Последните дванадесет месеца от мандата на правителството на Сергей Станишев (2005 г.-2009 г.) преминаха под знака на драстично влошаване на икономическата среда и навлизане на България в най-тежката рецесия от повече от десетилетие, пише в доклада на Временна анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев, резюме от което беше прочетено от председателя на комисията Стоян Мавродиев пред депутатите в пленарна зала. Промените в икономическата конюнктура и внимателният анализ на протичащите процеси в икономиката изискваха държавата в лицето на правителството да предприеме незабавни и решителни действия за минимизиране на негативните ефекти за икономиката и фиска от разрастващата се икономическа криза, които да бъдат разписани в ясна и широко приета антикризисна програма. На фона на тази тревожна картина правителството на Тройната коалиция съзнателно заблуждаваше обществото и бизнеса с декларации, че криза в България няма и нашата страна по-някакъв странен начин ще бъде един остров на стабилност на картата на Европа, пише в доклада. Последвалите действия на правителството говорят, че това се е правило съвсем целенасочено, с единствената цел фокусът на общественото внимание да бъде изместен от важните въпроси за предприемането на наистина работещи анткризисни мерки и гарантиране на стабилност за фискалната позиция на страната при драстични ефекти на кризата върху приходната част на бюджета. По този начин предходното правителство успя за рекордно кратко време необезпокоявано да изхарчи огромен ресурс за финансиране на неясно дефинирани политики и спорни проекти. Много от разходите са правени на ръба на закона и често са използвани различни методи за заобикаляне на закона в името да се усвоят до последно отпуснатите лимити за разход. Освен това периодът, през който са направени тези разходи оставя сериозни съмнения за предизборно харчене и ниска ефективност при усвояването на средствата. Съзнателното заблуждаване на обществото започна още през септември 2008 г., когато по предложение на Министерския съвет предходното Народно събрание одобри със свое Решение допълнителни бюджетни кредити за финансиране на важни социалноориентирани политики и инфраструктурни проекти. Важно е тук да отбележим, че периода между внасянето на предложението до Народното събрание от предходното правителство и неговото гласуване съвпада с периода на разразилата се буря на международните финансови пазари и фалитите на някой от най-големите финансови институции в САЩ. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не бива взето под внимание и Народното събрание гласува предложението на Министерския съвет на 10 октомври 2008 г. Ситуацията обаче се променя драстично още от месец октомври 2008г., когато започва сериозно забавяне в приходите, поради свиването във външната търговия и свитите приходи от ДДС от внос. Това са първите сериозни сигнали за предстоящото драстично влошаване на приходите през последните месеци на 2008 г. и цялата 2009 г. Тези сигнали обаче са пренебрегнати и правителството на Тройната коалиция през месеците ноември и декември 2008 г. успява ударно да похарчи огромен ресурс само за два месеца. Това харчене стопи фискалният резерв с близо 30% - от рекордните 12.1 млрд. лв. към 31.10.2008 г. на 8.4 млрд. лв. към края на годината. Всички тези разходи бяха извършени по един непрозрачен начин и назначените проверки констатираха редица нарушения при спазването на законовите изисквания. От друга страна по голямата част от тези разходи не само бе възможно да бъдат спестени, но на фона на първите сигнали за настъпващата икономическа криза, това бе абсолютно задължително. Ударното харчене, което за декември 2008г. е почти двойно на нормалните средномесечни разходи на консолидирано ниво за останалите месеци на 2008 г., предполага, че голяма част от средствата са похарчени неефективно и непрозрачно, като стремежът е бил единствено да се усвоят до последно одобрените лимити за разход. Анализът на данните показва, че бизнесът е бил подведен да сключи договори, за които не разполага със средства. В нарушение на параграф 79 на Закона за държавния бюджет за 2009г., предишното правителство е сключило договор в размер на 2.158 млрд. лв. Съгласно параграф 79 от Закона за държавния бюджет за 2009 година, разпоредителите с бюджетни кредити не могат да сключват договори за доставки на материали и медикаменти с годишна задача по-висока от утвърдените им по бюджета за тази цел кредити за 2009 година. От анализа на получените данни става ясно, че предишното правителство е сключило 150 договора и анекси към тях, за които не е осигурено финансиране. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключило договори за 302 910 217 лв., Министерството на отбраната - 644 974 млн. лв. ; Министерството на вътрешните работи – 64 261 870 лв; Министерството на физическото възпитание и спорта – 108 000 000 лв. Общото неосигурено финансиране е в размер на 2 158 455 515 лв. В последните седмици на декември 2008 г. са налети огромни суми в държавни компании като Български енергиен холдинг ЕАД (БЕХ) и Българска банка за развитие АД (ББР). Операциите по увеличаването на държавното участие в капитала на търговски дружества според бюджетната методология не се отразяват в дефицит на правителството и е начин за заобикаляне на ограниченията в разходите, без да се отчита дефицит. Основната част от увеличението на капитала на БЕХ (общо в размер на 500 млн. лв. за 2008 г.) са насочени към финансирането на дейности по изграждането на АЕЦ „Белене” и към Булгаргаз ЕАД, като и в тези компании бяха констатирани редица нарушения. През първите месеци на 2009 г. операциите по увеличаване на дяловото участие на държавата в капитала на държавни дружества продължават, като общо през декември 2008 г. и първите седем месеца на 2009 г. са изразходвани близо 1.4 млрд. лв. Още през месец януари 2009 г. е одобрено разходването на 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, от частта му за допълнителни фискални мерки, за реализиране на мерки в земеделието (за национални доплащания на хектар земеделска земя и за национални доплащания за животновъдите – общо 211 млн. лв.) , железопътния транспорт (за НК „Железопътна инфраструктура” и „БДЖ” ЕАД – общо 94.5 млн. лв.), социалната инфраструктура (строителство и основен ремонт на социални заведения, детски градини, училища и др., както и за ремонт и оборудване на студентски общежития и столове и подобряване на образователната инфраструктура на ДВУ – общо 94.5 млн. лв.) През месец февруари 2009 г. с две постановления на Министерския съвет са разпределени нови 100 млн. лв., с които държавата увеличава своето дялово участие в капитала на „Национална компания индустриални зони” ЕАД. С това одобрените от началото на годината допълнителни средства до края на февруари вече надвишават 500 млн. лева. През месец март 2009г. с нови единадесет Постановления на Министерския съвет са одобрени допълнително около 273 млн. лева. Основната част от средствата (155 млн. лв.) са насочени за финансиране на капиталови разходи по бюджетите на общините, като остават неясни критериите по които е станало това разпределение. Непрозрачните критерии и съмнителната ефективност на допълнително одобрените разходи говорят за предизборно насочване на средствата към симпатизиращи на предишната коалиция общини. Освен това с отделно ПМС са одобрени 100 млн. лв. за плащания по договори с крайни бенефициенти по спряната по това време програма САПАРД. С това одобрените средства от началото на годината до края на март 2009г. вече доближават 800 млн. лв. През април 2009г. отново има нови девет Постановления на Министерския съвет за одобряване на допълнителни средства в общ размер на около 383 млн. лева. От тях 76,7 млн. лв. са разпределени по бюджетите на различни министерства и ведомства (в т.ч. Администрация на президента – 56 хил. лв.; Министерски съвет – 500 хил. лв.; Министерство на отбраната – 69 500 хил. лв.; Министерство на външните работи – 2 792 хил. лв.; Държавна агенция „Национална сигурност” – 2 700 хил. лв.; и др.). За формиране на капитала на „Български нанотехнологичен център” ЕАД – София са одобрени 50 млн. лв. Също така с ПМС 89/21.04.2009 г. са одобрени 207 млн. лв. за заемообразно осигуряване на средства за плащания по договори по Програма ФАР, управлявани от Изпълнителните агенции по Програма ФАР към МФ и МРРБ. Раздуването на фискалната рамка в разходите е средството, чрез което предходното правителство оправда предизборното харчене в последните месеци от мандата си. Влошаването на бюджетната позиция на страната за периода февруари-юли 2009 г. е близо 1.3 млрд. лв. В последните месеци от мандата на предходното правителство с 37 отделни Постановления на Министерския съвет са одобрени и разпределени допълнителни средства за разходи в общ размер на около 1.2 млрд. лв., включително и 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, за който така настоятелно се твърдеше, че осигурява надежден буфер срещу задълбочаващата се икономическа криза. Разпределението на този огромен ресурс е непрозрачно и е в пълно противоречие с протичащите в икономиката неблагоприятни процеси и сериозното задълбочаване на икономическата и финансова криза през 2009 г. Одобрените допълнителни средства превишават заложената фискална рамка със ЗДБРБ за 2009 г. и оказаха сериозен натиск върху бюджетната позиция на страната в условията на осезаемо свиване в приходите в резултат на негативните ефекти от кризата. Неизпълнението на приходите и изпреварващият темп на ръст на разходите през първите седем месеца на годината доведоха до дефицит още в средата на годината. При сериозното влошаване на икономическите показатели и изготвените още в началото на годината прогнози за очаквано неизпълнение в приходите от над 6 млрд. лв. на годишна база е било абсолютно задължително правителството да ограничи разходите за да компенсира очертаващото се неизпълнение в приходите, пише още в доклада. С одобряването на тези 37 постановления на Министерския съвет от началото на 2009 г. до края на мандата на предходното правителство са разпределени малко над 1,2 млрд. лв., което става на фона на остър недостиг на средства за осигуряване на стабилна бюджетна позиция в условията на драстично свиване в приходите. Още в първото тримесечие на 2009 г. експертните оценки на Министерството на финансите са показвали неизпълнение на приходите от над 6 млрд. лв., което впоследствие достигна до над 7.5 млрд. лв. Въпреки това, министрите на Станишев са приемали решения за допълнителни разходи с ясното съзнание, че подобни ангажименти няма как да бъдат финансирани без да се изпадне в свръхдефицит. Друг основен „пропуск” в политиката на предходното правителство е свързан с подготовката и приемането на ЗДБРБ за 2009 г. Последният етап от бюджетната процедура за 2009 г. съвпада с ясните сигнали за променената икономическа ситуация в България и първите фискални ефекти от това вече се бяха проявили, пише още в доклада. Отново съвсем целенасочено в макрорамката към Бюджет 2009 се залага прекалено оптимистичен сценарий, като се предвижда икономически ръст от 4.3% за 2009 г. По този начин фискалната рамка в разходите е раздута, като по-високите разходи са оправдани с планиран ръст в приходите, който както видяхме не само че не се състоя, но приходите за 2009 г. се свиха значително спрямо тези за 2008 г. Нереалистичните допускания по макрорамката се оправдават с високата степен на несигурност при изготвянето на разчетите за 2009 г., но в действителност най-правилната стратегия е била да се заложи песимистичен макроикономически сценарий, като това би принудило правителството да намали разходите за годината в съответствие с новите по-реалистични оценки за приходите. Ако правителството бе следвало тази стратегия и не бе раздуло изкуствено разходите през 2009 г. стабилността на фискалната позиция би била гарантирана и основната част от проблемите, които възникнаха в хода на изпълнението на бюджета щяха да бъдат избегнати. В ЗДБРБ за 2009 г. обаче бе предпочетена нереалистична макрорамка, като се твърдеше, че фискалните буфери ще осигурят стабилност за фискалната позиция, независимо от развитието на неблагоприятен икономически сценарий. В действителност обаче неизпълнението в приходите за 2009 г. превиши значително заложените буфери. Неизпълнението на приходите за 2009 г. спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2009 г. е около 7.5 млрд. лв. и в случай, че не бяха предприети решителни мерки за стабилизиране на бюджетната позиция, както по линия на разходите, така и по линия на увеличаване на събираемостта на приходите, България би изпаднала в ситуация на свръхдефицит по бюджета. Ако още от първия ден на мандата на новото правителство на ПП ГЕРБ не беше започнало да се работи изключително активно по осигуряването на мерки за компенсиране на изоставането в приходите и осигуряване на стабилна бюджетна позиция дефицитът по консолидирания бюджет би превишил 5.4% от БВП, при прилагане на всички заложени в ЗДБРБ за 2009 г. буфери (неизпълнение на приходите 7.5 млрд. лв. – заложени буфери в ЗДБРБ за 2009 г. 3.9 млрд. лв. би се отразило като дефицит в размер на 3.6 млрд. лв. или 5.4% от БВП). През месец декември 2008 г. депозитът на правителството в БНБ (където е по-голямата част от фискалния резерв) намаля с почти 3.5 милиарда лева. Това е отражение на решението за допълнителни бюджетни разходи както и на решението да се предостави финансиране „под черта“ на БЕХ и ББР. Решението за разпределение на излишъка беше одобрено от правителството и парламента в периода на най-голяма паника на световните финансови пазари и то допринесе за решението за намаление на суверенния кредитен рейтинг на българското правителство. От своя страна, това изпрати негативни сигнали към чуждестранните инвеститори и банките кредитори, лихвите започнаха да се вдигат, а кредитирането беше замразено. Увеличеното „антикризисно“ харчене на правителството на Сергей Станишев не помогна за овладяване на кризата. Точно обратното, то засили опасенията и притесненията за стабилността и перспективите пред икономиката и финансите на страната, с което допринесе за задълбочаване на влошаването на стопанските показатели. Опасността за българската икономика е била свързана с фискалната политика и с интервенциите на правителството. Предизборните харчове на правителството на Тройната коалиция през последните седмици от мандата им са източник за заплаха от гледна точка на влошаващия се общ платежен баланс и намаление на резервите на БНБ. През месец май 2009 г., правителството е събрало с около 160 млн. лева по-малко в сравнение с месец май 2008 г. В същото време, отново през месец май 2009 г., правителството е похарчило с над 500 млн. лева повече в сравнение с месец май на предходната 2008 г. (и в двата варианта разглеждаме единствено националния бюджет, тоест без европейските средства). Приходите наистина се свиват, но водеща роля за състоянието на публичните финанси играят високите правителствени разходи. Ако българското правителство беше разумно и отговорно, по време на кризата и непосредствено преди изборите, фискалният резерв можеше да бъде над 15 млрд. лв. или двойно на това което имаме към момента. „Анти-кризисните" (предизборни) харчове обаче, промениха нещата чувствително в отрицателна посока, пише в доклада. По нататък се сочат и конкретните отговорности на проекти като „Водното огледало“ в Кърджали и управляващи от предишното правителство, на които вече са повдигнати обвинения от прокуратурата като Емилия Масларова , Валери Цветанов, Николай Цонев, предприсъединителни фондове – загуба на средства по ФАР, САПАРД и ИСПА, загуба на акредитация на двете агенции, риск от загуба на средства от европейските фондове, НЕК ЕАД. Колкото за инвестиционните проекти на НЕК това е на първо място АЕЦ „Белене”. До 30. 06. 2009 г. от общата стойност на ИДС договора (Основния Договор (ИДС) за инженеринг – доставка – строителство за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на Блок № 1 и Блок № 2 на АЕЦ „Белене”, сключен между НЕК ЕАД и ЗАО „Атомстройекспорт”) в размер на 3 997 260 000 евро са платени 244 149 186,56 евро. До 30. 06. 2009 г по Допълнение 3 за демонтажни работи на площадката са платени 76 207 517,77 евро. Общо разходи на НЕК ЕАД по проект АЕЦ „Белене” изплатени до 30.06.2009 г. – 395 227 887 евро. Реализирани са приходи от продажба на оборудване - 87 612 525 евро. Беше установено, че липсва решение на СД на НЕК за одобряване подписването на допълнение 3 към Споразумението с Атомстройекспорт на стойност 76 207 517,77 евро. Подписано е от изпълнителните директори на НЕК ЕАД. До 30.06.2009г. за консултантски услуги са изплатени 74 809 356,83 евро. Непрозрачността при вземане на решенията и при определянето на разходите по проекта Белене създаде съмнения в коректността на проведените процедури, още с избора на консултанти от правителството, ръководено от Сакскобургготски. Правителството, ръководено от Станишев избра /без обективни критерии, реална състезателност и възможности за избор/ строителя "Атомстройекспорт". Самият избор на ядрена мощност и на строител стана след фиктивен конкурс, в който участваха руската "Атомстройекспорт" и чешкият консорциум "Шкода алианс". И в двете компании кандидатът акционер беше "Газпром". Според последни оценки, в проекта Белене са вложени около 1 млрд. евро. До момента само за подготовката на площадката, разрушаване на изграденото преди години, поръчката на оборудване и плащания на изпълнителя - руската "Атомстройекспорт" и на консултанти, са похарчени 430.4 млн. евро. Най-голяма част от средствата (161.1 млн. лв. от договорените 193 млн. евро.) са изразходвани за подготовка на техническия проект и дейности, извършени от "Атомстройекспорт". Допълнително консултантите "Парсънс уорли", финансовият "Делойт" и БНП "Париба" са получили 90 млн. евро. Авансово са изразходвани 90 млн. евро за оборудването, което е с дълъг срок на изработване. Не са подписани анекси към договорите с "Атомстройекспорт" за обема на дейностите, които трябва да се извършат през тази година и не е приета методиката за индексиране на цените. Правителството на Станишев гласува държавни гаранции за 600 млн. евро, които водят до увеличаване на външния дълг на страната и в крайна сметка може да доведат до намаляване на кредитния рейтинг на България, а оттам и до увеличаване на цената на заемите. Не е ясно как НЕК e похарчила отпуснатия 250 млн. евро заем от БНП "Париба". Предвидените за страната ни неустойки в случай на прекратяване на проекта са много трудни за оразмеряване, тъй като са използвани разтегливи фрази като "в размера на доказаните вреди или пропуснати ползи”. Предвидени са неустойки по няколко договора - за поръчаното оборудване, прекратените строителни дейности и др. По експертни оценки крайната цена на проекта ще доближи 10 млрд. евро. Не е ясно финансирането. Проблемите с финансовото структуриране на проекта проличаха още при оттеглянето на френската "Електрабел", с която RWE преговаряше за подялба на участието й от 49% в атомния проект. На 27 ноември 2009 г. при извършена проверка от Агенция "Държавна финансова инспекция" е констатирано, че отпуснатите 700 млн. лева от фискалния резерв на БЕХ не са похарчени по предназначение. От тях 300 млн. лв. са предоставени на холдинга за увеличаване на капитала на НЕК и за поръчка на оборудването за АЕЦ "Белене". Установено е, че парите са изхарчени за плащания към "Атомстройекспорт", изпълнител на строителството, но не и за финансиране участието на НЕК в капитала на смесеното дружество, както се е посочвало в мотивите на тогавашния министър на икономиката Петър Димитров. Вероятно по тази причина RWE се оттегля от "Белене". Проверката по случая продължава, като получените досега резултати са предадени на прокуратурата. От Министерство на вътрешните работи е разкрита престъпна схема за източване на АЕЦ "Белене", чрез продажба на занижени цени на скрап от старата площадка на централата. Загубите за "НЕК” до този момент са около 1 млн. лв. /БГНЕС