От днес влизат в сила промените в Закона за електронните съобщения, с които се разрешава проследяване на интернет трафика за предотвратяване на тежки престъпления. МВР, ДАНС и специалните служби по законен начин ще имат достъп до данните на потребителите в интернет и ще могат да следят с кого общуват. Целта е да бъдат предотвратявани и разкривани тежки престъпления и компютърно пиратство, за които се полага затвор над 5 години. Разрешението за следене на трафик ще се дава от председател на районен съд или от упълномощени магистрати. Ако искането за информация от интернет не е достатъчно добре мотивирано, магистратите могат да откажат разрешение за следене. Интернет доставчиците и мобилните оператори трябва да предоставят данните в срок до 72 часа след съдебното разрешението. Те са длъжни да пазят сведенията за трафика за период от 1 година. Ако в 6-месечен срок обаче получените данни не бъдат използвани за образуване на досъдебно производство, те ще се унищожават. Мобилните оператори и интернет доставчиците ще бъдат наблюдавани от Комисията за защита на личните данни. Съдържанието на електронните съобщения, обаче няма да се разкрива. БГНЕС припомня, че МВР промени първоначалното си намерение за тотален контрол върху трафичните данни. Вътрешният министър Цветанов обясни преди време, че за да се откаже от интерфейса, МВР ще трябва да получи гаранция за достъп до информация от мобилните оператори най-много до 2 часа. Така според министъра ведомството и служителите ще могат да си вършат работата. Преди влизането в сила на новите промени в закона разпечатки от мобилните оператори се получаваха до 160 дни. При обсъждането на промените в Закона за електронните съобщения възникнаха доста спорове, несъгласия, протести, както и гняв у безброй потребители в мрежата. Миналия месец, на 27 април, бе подписан и меморандум за разбирателство между родното МВР и представители на звукозаписните компании и производителите на софтуер. Тогава от Асоциация “Активни потребители” обявиха, че ако има борба с пиратството в интернет, тя трябва да се води срещу този, който предоставя за свободно разпространение материали без платени авторски права, а не срещу този, който ги ползва, смятат от асоциацията. Потребителят не може да бъде задължен да знае дали нещо, което някой друг е пуснал в интернет, е с платени права или не. Асоциацията изрази категоричното си несъгласие с идеята интернет доставчиците да следят потребителите, които използват пиратски софтуер, музика и филми. /БГНЕС