От понеделник влизат в сила промените в Закона за електронните съобщения, с които се разрешава проследяване на Интернет трафика за предотвратяване на тежки престъпления. Разрешението за следене на трафик ще се дава от председател на районен съд или от упълномощени магистрати. Поради очакваните многобройни искания обаче работата в Софийския районен съд ще бъде поделена между председателя и трима наказателни съдии, прогнозира по-рано днес председателят на СРС Красимир Влахов. Влахов каза още, че съдиите ще се опитат да опровергаят възможните съмнения за злоупотреби и изтичане на информация чрез работата си. За БНР той каза, че Законът за електронните съобщения работи вече в продължение на три години, но досега разрешения са давани от председателите на окръжните съдилища. Практиката по приложение на Закона вече е формирана, включително и практика за постановяване на отказа, каза магистратът. "Например, ако искането не е мотивирано или ако съответните данни, които се искат, нямат връзка с конкретното престъпление, за чието разкриване става въпрос. Така че в това отношение нямаме никакви притеснения, поясни Красимир Влахов. Мнение по въпроса изказа и Асен Ненов от асоциация "Активни потребители", според когото с прилагането на Закона за електронните съобщения правата на потребителите не са гарантирани. "Следенето на всички и всичко не е най-подходящият метод за справяне с който и да е проблем. Т.е. нарушаването на правата на всички граждани за сметка на опазването им и спасяването им за някаква имагинерна опасност, просто не е начинът. Същото нещо важи и за начина, по който се действа в САЩ. При положение, че спряха на България възможността да бъдат усвоявани средствата от ЕК и от всичките фондове, а именно корупцията, не ми е ясно точно как ще се получи това с ограничаването и изтичането на информация. Знаем, че в структурите на МВР има много пролуки, през които изтича информация и то в странни посоки". По отношение на интелектуалното пиратство Асен Ненов подчерта, че индустрията не трябва да обявява обикновените хора за престъпници, тъй като те са хора, които купуват продукцията й. Според него проблемът може да се реши с промяна на модела на бизнеса. БГНЕС припомня, че при обсъждането на промените в Закона за електронните съобщения възникнаха доста спорове, несъгласия, протести, както и гняв у безброй потребители в мрежата. Чуха се различни мнения от представители на политически партии, от блогъри, от общественици, от неправителствени организации. Обсъжданите варианти бяха много идеи и варианти. обсъждаше варианта да се лиши от интерфейса за следене на интернет-трафика. Вътрешният министър Цветанов обаче обясни преди време, че за да се откаже от интерфейса, МВР ще трябва да получи гаранция за достъп до информация от мобилните оператори най-много до 2 часа. Така според министъра ведомството и служителите ще могат да си вършат работата. “Ако МВР се лиши от интерфейса това означава, че ще се лишим от главоболието някой постоянно да смята, че може да има злоупотреби”, обясни тогава вътрешният министър. Вътрешният министър каза още, че разпечатките от мобилните оператори в момента се получават до 160 дни. “Някой в МВР е постоянна величина и има там много стабилни позиции, за да убеди вътрешния министър и цялото ръководство на министерството, че подслушването е нещо добро”, коментира пък от своя страна председателят на управителния съвет на "Интернет общество - България" Вени Марковски. Според него няма страна - членка в ЕС, в която да съществува следене в интернет под формата, под която МВР иска да го въведе. „България започна да се колебае дали е 27-ма страна-членка в ЕС или е 16 република в бившия Съветски съюз”, коментира той преди дни и допълни още, че се стремим към друг тип страни, в които свободата се жертва за сметка на илюзорната сигурност. По думите на Марковски, МВР е в състояние да работи и по сегашните закони и арестите, и разкритите организирани престъпни групи от последните дни го доказват. Конфедерацията на труда “Подкрепа” пък разпространи декларация, в която се казваше, че организацията, чиято основна цел е защита на правата на човека, намира за недопустимо и незащитимо с никакви правни и политически аргументи, регламентирането със закон на проследяването в интернет и мобилните оператори, както и въвеждането на интерфейс-връзка, която да проследява комуникациите в реално време. В Народното събрание дори се проведе обществено обсъждане с участието на представители на мобилните оператори, на членове на ВКП и на МВР. Тогава от мобилните оператори заявиха категорично, че два часа са прекалено кратък срок за предоставяне на трафични данни. Стефан Колев от “Глобул” заяви, че срокът е крайно недостатъчен, а от “Виваком” и “М-тел” го нарекоха невъзможен за изпълнение и непосилен. Теодор Захов от Сдружение за телефонни комуникации предложи в заявките за справките да се канализират и да идват само от една точка от МВР. Той изрази становище, че размера на предвидените глоби в новите текстове са огромни и дори при първите нарушения, ако тези поправки влязат в сила, част от операторите могат и да фалират. БГНЕС припомня още, че на 27 април тази година бе подписан меморандум за разбирателство между родното МВР и представители на звукозаписните компании и производителите на софтуер. Тогава от Асоциация “Активни потребители” обявиха, че ако има борба с пиратството в интернет, тя трябва да се води срещу този, който предоставя за свободно разпространение материали без платени авторски права, а не срещу този, който ги ползва, смятат от асоциацията. Потребителят не може да бъде задължен да знае дали нещо, което някой друг е пуснал в интернет, е с платени права или не. Асоциацията изрази категоричното си несъгласие с идеята интернет доставчиците да следят потребителите, които използват пиратски софтуер, музика и филми. Според вицепрезидента и регионален директор за Европа на Международната федерация на звукозаписната индустрия Франсез Муур, която направи скандалното предложение при подписване на меморандум за разбирателство с МВР, при първо нарушение потребителите трябва да се предупреждават, а при второ – да се санкционират. От “Активни потребители” предупредиха, че подобни мерки сериозно биха увредили правата на потребители, фирми и интернет доставчици. БГНЕС