Ахмед Доган изненадващо пристигна в Джебел, където днес се отбелязват 21 години от трагичните Майски събития през 1989 година, предаде кореспондентът на БГНЕС в Кърджали. Това е първата публична поява на лидерът на ДПС, като изключим участието му в Националната конференция на партията. БГНЕС припомня, че с възпоменателен митинг и богослужение в Джебел днес отбелязват 21 години от трагичните събития на 19 май 1989 г., когато мирен протест на местните жители настоява да бъдат върнати рождените имена на българските турци. С решение на общинския съвет на тази дата се празнува Денят на Джебел. По традиция на площада се събират граждани от цялата Кърджалийска област и политици от ДПС, както и депутати от Турция, които са от изселнически семейства. По непотвърдена информация днес се очаква и лидерът на ДПС Ахмед Доган да уважи събитието. Освен неизменните политически речи, програмата предвижда и културни прояви на музикално-танцови състави, спектакъл на турския театър „Кадрие Лятифова”, детски рисунки на асфалт и др. Единствено по време на мандата на Симеон Сакскобургготски на този ден в Джебел към партийния елит на ДПС се присъединяваха политици и от НДСВ. Миналата година пък възпоменателният митинг за жертвите от „възродителния процес” се трансформира в предизборен, тъй като съвпадна с кампанията за кандидат-депутати в Европейския парламент. Всяка година на 19 май по традиция се припомня как едно погребение на същата дата през 1989 г. е дало старта на съпротивата срещу насилствената смяна на имената на българските турци, както и на т.нар. „Голяма екскурзия” към Турция, предшествана от репресии в милиционерските участъци на Кърджалийска област. През 1989 г. списанието на БТА „Паралели” за пръв път публикува договореностите от Виенската среща, според които държавите от Източния блок поемат ангажимента да спазват правата на човека. Ахмед Доган и мрежата му по затворите разпространяват позиви – намират начини да ги напишат и изнесат вън от килиите. Съкилийник на Доган – българин с прозвище Мамито, организирал канала за изнасянето и изпращането им до западните радиа. Радио „Свободна Европа”, Би Би Си, „Дойче веле” излъчват призивите за демокрация и за протестни демонстрации в цялата страна, които трябва да се състоят на 22 май. Датата е била така избрана, за да не се помрачат честванията за Деня на славянската писменост и култура. Дни преди това обаче в Джебел е заловен главатарят на местните противници на „възродителния процес” Исмет Панишев-Паниша. Държавна сигурност пък е узнала за готвените протести. От седмица текат и безсрочните гладни стачки на над 100 души. Джебелчани не искат да чакат нарочената дата. На 18 май в родопското градче умира един от най-уважаваните възрастни турци Местан Агата. Погребението трябва да бъде на следващия ден. Паниша е в ареста на милицията. Всички жени от неговия квартал са се струпали в тиха обсада пред милиционерския участък – ха се чуе, че е бит, ха са взломили управлението. „На 19-и сутринта го връщат у дома. Междувременно през нощта ние обикаляхме от къща на къща и в Джебел, и в селата на общината, за да обясняваме, че всички трябва да бъдем на погребението на Местан Агата и, че погребението е, общо взето, претекст за струпването ни всички на едно място”, разказва кметът на Джебел Бахри Юмер, участник в събитията. Така на 19 май в центъра на Джебел се събират над 10 000 души, а погребението се превръща в масов мирен протест на турците. „Тогава ние първи скочихме с исканията да ни бъдат върнати незабавно рождените имена. Огромното шествие мина да поздрави гладуващите в революционния квартал „Изгрев”, а и пътят към гробището минава оттам. Научихме, че войската и милицията са получили заповед да стрелят на месо”, продължава спомените си Бахри Юмер. Водачите на протеста са разпоредили вечерта всички да се приберат по домовете си, а на следващия ден към 10 ч. отново да излязат на площада. Същата нощ Джебел е блокиран. От всяка къща извеждат поне по един човек с бой, после в участъка отново побоища, кръв. А после ги изхвърлят някъде по улиците на градчето. „Много мъже получиха инфаркти. Други ги увиваха в пресни овчи кожи, за да зараснат раните от побоищата. На лекарите беше забранено да дават първа помощ на пострадалите и да се грижат за тях”, спомня си кметът. На 21 май България отваря границите си – не за свободно пътуване и туризъм, а за принудително екстрадиране на „враговете на народната власт и генералната линия на БКП”. Паниша е качен на първия влак за Виена. Прогонени са първо водачите на протеста, а интелигенцията е изметена до крак. Заради това над 30-хилядната по онова време община Джебел сега наброява едва около 7 000 души население./БГНЕС