Информационна агенция БГНЕС състави класация на 10-те водещи световни събития от областта на политиката, икономиката и шоубизнеса, които са подредени в хронологичен ред, а не по-важност. 1.Руско-украински газов конфликт На 1 януари 2009 г. Русия прекрати доставките на природен газ за Украйна, след като Киев не преведе 614 милиона долара за доставения през декември газ, а двустранното газово споразумение изтече и не беше подновено. Едновременно с това още същия ден доставките на руски газ през Украйна за европейските потребители бяха увеличени до 326 милиона куб.м.газ. На 2 януари "Нафтогаз Украйна" официално заяви, че отнема 21 милиона куб.м. газ от транзитните обеми, за да осигури самия транзит, въпреки че според подписаните договори украинската страна беше задължена да осигурява необходимите количества технологичен газ за транзита. Към 4 януари недоставеният газ за европейските потребители от Украйна набъбна до 50 милиона куб.м. Ден по-късно намалените доставки почувстваха седем европейски страни, сред които и България. На 6 януари 2009 г. вицепрезидентът на "Газпром" Александър Медведев обяви, че Украйна едностранно е затворила трите основни газопровода, чрез които се изнася руски газ за Европа. На следващия ден напълно бяха лишени от руски газ Унгария, България, Турция, Гърция, Словения, Сърбия, Словакия, Румъния, освен това значително бяха намалени количествата газ постъпващи в Германия, Австрия и Франция. След като Киев затвори и четвъртата тръба, "Нафтогаз" промени работата на своята газопреносна система, като транспортирането на газ по нея бе изцяло за вътрешни нужди. В тази ситуация "Газпром" беше принуден да вземе единственото възможно решение - спиране на експортните обеми газ, които преминават през Украйна. Причините, които доведоха до тази най-тежка енергийна криза в следвоенна Европа, която нямаше аналог даже по време на Студената война, най-точно и безпристрастно може би са формулирани от влиятелният германски мениджър в енергетиката Буркхард Бергман в началото на декември 2008 г. Още тогава той предупреждаваше, че няма бързо и лесно решение на спора между "Газпром" и Украйна. По думите му „Газпром“ е обезпокоен от ситуацията, защото в случай на прекъсвания на доставките „в Европа няма да търсят виновните, а ще сметнат Русия за ненадежден партньор“. Според Бергман, кризисният мениджмънт на „Газпром“ по време на „газовия конфликт“ с Украйна в края на 2005-началото на 2006 г. е бил доста неумел. „Сега ръководството на концерна се старае навреме да посочи, че става дума за чисто икономически конфликт. То не желае в ЕС да възникне впечатление, все едно всесилния „Газпром“ си играе със съдбата на Украйна“, подчертава той. Бергман бе категоричен, че в днешния спор „Газпром“ е прав. „Дилемата се състои в това, че заради тежката криза Украйна не е в състояние да изпълни своите задължения. В тази ситуация няма просто решение“, смята той. Макар и по същество руско-украинската газова криза да е търговски конфликт, в нея звучаха и "политически нотки". Не трябва да се забравя, че след президентските избори в края на 2004 г. в Украйна с минимална преднина бе избран прозападен президент - Виктор Юшченко, който така и не успя да обедини страната и се провали при осъществяването на икономическите и политически реформи. Единственото, с което можеше да се "похвали" - влошаването на отношенията с Русия. Руско-украинският газов спор приключи в края на януари, след като премиерите на двете страни Владимир Путин и Юлия Тимошенко подписаха отделни договори за доставката и транзита на газ. Кризата имаше огромни последици за репутацията на Русия и „Газпром” като надежден доставчик на енергоносители, и на Украйна - като транзитна страна. Газовият спор насърчи Европейския съюз да търси обходни маршрути за доставките на газ, които не са свързани с Русия. Един от най-спряганите алтернативни маршрути е "Набуко", тръбопровод с капацитет от 31 милиарда куб.м. газ, който трябва да доставя "синьо гориво" от Каспийския регион и Близкия Изток за ЕС. Други две алтернативи са, предлаганите от Русия, "Северен" и "Южен" потоци. Те имат за цел да диверсифицират маршрутите на доставка на руски газ за Европа, заобикаляйки транзитните страни - Украйна, Полша и Прибалтика. България, която бе една от най-засегнатите страни по време на януарската криза, в перспектива, ако бъдат реализирани газопроводната система "Южен поток" и "Южния газов коридор", може да се превърне във важен енергиен център. 2.Барак Обама встъпи в длъжност Барак Обама положи клетва като 44-ия президент на САЩ на 20 януари 2009г. Той е първият афроамериканец стопанин на Белия дом. Начело на най-силната държава в света Обама смени Джордж Буш, който бе държавен глава два поредни мандата (2001-2009г.). Обама положи клетва с ръка върху Библията, използвана на церемонията през 1861 г. при встъпването в длъжност на Ейбрахам Линкълн - 16-ият президент на САЩ и модел за подражание на Барак Обама. На церемонията присъстваха досегашният президент Джордж Буш и още трима бивши държавни глави и техните съпруги – Джими Картър, Джордж Буш-баща и Бил Клинтън. Около 2 милиона американци са пристигнали във Вашингтон, за да наблюдават тържественото събитие. Церемонията по встъпване в длъжност на Обама премина при безпрецедентни мерки за сигурност. Охраната се осигуряваше от 8000 полицаи и общо 32 000 военнослужещи, които бяха на служба или в състояние на готовност. Самата церемония струваше 150 милиона долара, като по-голямата част от тази сума бе събрана от частни дарения. На новия държавен глава на САЩ му предстоеше решаването на редица изключително сложни вътрешнополитически и международни задачи. Изборите на 4 ноември 2008 г., които бяха безапелационни спечелени от Обама, ясно показаха, че американското общество желае сериозни промени във външната и вътрешната политика. Изминалите 11 месеца от полагането на клетва на Обама показаха, че той се опитва в по-голямата си част успешно да извърши преход към многостранни отношения и отказ от приказките, че САЩ са "единствената световна суперсила". Далеч по-трудна е задачата на американския президент в Ирак и Афганистан, два конфликта наследени от предишната администрация. Ако конфликта в Ирак на пръв поглед изглежда затихнал за момента, в Афганистан се води истинска война, която се разгаря с все по-голяма сила. Повечето анализатори предупреждават, че САЩ и техните съюзници повтарят там грешките на бившия СССР. Можем само да гадаем дали обявената стратегия на Обама на 1 декември за Афганистан, предвиждаща сериозно увеличение на американското военно присъствие там, ще даде резултат. Почти никакъв напредък за момента Обама не е постигнал и по отношение на иранската и севернокорейските ядрени програми. За успех може да се смята започнатото презареждане на руско-американските отношения, които бяха сериозно влошени заради противоречията между двете страни по въпросите на енергетиката, спазването на демокрацията и гражданските права. Президентите на двете страни Обама и Медведев се договориха да се подготви нов Договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия /СНВ/, който да замени изтеклия на 5 декември Договор за СНВ-1. Преговорите по документа продължават, а политици и анализатори от двете страни се надяват той да бъде подписан в най-скоро време. Сериозна стъпка в полза на започналото презареждане беше отказа на Вашингтон през есента от разполагането на елементи от противоракетната отбрана в Полша и Чехия, които Русия определяше като заплаха за своята национална сигурност. Във вътрешнополитически план първите месеци от управлението на Обама бяха доминирани от финансовата и икономическа криза, която сериозно беше засегнала САЩ. Администрацията на Обама прие многомилиардни икономически пакети за стимулиране на националната икономика. В края на 2009 г. икономистите са предпазливи оптимисти, смятайки, че големите трудности са отминали. Въпреки това САЩ днес са с най-големия бюджетен дефицит в своята история. 3.НАТО на 60 години На 3 и 4 април Франция и Германия бяха домакини на честването на 60-тата годишнина на НАТО. За първи път срещата на върха на организацията се проведе в две държави едновременно. Това стана във френския град Страсбург и в германския Кел. По време на тази среща Франция се завърне официално в пакта, а също беше избран новият генерален секретар на алианса, който замени досегашния Яп де Хоп Схефер. Това бе датският премиер Андерс Фог Расмусен. Основан преди 60 години, НАТО днес е най-мощният регионален отбранителен съюз. В него към момента на провеждане на юбилейната среща членуваха 26 държави, а на нея бе взето решение за присъединяването на още две балкански страни - Хърватия и Албания. Северноатлантическият пакт е създаден през 1949 година, за да се противопостави на Съветския съюз в Европа. Идеята на НАТО е, че ще "защитава свободата, общото наследство и цивилизацията" на членовете си, чрез установяване на "стабилност и добруване в Северноатлантическата зона". В НАТО първоначално участват 12 страни, но през 50-те години на миналия век към тях се присъединяват Гърция, Турция и Западна Германия. Но тогава, както и сега, алиансът на практика се доминира от САЩ. Съветският съюз създава контраалианс, наречен Варшавски договор. Той се разпада през 1991. Осем години по-късно в НАТО вече влизат Чешката република, Унгария и Полша. През 2004 НАТО приема и Естония, Латвия, Литва, Словения, Словакия, Румъния и България. След разпадането на Варшавския договор НАТО се оказа без ясен противник и без очевидна цел. В края на 1995 за първи път пактът организира сили с мандата на ООН, наречени АЙФОР, които да прилагат военните аспекти на босненското мирно споразумение. През 1999 алиансът започна кампания, продължила 11 седмици, на въздушни удари срещу Югославия, за да изгони сръбските сили от Косово. Ударите бяха най-голямата военна операция, предприемана някога от НАТО и първият път, когато организацията използва военна сила срещу независима държава без одобрението на ООН. През 2003 за първи път НАТО пренесе операции извън Европа - алиансът пое командването на умиротворителни сили с мандат на ООН в и около афганистанската столица Кабул. Операцията в Афганистан е най-важната за организацията и се превърна в една от основните теми не само на юбилейната среща, но и доминираше дневния ред през цялата година. Мнозина анализатори разглеждат операцията в Афганистан като тест за бъдещето на алианса и възможностите му да отговори на съвременните предизвикателства. 4. Срещите на Г-20 и финансовата криза "Г-20 ще се превърне в главния орган координиращ, световната икономика", заяви американският президент Барак Обама след двудневната среща на върха на лидерите на 20-те най-развитие и бързо развиващи се страни, която се проведе в град Питсбърг в края на септември. Това беше втората среща на този формат след лондонската от началото на април. В Питсбърг беше достигната договореност за реформиране на международното икономическо сътрудничество и управление "Ние повече не можем да се противопоставим на предизвикателствата на ХХІ век, използвайки подходите на ХХ век", категоричен бе Обама. Според анализаторите, тези думи са свидетелство, че държавните и правителствени лидери на най-развитите страни са се съгласили официално да признаят, че съдбата на световната икономика не се намира само в техните ръце. Фактически в Г-20 в момента влизат 21 страни - Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Германия, Индия, Индонезия, Испания, Италия, Канада, Китай, Мексико, Холандия, Русия, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция, ЮАР, Южна Корея и Япония, а също така Европейският съюз, Международният валутен фонд и Световната търговска организация. Неформалната организация беше създадена през 1999 г. след азиатската финансова криза. Срещите първоначално се провеждаха на ниво министри на икономиката и финансите. Първата среща с участието на държавни и правителствени глави се състоя през 2008 г. Г-20 ще се занимава с икономическите проблеми, а Г-8 ще продължи да се занимава с политика и сигурност, заяви италианският премиер Силвио Берлускони. "Не мисля, че е настъпил края на Г-8, защото този формат обединява страни близки по дух, ценности, традиции и принципи, докато в Г-20 влизат страни със съвсем различни корени, например, Китай. Г-8 прекрасно се справя със своята задача и мисля, че ще продължи да играе водеща роля при решаването на политическите въпроси, преди всичко въпросите на сигурността, а Г-20 ще се концентрира върху икономическите проблеми", каза Берлускони. Участниците в срещата съобщиха също така решението "старите" индустриални държави да си разделят с бързо развиващите се икономически сили квотите в МВФ и СБ. Развиващите се страни и държавите с преходна икономика ще получат допълнително 5% от гласовете в МВФ и 3% от гласовете в СБ. Това, според Обама, ще позволи на тези институции да са в крак с времето. На срещата стопанинът на Белия дом също така оглави кампанията за изглаждане на глобалния икономически дисбаланс в световните капиталови потоци, за да се укрепи икономическата стабилност в дългосрочна перспектива. САЩ предложиха на раждащите се икономически суперсили - Китай, Индия и Бразилия да се заемат с увеличаването на вътрешното потребление и по този начин да намалят търговския дефицит. В същото време САЩ и Европа смятат да поощряват икономиите, които ще позволят в дългосрочна перспектива да се намалят търговските дефицити. 5. Руско-американското "презареждане" и новият Договор за СНВ На 1 април 2009 г. президентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама се срещнаха в Лондон и се договориха да започнат преговори за сключването на нов договор между двете страни, заменящ Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия /СНВ/, чийто срок на действие завършва на 5 декември 2009 г. Договорът СНВ-1 беше подписан на 31 юли 1991 г. в Москва от президентите на СССР и САЩ Михаил Горбачов и Джордж Буш-баща и влезе в сила на 5 декември 1994 г. Целта на договора беше да се осигури паритет между стратегическите ядрени сили на двете страни на равнища, които са с 30% по-ниски от равнището на първоначално разгърнатите сили. Договорът установяваше за страните еднакви лимити за броя на бойните заряди и средствата за тяхното доставяне. Под контрола на СНВ-1 попадаха следните средства за доставките на ядрени бойни заряди: междуконтинентални балистични ракети с наземно базиране и техните пускови установки, балистични ракети на подводници и техните пускови установки, тежки бомбардировачи. Всяка от страните трябваше да съкрати техния общ брой до 1600 единици. Пределното количество ядрени бойни заряди - 6 хиляди. Подписването на новия договор за СНВ се превърна в основна част на т.нар. "презареждане" на руско-американските отношения, които при предишната администрация на президента Джордж Буш-син се бяха влошили изключително много. По същество първите консултации на руски и американски експерти за подготовката на новото споразумение се състояха на 24 април 2009 г. в Рим. На 19-20 май в Москва се състоя първия кръг, на 1-3 юни и 22-24 юни в Женева - втория и третия кръг от руско-американските преговори. Те се провеждаха в условията на строга конфиденциалност и информацията за хода на диалога не се разгласяваше. На 6 юли 2009 г. в Москва президентите Медведев и Обама след преговорите на най-високо равнище подписаха рамков документ за СНВ. В този политически документ, който няма задължаващ юридически статут, бяха фиксирани ориентирите за по-нататъшна работа над текста на договора, който трябваше да замени СНВ. В съгласувания в Москва документ се казва, че новият Договор за СНВ трябва да бъде подписан в най-скоро време. В документа Русия и САЩ изразиха желанието си да съкратят почти двойно броя на ядрените бойни заряди до 1500-1675 единици и техните носители - до 500-1100 единици. Конкретните цифри, които трябва да бъдат фиксирани за горните граници в договора, трябваше да се съгласуват в хода на по-нататъшните преговори. Срокът на действие на новия Договор за СНВ беше определен на 10 години. След подписването на този документ експертите продължиха своята интензивна работа в Женева, където се проведоха още три кръга. На 23 септември лидерите на двете страни, притежаващи 90% от световното ядрено оръжие, се срещнаха отново в Ню Йорк. След разговорите руският президент Дмитрий Медведев обяви, че работата над новия договор върви конструктивно и той ще бъде готов навреме. Но на 5 декември светът осъмна без споразумение между двете суперсили. Държавните глави на САЩ и Русия Барак Обама и Дмитрий Медведев приеха съвместно изявление във връзка с изтичането на действието на Договора за СНВ, в което обявиха намеренията си да продължат сътрудничеството в духа на Договора след неговото изтичане. Очаква се до края на година все пак да бъде постигнато споразумение и да имаме нов Договор за СНВ. 6. Смъртта на Краля на попа Майкъл Джексън На 25 юни поп музиката загуби своя Крал. Майкъл Джексън почина на 50-годишна възраст в дома си в Лос Анджелис дни преди началото на прощалните му концерти в Лондон, първият от които трябваше да се състои на 13 юли. Резултатите от аутопсията показаха, че Джако е починал от смъртоносна доза от силното успокоително Пропофол, предписано му от личния му лекар д-р Конрад Мъри. Светът се сбогува с Краля на прощална церемония в „Стейпълс Сентър“ в Лос Анджелис, където Джаксън репетира усилено за предстоящото си турне. След многобройни спекулации къде ще бъде погребан, ковчегът с тленните останки на Майкъл беше положен в гробището Форест Лоун в Лос Анджелис на 3 септември. През октомври излизат и официалните данни от аутопсията, според които Майкъл Джаксън е бил в сравнително добро здраве в дните преди смъртта си. В края на месеца с едновременни премиери в 18 града в света се появява документалният филм „This Is It“, в който в два часа са събрани ексклузивни кадри от репетициите за несъстоялото се едноименно турне. И както всичко, свързано с Джако, лентата се превръща в хит и носи печалба от 2,2 милиона долара само в първия ден от излъчването си в Северна Америка. Миналия месец Джако сътвори история на церемонията по раздаването на Американските музикални награди, като спечели посмъртно четири статуетки и стана изпълнителят с най-много отличия в историята на церемонията – 23. Смята се, че съществуват над 100 нечувани песни на Майкъл Джексън, завещани на децата му, които вероятно ще бъдат издадени. 7. Обама нобелов лауреат за мир На 10 септември Нобеловият комитет съобщи, че Барак Обама е тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир. Американският държавен глава изненадващо беше отличен с приза заради "изключителните му усилия за укрепване на международната дипломация и засилването на сътрудничеството между народите", както и заради работата му по заздравяването на международните институции и призивите му за ядрено разоръжаване. Присъждането на Нобеловата награда за мир на Обама предизвика реакции в целия свят. Новината беше приветствана от предишни лауреати на наградата като бившия архиепископ на Южна Африка Дезмонд Туту и Марти Ахтисаари, както и от световни политици като френския президент Никола Саркози, германския канцлер Ангела Меркел, председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, афганистанския държавен глава Хамид Карзай. Бившият полски президент Лех Валенса обаче изрази изненада от твърде бързото удостояване на Обама с отличието, изтъквайки, че той "не е имал време да направи каквото и да било". Самият американски президент заяви, че е изпитал едновременно изненада и дълбоко смирение при новината, че е спечелил Нобеловата награда за мир, но подчерта, че я приема като призив към нациите за действие пред лицето на предизвикателствата на 21 век. 8. 20 години от падането на Берлинската стена На 9 ноември Германия отбеляза тържествено 20-та годишнина от падането на Берлинската стена, сложило край на Студената война и предизвестило обединението на Германия и на Европа. Над 100 000 души присъстваха на тържествата в германската столица, в които се включиха и лидери на 27-те държави членки на ЕС и на основните съюзнически сили през Втората световна война. Германският канцлер Ангела Меркел прекрачи символично от изток на запад Бранденбургската врата в компанията на френския президент Никола Саркози, руския президент Дмитрий Медведев, американския държавен секретар Хилъри Клинтън и на британския премиер Гордън Браун. "За мен 9 ноември 1989г. бе един от най-щастливите моменти от живота ми. Без свобода няма демокрация, няма многообразие, няма толерантност, няма обединена Европа", заяви Меркел и призова за нов многополюсен световен ред за разрешаване на съвременните проблеми. "Заедно ние ще поддържаме пламъка на свободата за всички тези, които живеят в мрака на тиранията и вярват в надеждата за един по-светъл ден", каза, от своя страна, американския президент Барак Обама в изненадващо видеопослание. Мирният път към германското единство би бил невъзможен без откритата към мира позиция, която преди 20 години зае Русия, заяви президентът Дмитрий Медведев. "Заедно създадохме прецедент в най-новата история за решаването на глобалните международни проблеми на основата на взаимното разбиране и сътрудничество", каза руският президент. По време на церемониите звуча музика на Бон Джоуви и Бетовен, отслужени бяха 136 възпоменателни служби за 136 души убити при опита си да преминат границата. 9 .Лисабонският договор 2009 г. беше богата на събития за ЕС. На 1 декември влезе в сила Лисабонският договор, предвиждащ реформиране на институциите на съюза и засилване на ролята му на международната сцена. Договорът създаде постовете Постоянен председател на Европейския съвет и Върховен представител на външната политика. На извънредна среща на върха на 19 ноември държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС избраха белгийския премиер Херман Ван Ромпьой за президент на съюза и британската лейбъристка Китрин Аштън за външен министър. През септември Европейският парламент преизбра португалеца Жозе Мануел Барозу за втори мандат начело на Европейската комисия, а в края на ноември той представи новия състав на Комисията, доминирана от консерваторите и с повече жени от предишния изпълнителен орган. Българският външен министър Румяна Желева беше номинирана за комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. През юни се проведоха избори за Европейски парламент, спечелени от десните партии. Европейската народна партия (ЕНП) остана водеща сила в европейски мащаб, изпреварвайки Партията на европейските социалисти (ПЕС) и Съюзът на европейските либерали и демократи (АЛДЕ). 10. Конференцията за климата в Копенхаген На 7 декември представител на 192 страни се събраха в Копенхаген, за да приемат мерки за спиране на глобалното затопляне. До 18 декември участниците трябва да постигнат споразумение, позволяващо да бъде спряно глобалното затопляне. Целта на безпрецедентния форум е да се ограничи повишението на средната температура на повърхността на Земята до 2 градуса, чието изпълнение минава през драстично съкращаване на парниковите емисии и да се постигне споразумение, което да замени Протокола от Киото, чийто срок на действие изтича в края на 2012 година. По данни на експертите, за да се избегнат най-лошите последици от климатичните промени, общото световно съкращаване на отделяните в атмосферата вредни газове до 2020 г. трябва за бъде с 20-40% от нивото през 1990 г. Още в първите дни на форума бяха оповестени тревожни данни, според които последното десетилетие е било най-топлото от 1850 г насам, а експерти предупредиха, че над 1 милиард души може да напуснат домовете си в резултат на климатичните промени. Същевременно изследване показа, че повечето хора по света смятат, че климатичните промени са много сериозен проблем, с който техните правителства трябва да се справят. Преди началото на срещата в Копенхаген едни от най-големите замърсители на въздуха - Китай и Индия поеха конкретен ангажимент за съкращаване на въглеродните емисии до 2020 г. - с 45% за Китай и с 25% за Индия. БГНЕС