8,3% от българите се самоопределят като жертва на лекарски грешки през последните 5 години, едва 0,3% от тях са потърсилите отговорност, показва доклад на тема „Ефективност на съдебната система при решаване на дела, свързани с лекарски грешки”, съобщиха от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване (МИЗЗО). Проведено представително количествено проучване показва, че като жертви на лекарски грешки през последните 5 години се определят 8,3% от българите или приблизително 1,66% средно годишно. Същевременно потърпевшите лица, потърсили отговорност за допусната лекарска грешка през последните 5 години, се движат в диапазона 5-15 хиляди, като между 2 и 6 хиляди са тези, които са го направили извън здравната система. Докладът е изготвен от МИЗЗО-БГ с подкрепата на БЛС и Съюза на съдиите в България, чрез сформиран екип от независими експерти. Използвани са мултидисциплинарен подход, данни от проучване на терен, анализ на съществуващата нормативна бази и съдебна практика. Сред изводите в анализа се откроява констатацията, че колкото е по-лошо здравословното състояние на респондента, толкова по-рядко той смята, че той или член на неговото семейство са станали жертва на лекарска грешка. Като жертви на лекарски грешки по-често се самоопределят лица от най-активната част от населението – млади, образовани, живеещи в най-големи градове, по-често жени. С най-голяма тежест обаче е факторът информираност. Изследването показва, че хората, които са чували „често” за лекарски грешки, определят себе си или член на семейството като жертви 10 пъти по-често, отколкото тези, които са чували рядко. Анализът на данните за респондентите, заявили, че са потърсили отговорност за допусната от тяхна гледна точка лекарска грешка показва, че в 60% от случаите става дума за смърт. Според интервюираните в 40% причината за смъртта е неправилна диагноза, също 40% са на мнение, че грешката е настъпила при следоперативното възстановяване, а 20% смятат, че лекарската грешка е в резултат на неправилно медикаментозно лечение. Сред изводите на доклада се откроява констатацията, че съществуващата система за професионална застраховка на лекарите в момента е безсмислена. Подчертава се фактът, че дори в София, при най-рисковите специалности, като хирургията и анестезиология, най-скъпите застраховки са 45 лв. еднократно в рамките на годината. Според запитани прокурори, съдии и ръководители на здравни институции, най-видимите и социално най-неприемливите медицински инциденти са свързани със смърт на родилки и новородени. Следват инцидентите при „хирургичните специалности”, където има много тежки последици - смърт, ампутации и други увреждания от подобен вид, като преобладават случаите, където има спешност. Усилващ фактор за вината на лекарите при тези случаи са инцидентите с деца. Макар магистратите (прокурори и съдии) често да се опитват да се запознаят с конкретната медицинската специфика, при сложността на материята, те напълно зависят от мнението на съдебномедицинската експертиза. От своя страна адвокатите, които имат много по-силна мотивация от магистратите дори да прочетат учебниците в областта и да се запознаят със статии по конкретния казус, не могат ефективно да се противопоставят на една експертиза „на медици с висше образование и доказани специалисти”. В юридическата част на доклада се подчертава, че „информираното съгласие”, в резултат на което се изисква подписването на документ, често е в неразбираем за пациента вид. Наблюдава се негативна тенденция редица медико-диагностични дейности да бъдат невярно документирани, за да се получи финансиране по определена “клинична пътека”, се посочва още в юридическата част на документа. Като препоръка авторите на доклада посочват необходимостта от разработване, съвместно със застрахователните компании на ефективна система за застраховки от лекарски грешки, която да започне да изплаща реално компенсации на потърпевшите. В решаването на проблема със застраховането от лекарски грешки трябва да има и участие на съда. Вероятно първите присъди за изплащане на застраховки на потърпевши лица ще доведат до катализиране на процеса. Като препоръка се откроява и създаването на национална система за статистическа регистрация на отклоненията и инцидентите при лечение. В настоящия момент статистиката за смърт и нежелани усложнения практически не дава никакви данни за причините за случилото се и конкретните участници в лечението. Предлага се и създаването на независим орган – бюро за извършване на съдебномедицински експертизи за нуждите на правораздаването, както и разработване на необходимата правна рамка, чрез която да бъдат създадени реални и ефективни гаранции за независимостта и продължаващата специализация на вещите лица от това специализирано звено. Сред предложенията е и създаване на гаранционен фонд за подпомагане, финансова компенсация и финансово обезпечаване продължаващото лечение на лица, пострадали от лекарска грешка или небрежност. Като механизъм за излизане от ситуацията, авторите на доклада предлагат незабавното изграждане на единен национален регистър на „мал праксис (лоша практика), който да улеснява съдебната система и да бъде дисциплинираща мярка за действащите лекарски практики. /БГНЕС