Преглед на печата – вестник „Седмица”
Уволниха Владимира Николова, съобщава от първа страница вестник „Седмица”. Другото водещо заглавие на броя е от интервю с управителя на общинската болница д-р Милчо Мавродинов. Ако лимитът остане намален, ще трябва да се разделим с хирургичното отделение, казва той.
За тържество на цифрите при първокласници от Основното училище в града четем на страница 2.
„Чрез туризъм и земеделие ще се развива Велики Преслав”, Съвместен младежки проект предложиха от Словения”, „70 000 лв. дават за селата от бюджет 2010”, „Болницата приема болни от грип” и „Охранителната фирма „Щит-3” стъпва и във Върбица” са заглавията от трета страница.
Спортни и криминални новини – на стр.4
ШУМ.БГ
128475
1117
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
ехо
Правописен речник да си купиш ,,Анонимен,,безскрупулен погледни как се пише ,тогава критика........
четец
евдокия ако си е държала на семейството нямаше да си ляга с антон, а какво ли ги бърка ...,че са имали уж семейства?За какви ценности да говорим...?
АЗА
Здравейте ИНТРИГАНТИ!!Изключително съм впечетлена от поредната ви простотия!Не е ли по-добре да направите ревизия на собствения си явно жалък живот.....Седнали да критикуват ,да определят кое е морално кое не е морално.....Кои сте вие ,кое ви дава моралното право да определяте кой с кого и защо!!Те са свободни ,свободни,свободни набийте си го в главите! Най-свободните хора на света са онези, които имат чувство за вътрешен мир. Те просто отказват да се подчиняват на чуждите капризи и ръководят живота си с мълчалива ефективност. Те не робуват на дефинирани роли, в които трябва да се държат по определен начин, защото са просто възрастни, радват се на свободата да дишат какъвто въздух поискат, където си поискат, без да се тревожат какво мислят другите за избора им. Те са хора с чувство за отговорност, но не са роби на егоистичните ВИ разбирания ЗА МОРАЛНО ИЛИ АМОРАЛНО...
Огледалния Аз
С мълчалива ефективност се разбива най-важната единица -семейството,защото явно така правят възрастните и възпитаните. Морално е да нараняваш хората и да не спазваш общоприети норми, защото самите те не са егоисти. Да правят каквото си поискат,защото са временно на такава длъжност. С чувството им за отговорност преминаха през хора,деца и ученици. А те самите дали имат вътрешен мир...?! Това е явно модерния модел за не дефинирани роли за не егоисти в ПГСС. Явно, че ако се последва това откритие, може и да се оправят нещата, да станем свободни всички и да не спазваме нищо морално или аморално.
АЗА
Абе аз не би трябвало да си отварям устата в тази тема но немога да се въздържа.
Моралът не съществува.Никога не е съществувал. Няма и да съществува.
Това е не само дума без съдържание(ха пробвайте се да я дефинирате ама не ми вадете цитати от тълковен речник), но и норма съставена от някои които въобще не ни е питал дали сме съгласни с това което той е вложил вътре. Моралът се налага като се замислите единствено и само от институции- църква и власт имащи. Целта на морала е да ограничи още повече хората като използва като принуда чувството за вина и страхът на обществото да не би да бъде обвинено в нарушение на морала. От там идва и неимоверната жестокост на обществото към хора нарушаващи морала. Общноста ги наказва не защото са нарушили морални норми а защото им завижда че са имали смелостта да направят това което смятат за редно и от което имат нужда докато на членовете на общноста от вътре ги гризе потребността но нямат сила и воля да я задоволят.
Знам че ще се опитате да ме оборите и на да ли ще има човек които да е на моето мнение но нека преди да скочим да се заяждаме един с друг да си отговорим на въпросите:
-Каква е причината тези коитоатръбят за налагането на морала всъщност да имат неморално поведение?(няма да давам примери)
-Има ли моралът нещо общо със справедливостта?
-Могат ли да се обявяват неща за неморални когато те са напълно естествени?
-Може ли(то не само може но и се прави) и ТРЯБВА ЛИ някои друг освен самите нас да определя кое е правилно в нашето поведение?
-Ако все пак съществува такова нещо като морал може ли то да е ЕДИННА норма? Моралът не е ли наше вътрешно усещане за правилността на нещата спрямо нас и другите?
_________________
ПОСЛЕДЕН СЕ СМЕЕ ТОЗИ КОИТО СТРЕЛЯ ПРЪВ.
АЗА
Бързата реакция на отсъждане от страна на хора, които се чувстват компетентни да раздават правосъдие и да лепят етикети по чуждите хора и нещастия, по чуждите избори и решения. И в качеството си на какви? Нима всички ние не сме хора, които имат право на грешки и право на избор в своя живот? Право на щастие. И без това всекидневно сме изправени пред различни кръстопътища и в повечето случаи решението по кой път да тръгнем е трудно за нас самите. Достатъчно ни е било напрежението, лутането и колебанието да послушаме ли сърцето си или разума. Нали после ние самите ще живеем с последствията от своите решения, а не някой друг?
друг
Да не забравя Аза ,че е част от общество,колектив,близки,приятели,семейство и т.н.Човек като си обърка живота ,работата определено е на кръстопът. За каква справедливост или напълно естествени неща си говори...,при вземането на решения има и други хора, или си представя,че е в гората. А при условие,че си на ръководна длъжност в училище,имаш и възпитателна роля. .
Гергана
Нещо не ми се връзват нещата по този начин. Наскоро едни мои добри приятели прекратиха дългогодишната си връзка и останах силно изумена от начина, по който реагираха хората около тях. Знаейки или незнаейки, познавайки ги или не, веднага компетентните по всички въпроси 'доброжелателни' люде (естествено, веднага се намериха и такива), започнаха да вадят коментари от сорта на той какъв бил и тя каква била, без въобще да са наясно с истинската същност на нещата.
Да, хората не са безгрешни. И аз не съм. И аз съм грешала по отношение на някой човек, в своята преценка за него. Но вече доста се замислям преди да осъдя някого категорично за нещо. Оглеждам се и анализирам всяка една страна на нещата. Или поне се опитвам, доколкото е възможно въобще да влезеш в положението на нечий чужд живот. Все пак всяко нещо, погледнато от различни ъгли, си има и различни лица. Това е, което трябва да знаем преди да дадем оценка за дадена човешка постъпка или житейски избор.
Анонимен
Гергана, поздравявам те за идеята да пишеш по тази тема!
Много малко хора въобще се замислят за това имат ли право да съдят. Защото така е по-лесно. По-трудно е да се обърнеш към себе си.
Да, когато ни обземе желание да съдим, е добре да се замислим, да си дадем сметка, че това, което мислим, е само плод на нашата субективна преценка.
Да се опитаме да се поставим на мястото на другия, да не изключваме мисълта, че и на нас може да ни се случи същото, и ние да изпаднем в такава ситуация.