Реализацията на проекта „Южен поток” ще превърне България във втората по важност страна за транзита на руски газ в рамките на ЕС, заяви за БГНЕС Алексей Белагорьов, експерт-анализатор в Института по проблемите на естествените монополи. В обширно интервю aгенцията анализаторът от Отдела за изследване на газовия отрасъл към авторитетния Институт по проблемите на естествените монополи Алексей Белагорьов коментира споразумението, постигнато в събота между „Газпром” и ЕНИ за изграждането на газопровода „Южен поток”, който ще минава по дъното на Черно море и ще свързва руския бряг с българския БГНЕС: Европейският съюз активно подкрепя строителството на газопровода „Набуко”, който се смята за конкурент на руския проект – „Южен поток”. Вече е ясно, че „Набуко” не разполага с необходимото количество газ. Какво е отношението на „Газпром” към проекта „Набуко”? Алексей Белагорьов /АБ/: Публично „Газпром” през последната година е напълно равнодушен към „Набуко”. Но на практика руската компания предприе всички възможни усилия, за да изолира този конкурентен проект. В началото на юни 2006 г. „Газпром” сключи със своя унгарски партньор MOL споразумение за разработката на проекта „Южноевропейски газопровод” /ЮЕГ/. Интригата се състоеше в това, че MOL бе един от петимата съучредители на „Набуко”. При това ЮЕГ дублираше както маршрута, така и пазара на „Набуко”. Освен това през 2006 г. бяха постигнати предварителни споразумения със Сърбия за възможното строителство на газопровода. Накрая преговори се водеха също така и с Гърция. Така „Газпром” едновременно създаде три алтернативни пътя за доставките на газ в Италия. „Газпром” получи също и съгласието на Турция за разширяването на подводния газопровод „Син поток” от 16 на 24,5 милиарда куб.м. и за транзита на газа в България и Гърция. През май 2007 г. Русия, Туркменистан и Казахстан сключиха рамков договор за разширяването на стария Прикаспийски газопровод, съществуващ още от началото на 70-те години. Ако през 2006 г. по него са се транспортирали само 0,4 милиарда куб.м. газ, през 2012 г. неговият пропускателен капацитет трябва да надхвърли 20 милиарда куб.м., а през 2017 г. възможно и 40 милиарда куб.м. В резултат всичкият газ от шелфа и крайбрежните находища в западен Туркменистан могат да бъдат транспортирани през Русия в Европа. Така Транскаспийският газопровод, а заедно с него и продължението му „Набуко”, ще се лишат от своята основна ресурсна база. И накрая през юни 2007 г. Русия се споразумя с България, Италия и страните от бивша Югославия за строителството на „Южен поток”. За Русия „Набуко” е геополитически и икономически противник. Икономически, защото ще доведе до неизбежна ценова конкуренция с иранския и централноазиатския газ в Европа, което въобще не отговаря на интересите на Русия като износител на енергийни ресурси. Геополитическият аспект засяга борбата за сфери на влияние в Югоизточна и Централна Европа между ЕС, САЩ и Русия. Този регион традиционно влиза в сферата на особените руски интереси. БГНЕС: Кои са преимуществата на руския проект „Южен поток”? АБ: Основното преимущество на „Южен поток” пред „Набуко” е наличието на сигурна суровинна база. Фактически единственият реален източник на газ за „Набуко” може да бъде Иран, но докато не се разреши международната криза около ядрената програма на тази страна не е възможно тя да бъде разглеждана като постоянна и надеждна суровинна база. А няма никакви сигнали, че кризата ще се разреши в близка перспектива. Като субективно преимущество на „Южен поток” може също да се смята голямата сплотеност и оперативност на „Газпром” и ЕНИ в сравнение с мудната и тромава структура на учредителите на „Набуко” - консорциумът, включващ OMV, MOL, „Боташ”, румънската „Трансгаз” и „Булгаргаз”. ЕНИ и „Газпром” вече се доказаха много добре при строителството на „Син поток”. Създателите на „Набуко, напротив, не са осъществили до момента нито един голям проект. БГНЕС: През последните години Турция претендира да бъде енергоразпределителен център на Балканите. За същото претендира и България. Кои са преимуществата на България, заради които „Газпром” я предпочете? АБ: Една от главните задачи на „Газпром” в Европа е намаляването на транзитните рискове. Газовите кризи в Украйна и Беларус, както и постоянните търкания в отношенията с Полша и Молдова, заставиха Русия да търси обиколни маршрути за доставките на газ. В Северна Европа този проблем се опитват да решат за сметка на проекта Nord Stream /„Северен поток”/, по който газ ще се доставя направо в Германия по дъното на Балтийско море. Очевидно е, че в „Газпром” отдавна са разработвали възможността да осъществят сходен проект и в южно направление. Турция разчита сама да разпределя газовите потоци, идващи от Русия, Азербайджан, Иран, а в бъдеще възможно и от Централна Азия. Освен това Русия е подозрителна заради политическата близост на Анкара към САЩ, които провеждат в енергийната сфера откровена антируска политика. България в този смисъл е значително по-предсказуем партньор. Като изключим миналогодишната дискусия около преминаването към пазарен механизъм на ценообразуване, отношенията на Русия със София могат да бъдат определени като почти безупречни на фона на честите разногласия с други транзитни страни. БГНЕС: Може ли да се твърди, че след завършването на строителството на газопровода „Южен поток” Украйна и Беларус ще загубят своя монопол на транзит на руски газ в Западна и Южна Европа? АБ: Съгласно проектите „Северен поток” и „Южен поток” имат общ годишен капацитет до 85 милиарда куб.м. руски газ. През 2020 г. Русия планира да увеличи износа на газ в Европа от днешните 160,3 до 200 милиарда куб.м. /по умерения сценарий/. Така на вече съществуващите газопроводи, както и преди, ще се падат не по-малко от 115 милиарда куб.м. газ. Ако от тях извадим износа за Турция чрез „Син поток” /16 милиарда куб.м./ и за Финландия по газопровода Finland Connector /около 6 милиарда куб.м/, доставките на газ през Украйна и Беларус ще се съкратят до 93 милиарда куб.м. Като от тях 33 ще се транспортират през Беларус и Полша по газопровода „Ямал-Европа”, който се контролира от „Газпром”. Фактически това ще означава разрушаване на транзитния монопол на Киев и Минск, което ще намали както тяхното икономическо, така и политическото им влияние върху Русия. Празните мощности най-вероятно ще бъдат използвани за транзита в ЕС на централноазиатски газ. БГНЕС: Реализацията на проекта „Южен поток” ще увеличи ли зависимостта на ЕС от руските енергоносители? Ще станат ли доставките по-надеждни? АБ: Построяването на „Южен поток” ще позволи да се запази взаимната зависимост на Русия и ЕС на вече достигнатото равнище. Но едва ли може да се говори за нейното усилване. Даже съгласно оптимистичните прогнози, делът на руския газ в структурата на вноса на газ в страните от ЕС няма да се промени в дългосрочна перспектива. Това е свързано както с целенасочената политика за диверсификация на доставките, провеждана от самия ЕС, така и с ограничените възможности на растеж на добива на газ в Русия. От своя страна Русия смята активно да развива износа на газ за страните от Азиатско-Тихоокеанския регион /Китай, Япония и Южна Корея/, а също така да увеличава износа на втечнен газ за САЩ, Индия и на други перспективни пазари. В резултат делът на Европа в структурата на руския газов износ трябва да намалява. Но при всички случаи реализирането на проектите „Северен поток” и „Южен поток” ще направи по-надеждни и по-предсказуеми доставките на руски газ за Европа, защото ще избави както доставчика, така и потребителите от сериозните транзитни рискове, свързани с Украйна, Беларус и Полша. БГНЕС: Днес един от най-актуалните въпроси в ЕС е проблемът за енергийната независимост, като под това понятие се разбира независимост от руските доставки на енергоносители. И в България се чуват гласове, преди всичко на политици, че строителството на нови тръбопроводи поставя страната във все по-голяма зависимост от Москва. Как бихте определили отношенията между „Газпром” и България в светлината на новите споразумения: като едностранна или като взаимна зависимост? АБ: По отношението на транзита на газ през територията на България може да се говори, главно, за зависимост на Русия. Равнището на консумация на „синьо гориво” в самата България, в сравнение с другите европейски страни, не е голямо. Напротив, обемите на транспортирания газ само се увеличават. Освен това в случай, че проектът „Южен поток” бъде реализиран, България ще се превърне във втората по важност страна за транзита на руски газ в рамките на ЕС след Словакия. БГНЕС припомня, че меморандумът за взаимно разбирателство за реализиране на проекта, който ще свърже Русия с Европа по дъното на Черно море, бе подписан от представители на ЕНИ и „Газпром” в Рим в присъствието на министъра на икономическото развитие на Италия Пиерлуиджи Берсани и руския министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко. Меморандумът предвижда подготовката на научно-техническа експертиза на проекта, анализиране на политическите и нормативни аспекти, а също така определя сътрудничеството между двете компании за проектирането, финансирането, строителството, техническата и търговска експлоатация на газопроводите. В съвместно изявление двамата министри одобряват плана на компаниите за създаването на новата газопроводна система и поемат ангажимента да създадат максимално благоприятни условия за ефективната реализация на проекта. „Южен поток” представлява система от нови газопроводи, които ще съединят Русия с Европейския съюз по дъното на Черно море. Предвижда се морският участък на газопровода да мине по дъното на Черно море от компресорната станция „Береговая”, на руското крайбрежие, до крайбрежието на България. Общата дължина на черноморския участък ще достигне 900 км, а максималната дълбочина - над два километра. За сухопътния участък от България се обсъждат два маршрута – един на северозапад, друг на югозапад. Ориентировъчният капацитет на черноморския участък на новия газопровод „Южен поток” ще бъде 30 милиарда куб.м. газ годишно, съобщи заместник-председателят на Управителния съвет на „Газпром” Александър Медведев. БГНЕС