Георги Първанов подписа искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които България е страна от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, информират от пресслужбата на държавния глава. Законът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс бе приет на 25 март 2010 година и повторно приет на 21 април 2010 година. Става въпрос за текстове от Закона за изменение и допълнение на НПК, с което се установява институтът на резервния защитник. Няма съмнение, че правото на защита на гражданите е едно от основните конституционни права, което има особено голямо значение в демократичната правова държава, смята Първанов. Той добавя обаче, че новосъздаденият институт на резервния защитник, който може да участва в наказателното производство независимо от упълномощаването на защитник от обвиняемия, противоречи на самата същност на правото на защита. Както при всяко субективно право преценката дали, кога и как то ще бъде упражнено, е предоставена на неговия титуляр. Упълномощаването на адвокат е акт, чрез който обвиняемият не само заявява желанието си да получи квалифицирана правна помощ, но и възлага осъществяването й на лице, което се ползва с неговото доверие. Този избор е intuitu personae и в него не може да има властническа интервенция, без значение как тя се мотивира. Подобна намеса не може да бъде оправдана дори с наличието на предпоставките за задължителна защита, гласи още искането. Според Георги Първанов институтът на резервния защитник нарушава установената в чл. 31, ал. 4 от конституцията забрана за ограничения в правата на обвиняемия, които надхвърлят необходимото за осъществяване на правосъдието. Въвеждането като предпоставка за назначаването на резервен защитник на изискването това да е “от изключително значение за провеждането на наказателното производство в разумен срок” нарушава принципа на равенство на гражданите пред закона, прогласен в чл. 6, ал. 2 от конституцията. Така се поставят в неравностойно положение обвиняемите по различните наказателни дела, добавя Георги Първанов. “Предвид изложеното смятам, че § 8, т. 2 и 3 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 32 от 2010 г.) са в противоречие с посочените разпоредби на конституцията”, заявява в искането си президентът. Втората точка, по която не е съгласен Първанов, е отпадането на забраната обвинението и присъдата да се основават само на данните от специални разузнавателни средства (СРС) и показания на свидетели с тайна самоличност. Според него това противоречи на Конституцията на Република България. СРС и разпитът на свидетеля с тайна самоличност разкриват редица специфики в сравнение с другите способи на доказване, предвидени в НПК. В процесуалния закон е отчетена необходимостта фактите, установени чрез тези способи, да бъдат подкрепени с други доказателства, и е въведена забраната обвинението и присъдата да се основават само на данни от специални разузнавателни средства и показания на свидетели с тайна самоличност. С отпадането на забраната страната, която осъществява функцията по обвинението, получава значителен превес в процеса на доказване в сравнение със страните, които осъществяват функцията по защита. Същевременно законодателят не е предвидил друг адекватен механизъм, който да възстанови нарушената състезателност, гласи искането на Георги Първанов. Той смята, че по този начин ще се наруши справедливостта на съдебния процес. Правото на справедлив съдебен процес е прокламирано от Европейската конвенция за защита правата на човека и от Международния пакт за граждански и политически права, припомня държавният глава. Отпадането на забраната обвинението и присъдата да бъдат основани само на доказателствени средства със специален или таен произход е в противоречие с установените международни стандарти за справедлива наказателна процедура. Георги Първанов се обръща към конституционните съдии с думите, че иска те да установят несъответствието на разпоредбите с конкретни норми от Европейската конвенция за защита правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права. В заключение той моли да уведомят и заинтересованите институции – НС, МС, министъра на правосъдието, главния прокурор, Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Съюза на юристите в България и Българския хелзинкски комитет. /БГНЕС