Христина Христова: Идеята за референдум за новините на турски език носи ксенофобска нагласа

Малинов 17.12.2009 14:16

Да има ли по БНТ новини на турски език?

Когато, през 1984 г., започна поредната и последна, за сега, кампания за смяна на арабско звучащите имена с български, настроенията сред българите бяха противоречиви. Повечето от нас не знаеха или пък бяха забравили за предишните два несполучливи опита на ДС, в тази посока, в периодите 1962 ÷ 1964 и 1971 ÷ 1972. Помнели са ги само по – възрастните, но те упорито стискаха устни и не продумваха. Този път подготовката беше на ниво, положението беше военно – пропускателни пунктове с бариери, жандармерия, полиция – страхотия. До този момент не бях усещал силовата мощ на Държавата до такива размери. Истината е, че сред доста българи се появи самочувствието на по силна и значима националност над другите. Значението на фразата „500 години под турско” придоби друг смисъл и значение. Също е истина обаче, че в огромната си част, българското население съчувстваше на пострадалите и се чувстваше посрамено и виновно. Именно затова казвам, че настроенията бяха противоречиви, защото тези чувства се биеха в едни и същи хора. Манипулацията по медиите, за ракли по таваните с крити досега български носии, разкази на турци за българското им минало и т.н. бяха завладяващи, но слуховете за мъчения и убийства при „доброволната” смяна също бяха налице. Сменяха се имена на населени места, улици … стигна се до там, че започнаха да привикват и българи с фамилии Терзиев, Бакърджиев, Караниколов и да им се предлага смяна с Шивачев, Медникаров, Черноколев и т.н. Започна голямата екскурзия.

Тук задължително обаче трябва да си спомним и счупените бутилки олио по гарите, показното горене на пари, изскубването на посевите от полето, грозните закани „Ще се върнем с танкове”, изкупуването на стоки от магазините и последващото им унищожаване и много, много други подобни. Изброявам това, защото това е трупане на злоба и в двете страни. Последваха бригади в оголеното селско стопанство. Прибиране на реколта, животновъдство и т.н. И знаете ли какво се случи – ние, неграмотните от към селско стопанство, чиновници повишихме добивите и производителността 2 – 3 до 10 пъти на места. Десет пъти … какво означава това – ще поясня. Жъне човекът и последното зърно в комбайна (2 тона) го изсипва в къщи, идва кадънчето сутринта в кравефермата с една тубичка 5 литра и казва – Идвам си за млякото … Такива ми ти неща. Аз, с тарифна ставка, 7.43 лв/ден в завода срещу 0.80 лв/ден на полето и той на село да е много пъти по – богат от мен. Не казвам, че е правилно, но е невъзможно бе. Последва обратното завръщане от „майка Турция” на една голяма част от „екскурзиантите”, както злобливо ги наричахме тогава. Бяха с наведени глави и молеха да ги върнат на работа. Нямаха танкове, нямаха пари, но най – лошото беше, че злобата беше издълбала пропаст между нас.

Когато през 1981/1983 г. си говорих с един от многото ми приятели турци, той ми сподели, че чакат баба му да почине и да си сменят имената сами. Когато, десет години по – късно, се видяхме отново – той вече беше коренно друг човек. Между нас лъхаше хладина. А бяхме приятели, смеехме се, закачахме се … какво стана?

С казаното до тук се опитвам, максимално обективно, може би не съвсем успешно, да дам изходната точка, в която се намирахме през 1990 г. Когато на 14.Декември.1989 г. на стъпалата на НС излезе съветника на Тодор Живков по икономическите въпроси, мисля да беше Ангелов някой си, и каза на протестиращите турци „Отивайте си по домовете – имената ви чакат там”. Ей така … без нищо … Когато същата тази БКП регистрира ДПС … Когато на 19.Декември.1989 г. говорителят на 11 дневното тогава СДС, Георги Спасов излезе и изрази „мнението на всичките им симпатизанти” – кога успя да го научиш бре? Тогава разбрах, че това е началото на края … Кандидатирах се за депутат във ВНС и използвайки предизборните трибуни по митинги, срещи и медии се опитвах да внуша на хората, че във ВНС трябва да влязат неангажирани и сърцати хора, както е било преди 100 години. Може да са с потури, може да нямат юридическо образование, но да имат сърце! Апелирах да не вкарваме механично „Кръглата маса” в Парламента, защото това би погубило надеждата ни за промяна. Послушаха ме около 800 души … Не се отчаях, защото имах шести резултат, след конюнктурните тогава БКП, БЗНС, СДС и съответно ДПС и ОКЗНИ. Бях преди Демократическата, АСП, Радикали, консерватори, християндемократи, земеделци и всички други, не помня вече колко, партии. Викам си, хората сега ще се опарят и следващият път … Нанайци … следващ път вече нямаше … Влезе си „Кръглата маса” в Парламента и от тогава досега, най – важните неща за тях са Закона за избори (всякакви) и Правилника на НС и много ясно – с тези два документа те осигуряват пожизненото си и безпроблемно управление.

Защо ви ги говоря всички тези неща ли – защото омразата за която говоря през цялото време, не само остана, а и ескалира! Защото проблема не беше поставен на принципна основа още в началото. Защото всеки, който иска да влезе във властта, играе с една и съща колода карти, като Черния Петър в нея е етническата карта. Другите ги знаете – пенсии, здравеопазване, инфраструктура и дъра-бъра два чадъра. Защото по – лесно е да манипулираш нацията и да си пълниш гушата, от колкото да ти пука за Държавата и да се чудиш как да решаваш проблемите й. Защото турците в България сега, въобще не са далеч от идеята за автономия. Защото така ескалира и проблема с циганите. Защото там пък е мътна и кървава. Но това е едно друго лице на същия проблем, с който сега и в тези редове не ми се занимава. Пък и той е толкова голям, че се нуждае от подобна, та даже и по – голяма и по – задълбочена статия.

Защо ви ги говоря ли? Защото по това ще познаете човека, който, когато, ако се появи наистина е дошъл да възстанови Държавата. По това, че ще посегне към този въпрос – да се сложи началото към сдобряване и възвръщане на доверието между етносите. По това, че ще отнеме привилегиите на малцинствата или поне ще ги остави на заден план, а ще постави на първо място задълженията им към Държавата. По това, че ще се интересува на живот и смърт от спазването на законите. Не може да влизаш в държавно учреждение, да говориш на турски и ако ти отговорят на български да кажеш „Ама аз ни разбира …”. Живееш в България бе мама му стара … като „ни разбира …” – няма услуга … В Германия пак ли „ни разбира …” – ни разбира ама Ауфвийдързеен! Не може в европейска държава да има движение за права и свободи … иначе тя не е европейска, щом се поставят под съмнение правата и свободите на жителите й. И стига с тия права, ами задълженията?

Защо ви ги говоря ли – защото „Да има ли новини на турски по БНТ?” не е въпроса! Дано сте разбрали какъв е въпроса всъщност!

П.П. Експозето ми е емоционално и без всякакви претенции за задълбоченост и обхватност. Просто така – на един дъх. :)

Анонимен 17.12.2009 15:07

Какво пък ви пречат новините на турски, при това в 16 ч. Просто не ги гледам и толкова. Така правя, а и всеки от вас, предполагам, с всички скапани програми. И в къщи да ми донесат урна за референдум с такъв въпрос, няма да им отворя. Не смятам че турските новини нарушават моите "български" права. Намерили с каква глупост да занимават хората, само парлама вдигат.

реалист 17.12.2009 18:59

Всичкото ни е на ред и остана само да премахнем новините на турски език и ще се оправи всичко в страната,това е поредното отклонение на вниманието на хората .Има ли смисъл да се харчат пари за референдум за такъв въпрос ,който според мен не е толкова жизнено важен .Както са пуснали тези новини така и да ги спрат .Не мисля ,че на турците им трябват тези новини .Дайте да се знимаваме с по сериозни теми.