20 години живеем в една измислена театрална система, били сме участници в тази система, правили сме опити да я реформираме и никой досега не е чул правилните думи или правилното решение за реформа. Това каза пред Нова телевизия председателят на Съюза на българските артистите Христо Мутафчиев. В момента, в който държавата ни е в криза се казва, че се правят съкращения. Преди да е реформирана система обаче съкращенията водят до осакатявания, добави Христо Мутафчиев. Намираме се в един луфт, в който имаме нужда от реформа, пари няма и време няма – това е много страшно, допълни актьорът. Според директора на актьорската гилдия в СБА Валентин Танев реформата в театъра трябва да е много внимателна, тя трябва да е като операция на око. “Ако това се беше случило преди време тази операция щеше да изглежда в нормални условия в луксозна клиника, с пари, но в момента ние сме във военна болница и не със скалпел, а с бръснарско ножче трябва да се направи операцията”, даде пример Валентин Танев. Поради тази причина е нужен и голям капацитет от хора, които да извършат реформата, добави той. Актьорите коментираха още, че през септември месец Съюзът на артистите е предложили случилото се в софийските общински театри да бъде приложено и в 8 – 10 театъра из страната, за да се види как ще работи системата в условията на държавен театър. Това означава делегирани бюджети в театрите. Искането за съкращения обаче, добави Мутафчиев, е в администрацията, а в театъра няма администрация, там има най-много главен счетоводител и директор. Осветителите и помощния персонал не са администрация. Мутафчиев даде пример с театъра в Монтана, който ако е с ниски показатели и се съкратят 7 човек персонал, той няма да си вдигне показателите. Но ако се съкратят 20% души персонал от Народния театър “Иван Вазов”, което се равнява на 60 души, театърът спира да работи. Народният театър носи най-много приходи в страната, носи около 1,1 млн. лева приходи, заяви още Мутафчиев. Ние не искаме повече пари, заяви председателят на СБА и допълни, че желанието им е държавата да даде повече възможност на театрите да дишат свободно, за да могат сами да акумулират своите приходи. В момента всички държавни театри се финансират от държавата, след което те връщат парите на Министерство на културата, където се вкарват в един общ кюп и ако министерството реши дава на по-слабите и не се знаят къде отиват парите. В момента на благоевградския театър се превеждат 92% от бюджета му, а публиката за миналата година там е не повече от 12 хиляди души, на Народния театър пък се превежда 45% от бюджета му, въпреки че има милионна публика на година. “Къде е логиката?”, запита председателят на СБА. Това е обърната елха, коментира Танев и допълни, че в България няма принцип на финансиране. Според актьорите най-важното нещо е политика за създаване на театрална карта, трябва да е ясно къде за държавата е важно да има театър. Театър не става на всякъде – театърът е като киселото мляко, добави Валентин Танев. Той обясни, че и досега има региони, където театър се получава независимо от кризите и има места, където е обратното, поради тази причина трябва да има приемна сцена. Танев изнесе данни, според които българският театър възвръща 44% от приходите на Министерството на културата, а в същото времето институцията е и единствената, която връща най-много пари в държавата – 17,5%. За сравнение Министерството на финансите връща 15%. /БГНЕС