Турция гледа все повече към Близкия изток. Тази нейна дипломация укрепва статута й на регионална сила и разширява търговските й връзки, но също така поражда въпроси относно дългосрочната ориентация на тази мюсюлманска членка на НАТО. Премиерът Реджеп Ердоган ще посети Сирия във вторник – за втори път за последните шест месеца след визита в Либия през ноември. Президентът Абдулах Гюл посрещна египетския си колега Хосни Мубарак, след като бе в Йордания. След подобряване на отношенията с Иран и Сирия след години на враждебност тези посещения илюстрират волята на ислямско-консервативното турско правителство да се утвърди като влиятелна сила в зона, която османските му предци дълго са владели. Интересът към този регион се припокрива с растящата неудовлетвореност на Анкара заради несъгласието на важни членки на Европейския съюз с присъединяването на Турция, отбелязва АФП в коментара си. Подчертаната симпатия, изразена от Ердоган към президентите на Иран – по ядрения въпрос, и на Судан, изненада мнозина на Запад. Никой мюсюлманин не може да извърши геноцид, заяви той по адрес на суданския президент Омар Бешир, обвинен за военни престъпления в Дарфур. Според Турция политиката й на протегнатата ръка към Близкия изток само може да издигне стратегическото й значение в очите на европейците. Тя отхвърля всякакво изключително предпочитание към мюсюлманските страни, припомняйки, че участва в процес на помирение с Армения. Турция разширява дипломацията си, но не измества оста, коментира неотдавна анализаторът Седат Ладжинер. Вероятно би трябвало да подобри отношенията си с "по-приемливи страни" ... Но нейни съседи са Сирия и Иран, не Франция или Германия, отбеляза той иронично. Министърът на външните работи Ахмет Давутоглу – архитект на стратегията за "безпроблемност" със съседите на Турция, ненавижда етикета "неоосманска" дипломация, която му лепват някои. Турция, казва той, не се стреми да господства, тя търси взаимното доверие, разширяването на обмена и допринася за стабилизиране на зона, разкъсвана от конфликта. Числата го показват: дялът на турския износ за мюсюлманските страни е нараснал от 24% общо на 28% от 2006 до 2008 г. Анкара подписа споразумения за премахване на визите с тези страни. Турция изигра посредническа роля в споровете между Дамаск и Ирак и Саудитска Арабия, тя подпомогна Запада в конфликта с Техеран и организира непреки преговори между Израел и Сирия. Но израелската офанзива в Газа миналата зима нанесе смъртен удар на посредническата й роля между Сирия и Израел и внесе хлад в израелски-турския съюз. През октомври Анкара внезапно изключи израелската авиация от участие в маневри в Турция. Ердоган омаловажи евентуална иранска ядрена заплаха, като посочи Израел като единствената страна в региона, притежаваща според експерти ядрен арсенал. Тази реторика даде аргументи на онези, които твърдят, че верността към мюсюлманската кауза определя визията на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, появила се от пепелището на разпусната ислямистка партия. Отдалечаването от Запада е най-голямата промяна в турската външна политика след Студената война, твърди анализаторът на Вашингтонския институт Сонер Кагаптай в статия, публикувана неотдавна. Че Партията на справедливостта и развитието предпочита мюсюлманите – какво по-нормално, но се създава впечатлението, че тя се равнява по подчертано антизападни ислямисти режими, добавя той. /БГНЕС