отдавна заема лидерска позиция в борбата срещу промяната на климата. За периода след Киото той обяви поетите от него едностранни ангажименти още през декември 2008 г.: съкращаване на емисиите с 20% до 2020 г. (спрямо 1990 г.). Ако в Копенхаген се стигне до международно споразумение съюзът е готов да вдигне ангажимента до 30%. Големите бързо развиващи се икономики Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка неуморно наблягат на историческата отговорност на държавите от Севера за натрупването на парникови газове в атмосферата и припомнят, че не смятат да пренесат в жертва нито икономическото си развитие, нито борбата срещу бедността. Тяхната цел за момента не е да намалят емисиите си - никой на международните преговори не иска това от тях - а да въздействат върху растежа през последните години Китай Първият производител на парникови газове на планетата Китай обяви намерението си да намали своята "въглеродна интензивност" (замърсяващи емисии на единица БВП) от 40 до 45% до 2020 г. в сравнение с 2005 г. Развиващи се страни Често равняващи се по позицията на Китай, те настояват за по-ясен ангажимент на индустриалните държави със съкращения на емисиите им на парникови газове с поне 40% през 2020 г. спрямо 1990 г. Африкански страни Африка - най-уязвимият на затоплянето континент - изисква репарации и обезщетения - на числа, които варират, за да се бори срещу затоплянето от една страна и от друга - да се приспособи към него. Често раздиран от разногласия, най-бедният континент на планетата трудно успява да издигне глас на преговорите. Островни държави Обединени в Съюза на островните държави (Aosis), тези държавици, самото съществуване на които е застрашено от покачването на водите, настояват да се чуе гласа им. Според тях поставената цел от международната общност - ограничаване на покачването на температурата средно с 2 градуса - не е достатъчно амбициозна и искат то да бъде сведено до 1,5 градуса. /БГНЕС /