Руската Федерация наистина разглежда възможността да предостави финансиране на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, а не на България, заяви руският министър на енергетиката Сергей Шматко, предаде репортер на БГНЕС. „Ние разбираме загрижеността на българското правителство, че в днешната ситуация решението за държавно финансиране на АЕЦ „Белене“ изглежда много сложно. Въпреки това бидейки заинтересувани в реализацията на този проект ние водим конструктивен диалог с българското правителство, за да намерим правилните корпоративни решения, които да ни позволят по-нататъшната реализация на АЕЦ „Белене“. Имам предвид, че Руската Федерация наистина разглежда възможността да предостави финансиране на проекта, не на България“, заяви той. Министър Шматко оцени високо двудневната работа на междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. За Руската федерация заседанието на междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество беше знаково мероприятие. В рамките на съвместната ни работа с българското правителство, ние направихме пълна инвентаризация на нашите търговски и икономически отношения, каза той. а срещата съгласувахме позицията си по всички основни въпроси, които фигурират в дневния ред. Днешното заседание убедително показа, че няма основание за захлаждане на двустранните отношение. Министър Шматко изрази благодарността на руска страна и пълното удовлетворение от продължаващия диалог по енергийните проекти. Той подчерта, че всички въпроси, засягащи принципите и идеологията за реализацията на проекта "Южен поток" са разрешени. Предстои обсъждането им на корпоративно ниво, добави той. Министър Шматко също така благодари на българската страна за усилията проекта „Южен поток“ да бъде признат за приоритетен за реализация в рамките на ЕС. По въпроса за АЕЦ „Белене“ той заяви, че съществуващите въпроси са разрешени и е започнало конструктивно обсъждане на програма за съвместни действия по този проект. Министър Шматко изрази разбиране и за българската позиция по проекта Бургас-Александруполис и се съгласи с важността на екологичната експертиза, която трябва да бъде направена. Междувременно с това той оцени като негативни приказките затова, че проектът ще бъде замразен. От своя страна, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков съобщи, че България е получила подробна информация и разяснение относно увеличаването на капацитета на тръбопровода "Южен поток" от 31 на 63 милиарда куб.м.газ годишно, както правителството поиска. Страната ни принципно подкрепя увеличаването на капацитета на „Южен поток“, добави той. БГНЕС припомня, че проектът за газопровод "Южен поток" е с дължина на трасето над 3000 км. Неговата мощност - 31-63 милиарда куб.м. газ годишно, а стойността - до 25 милиарда евро. Газопроводната система има два основни участъка: черноморски /902 км/ и сухопътен – две отсечки: първата - 1300 км до Австрия, втората – 990 км до Гърция. Първоначални инвеститори в подводната част на тръбата бяха "Газпром" и ЕНИ с равно дялово участие от по 50%, но след подписването на меморандума за взаимно разбирателство на 3 декември се очаква към тях да се присъедини и френската EDF. По първоначална информация, делът на френския енергиен гигант ще бъде 10%. Инвестицията в подводната част се оценява на над 4 милиарда евро, а стойността на двете сухопътни отсечки - 15-20 милиарда евро. Очаква се газопровода „Южен поток“ да бъде пуснат в експлоатация през 2015 г. Русия вече е подписала договори с Гърция, България, Сърбия, Унгария и Словения за реализацията на проекта. Целта на газопроводната система „Южен поток“ е да диверсифицира маршрутите на доставка на руски газ за европейските потребители, като се намали зависимостта от транзитните страни – Украйна и Турция. В случай, че проектът „Южен поток“ бъде реализиран България ще заеме мястото на половин Украйна, заяви говорителят на Газпром Сергей Куприянов отговаряйки на въпрос на БГНЕС какво ще бъде мястото на нашата страна на енергийната карта на "Газпром", след построяването на газопровода. Природния газ за Южен поток ще идва от единната система за газоснабдяване. Това е газ собственост на "Газпром", добави той, отговаряйки на въпроса какъв газ ще тече по Южен поток: руски или средноазиатски. Говорителят на „Газпром“ не смята, че другите тръбопроводни проекти, които се предвижда да бъдат осъществени в рамките на „Южния газов коридор“ са конкурентни на Южен поток, защото те не предвиждат транспортирането на руски газ. АЕЦ "Белене" - собственик НЕК. Строителството й е започнало още през 1984 г., а след разпадането на СССР е замразено и се възобновява през 2005 г. Проектната мощност на АЕЦ „Белене“ е 2 ГВт. Първоначално се планираше тя да бъде пусната в експлоатация през 2013-2014г. Изпълнението на строителството беше поверено на "Атомстройекспорт", договорът беше подписан в началото на 2008 г., а през декември миналата година беше създаден и оператор на проекта, който трябваше да финансира строителството и експлоатацията на АЕЦ. Това беше Belene Power Company, в която 51% държи НЕК, а 49% - RWE. На специална пресконференция на 28 октомври бе обявено, че германската компанията RWЕ излиза от проекта. В писмо до НЕК, БЕХ и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, с което БГНЕС разполага, ръководителят на RWE доктор Юрген Гросман обясни, че изпуснати ключови етапи са послужили като основание за прекратяването на Договора за съвместно предприятие между RWE и българската НЕК за АЕЦ "Белене". Едновременно с това той подчерта, че техническият проект на реактора тип АЕЦ-92 на руския доставчик "Атомстройекспорт", а също предназначението на площадката "Белене" отговарят на съответните високи международни изисквания. Цената на АЕЦ „Белене“ е 4 милиарда евро, а в най-лошия случай ще достигне 6,5 милиарда евро, според президента на „Росатом“ Сергей Кириенко. Петролопроводът Бургас-Александруполис - оператор Trans-Balkan Pipeline B.V.: 51% - "Газпром нефт", "Роснефт", "Транснефт" /по равно/, 24,5% - България, 24,5% - Гърция. БГНЕС