Гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу ще проведе преговори днес със своя руски колега Владимир Путин. Никога досега на руския премиер не му се е налагало да работи с преговарящ в толкова трудно положение: още в навечерието на визитата господин Папандреу, чието правителство е принудено да решава наболелия проблем с дълговата и бюджетна криза, заяви, че ще се стреми газопроводът "Южен поток" да стане приоритетен проект за Европейския съюз. Русия едва ли е в състояние да помогне по текущите проблеми на Гърция в ЕС: на пазара за външни дългове РФ и Гърция ще бъдат конкуренти през 2010 г., коментира "Комерсант". Визитата на господин Папандреу в Москва за момента има най-общ дневен ред. Съобщението на пресслужбата на руското правителство по повод на неговите преговори с господин Путин, насрочени за днес, не съдържа конкретика: премиерите възнамеряват да "обменят мнения" по всички възможни аспекти на сътрудничеството между РФ и Гърция - от кипърското урегулиране и въпроса за НАТО до военно-техническото сътрудничество и търговията. Вчера гръцкият премиер даде интервю за ИТАР-ТАСС, в което разкри, вероятно, главното предложение към Русия - вътрешноевропейска подкрепа за газопровода "Южен поток". "С цел напредъка на строителството на газопровода Гърция в сътрудничество с останалите европейски страни, през които преминава газопровода, ще се обърне към европейските органи, за да влезе в режима на трансевропейските мрежи", отбеляза той. Статутът на трансевропейска мрежа, който "Газпром" ще се стреми да получи и за "Северен поток", изважда тези проекти из-под регулирането на Енергийната харта. Освен това, Гърция безусловно подкрепя и проекта за петролопровод Бургас-Александруполис, господин Папандреу също така изрази съжаление от рязкото /с 80%/ съкращаване през 2009 г. на стокооборота с РФ. За момента не е ясно, какво може да получи в замяна на "тръбопроводната лоялност" единственият член на ЕС, имащ с Русия декларирани особени отношения във външната политика. Вчера финансовият министър на Люксембург Жан-Клод Юнкер официално потвърди наличието на информация в ЕС за занижения от Гърция обем на собствения й външен дълг, съобщавайки, че ЕС възнамерява "подробно да проучи" влиянието на редица сделки върху състоянието на държавните финанси на страната. Освен това, статистическата агенция на ЕС Евростат официално отправи запитване до статистическите органи на Гърция във връзка с информацията за тези сделки. Ще припомним, че въпросът за реалното ниво на външния дълг на Гърция възникна в петък, след като в четвъртък срещата на финансовите министри от ЕС връчи на Гърция предложения за допълнителни мерки за съкращаване на държавния дълг. Директорът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише ги изложи в неделя: това е повишение на ДДС с 1-2 процентни пункта и допълнително съкращаване на разходите за заплати в бюджетната сфера, което ще позволи допълнително съкращаване на бюджетния дефицит на страната от 12,7% през 2009 г. до 8,7% през 2010 г. Източници в гръцкото правителство изразиха съмнение, че подобни мерки са необходими. След това в европейските медии се появиха съобщения, че до 2004 г. гръцкото правителство е сключило серия от т.нар. суапови сделки, които не са се отразявали на показателите на външния дълг, с неназовани инвестиционни банки, позволяващи на страната да получи допълнителни кредити, обезпечени с бъдещите доходи на структури в държавния сектор. За момента се цитира само информация за преговорите на Гърция с Goldman Sachs през 2002 г. за таен заем за 1 милиард долара, впрочем, резултатът от преговорите е неясен, финансовото министерство на Гърция потвърди само факта за наличието на такива сделки, уточнявайки, че те са били законни "към момента на подписване на договорите“, и не разкри техните размери. Увеличението на държавния дълг на Гърция може да усили изискванията на ЕС и ЕЦБ към страната. За момента Гърция възнамерява да покрие бюджетния си дефицит с увеличаване на пенсионната възраст, съкращаване с 5,5% на заплатите в държавния сектор, увеличаване на прогресивния данък доход. Господин Папандреу в навечерието на визитата си в Москва обвини страните от ЕС в провокирането на паника на нейните пазари. От началото на годината Гърция успя да емитира на външния пазар държавен дълг за 15 милиарда долара при обща програма за заеми за 2010 г. в размер на 54 милиарда долара, за март-април е планирано пускането на книжа за 22,5 милиарда долара, което ще й позволи да рефинансира погасяването на част от облигациите. Ако тези книжа не бъдат емитирани, Гърция може да обяви първия държавен дефолт в историята на ЕС, което заплашва със срив на еврото и разрушаване на еврозоната. Ще отбележим, че в Германия, чиито банки държат най-малко 11% от гръцкия външен държавен дълг, сега преобладават настроения срещу помощта за гръцкото правителство /включително чрез "общоевропейския фонд за помощ", който се обсъжда в четвъртък в ЕС/. Самата Гърция заявява, че не се е обръщала към ЕС с молба за финансова подкрепа. Към Русия Гърция също за момента не се е обръщала, в хода на визитата на господин Папандреу в Москва не бе обявено за официални срещи в министерството на финансите. Теоретично е възможно част от руските международни резерви да бъдат инвестирани в гръцки книжа, удовлетворяващи изискванията на ЦБ - рейтингите на Moody`s по гръцките заеми дават такава възможност. Впрочем, отчитайки програмата за заеми на РФ през 2010 г. на стойност до 17,8 милиарда долара с рейтинг на суверенен кредитополучател по-нисък от гръцкия, подобна операция би изглеждала доста странна на Русия. Говорителят на руския премиер Дмитрий Песков вчера поясни, че Русия не е предлагала на Гърция заем, и добави: "Готови сме да обсъждаме конструктивно всякакви теми". /БГНЕС