Социалното министерство отказа да плати за реконструкцията на бившето училище “Гео Милев”
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) изпрати писмо до Община Шумен, в което се казва, че няма да бъде извършено плащане по проекта за реконструкцията на бившето училище “Гео Милев”. Така фирмата-изпълнител, която преди година спечели конкурса и извърши част от дейностите, трябва да си търси парите от кметството, научи ШУМ.БГ.
“В писмото пише, че няма да платят, защото свършили парите по програмата и тя е закрита. Все още не знам какво ще предприемем”, каза зам.-кметът по стопанската дейност Митко Киров. От администрацията отказаха да предоставят писмото, тъй като с него още не се е запознал кмета Костов.
Община Шумен кандидатства с проекта за адаптиране на сградата в обединено детско заведение пред Социално инвестиционния фонд (СИФ) към МТСП и го спечели в началото на миналата година. Сумата по договор бе 483 201 лв, от които 20% общинско съфинансиране. Кметството като бенефициент по договора направи конкурс и избра за изпълнител смядовската фирма “Строителство и строителни машини” ЕООД. През миналата година тя извърши цялостна външна изолация на триетажната сграда, сложи дограма, ВиК и електрическа инсталация. За работата си обаче не получи нито лев, а междувременно СИФ бе закрит. Идеята бе в детския комплекс да бъдат настанени 88 деца в четири групи, три от които в целодневни детски градини от 3 до 7-годишна възраст и една яслена група с деца от 10 месеца до 3 г. За завършване на сградата щяха да бъдат необходими допълнителни около 700 хил.лв, които Общината смяташе да търси от същия фонд.
“Информираха ме неофициално за писмото от министерството. Все още не съм решил какво да предприема, ще се посъветвам с адвокатите си”, каза пред ШУМ.БГ собственикът на “Строителство и строителни машини” ЕООД Йордан Йорданов.
Митко Киров обясни, че от МТСП са обещали да върнат 20-те процента, който Общината е внесла в държавната хазна като съфинансиране. “Предполагам, че ще искаме Общинския съвет да отпусне останалите 370 хил.лв, за да платим на фирмата”, каза той.
ШУМ.БГ
651
9
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Анонимен
Предполагаш ли? Аз викам да се пита кмето защо е започнал проекта, след като осигурените пари са само на хартия. Епа ето сега къде са парите.
от тях
Да искат парите от Дъбов и Масларева.
хей
ХА! И ако някой костюмар ми каже че не знаел, че не е осигурено финансиране да си подава оставката! Стига крадахте от България - нищо не остана!
идиотизъм
Не може правителството да се отказва от спечелен проект, колкото и мутринско правителство да бъде.И то за деца...Не съм фен на управляващите в Шумен. Но това,което прави правителството е жив идиотизъм не , че начело с Дянков ,самото правителство не е такова....
Анонимен
Не не не. Не си прав. НИКОГА община Шумен не е печелила подобен проект. Междувпрочем тук няма отхвърлен проект. оценяват се и се точкуват. Нещата не излизат коректно от Общината.
Въпросноя проект е класиран на 74 място от 89 подадени. Така е оценен не от сегашното правителство, а от старото.А парите са приметно 19 млн. лева-те стигат за първите 20-30. И всички бенифициенти го знаят много добре. Данчев да си ходи. И кмета също.
до ГЕРБ
Госпожи и господа от ГЕРБ,
Очаквам скоро да стратирате подписка и да сезирате Комисията "Кушлев" за изясняване на имотното и финансово състояние на мажоритарния депутат от ДПС Герги Велков Колев. Този депутат, който с манипулацийте си с 666 гласа "би" нашият Митко Александров!
Защо оставяте ДПС в региона да си правят каквото си искат- или май "играете" с тях?
асан
Питай "вашият" Митко Александров.А проф.Колев го "наби".
Анонимен
Данчев да върне комисионните и ще има пари.
Анонимен
Предоставям на Шум.Бг с молба за публикуване в секцията Ви за Велики Преслав. Вие сте нашата надежда добре скритата истина да излезе на слънчева светлина!
Новобранци в целодневна детска градина Велики Преслав – УВО 2011!
Казарма вече няма, но някои навици на обществото по отношение на формирането на младите хора трудно ще умрат. Все още са живи например в леко маргиналната област на отглеждането на малки деца. Мъките на тазгодишния набор вече са в апогея си, така че предполагам темата за адаптирането на децата в детската градина е актуална.
Проблемът с недостига на места в детските заведения е постоянно във фокуса на общественото внимание. Има обаче и друг сериозен проблем, за който не се говори много – качеството на детските градини, идеите за възпитание и за детство, на които е базирана подготовката на персонала, с една дума отношенето към децата в тях. Този едностранчив поглед към темата сам по себе си отразява обществената нагласа, че грижата за деца се свежда до това да имат покрив над главата и храна. Всякакви прояви на емоционален живот първо не са сериозна тема и второ подлежат преди всичко на пречупване и вкоравяване на характера.
Накратко особеностите на националното въдворяване на деца в детската градина са следните:
• Родителят трябва да връчи детето на персонала на самия праг и да изчезне, преди то да се е разревало, което се очаква да направи всяко хлапe. Ревът за мама се приема за неразделна част от това инициационно преживяване. Проблемът е разбира се, че детето силно се стресира да остане само с непознати хора в непозната обстановка, а и доверието му в неговите родители, които внезапно са го захвърлили тук, подлежи на преосмисляне. На следващият ден родителят ще трябва да излъже детето, че няма да го води и да го оставя там или просто да го отнесе насила, ритащо и ревящо. Педагозите са ме съветвали също да излъжа, че съм си забравила пантофите и само отивам да си ги взема, след което се връщам и ще вляза при детето в детската градина. Доверието към мама и татко спада с още няколко пункта, а те са така да се каже опорните колони на целия свят – доста кофти преживяване, оставящо трайни следи.
• Много е вероятно родителят по някое време да се обади по телефона и да попита дали детето плаче, защото, разбира се, той или тя се чувства тъпо да знае, че детето й/му стои някъде изплашено и разстроено. Много вероятно е в този случай персоналът да излъже родителя, че детето е плакало съвсем малко и вече е забравило всичко. В края на деня обаче става ясно, че детето е плакало през цялото време, от което се разбира, че между родители и персонал също не може да има никакво доверие.
• Родителят няма право никога да влиза в помещенията, където се намират децата, защото първо е носител на опасни инфекции и второ всички останали деца освен неговото/нейното ще се разстроят. Забранено е и от ХЕИ. Всъщност това е остатък от един тоталитарен подход, при който детето бива институционализирано и институцията, поемайки го в свои ръце, не желае да й се пречкат някакви си родители с индивидуални претенции. Презумпцията, че децата при всички случаи ще плачат и тъгуват, показва, че приоритетът на тази система не е преди всичко тяхното благо, а някакво предполагаемо удобство за обществото, ефективност на родителите на трудовото поприще, преизпълнение на петилетката и други подобни „сериозни“ обществени дела.
Нека някой да ме поправи, ако бъркам, но според мен няма друга страна, в която правилата при постъпване в детска градина да са толкова глупави, жестоки и консервативни. На повечето места родителят не само може, но е длъжен да посещава детската градина заедно с детето, докато то свикне. Така няма нужда да му се нанасят емоционални травми, да се подкопава доверието му към родителите и не на последно място към обществените институции, а персоналът дори печели от присъствието и на други възрастни. Важно е и това, че не се изисква инвестирането на никакви средства, нито каквито и да било промени в самите детски градини.
Да. Много болна и тежка тема. Мисля си, че само от родителите зависи доколко ще им е силна волята да се ПРОТИВОПОСТАВЯТ (според това до каква степен условията им позволяват) на страшната реалност в една обикновена българска детска градина.Защото това, че детето някак си ще се адаптира, не означава, че то няма да получи непоправими за цял живот последици. Те ще се отразят на психиката, на морала и изобщо на ценностната му система. Не е учудващо, че днес в България има ужасяваща агресия – в училищата, сред младежите, на улицата. Когато се расте без човешко отношение, без спокойно и грижовно възпитание, без здравословна среда (включително и ХРАНА!), резултатът е повече от тъжен. Моментално се появяват лъжата, побоят, низките страсти, хленченията. Децата ни се поболяват. И всичко става в един омагьосан кръг. Все си мисля, че не са малко родителите, които не отдават особено значение на такива „подробности“ и смятат, че едва ли не детето им трябва да се научи именно така да живее ... че „такъв е животът“ ... и няма какво да хленчи! Явно те са забравили или не знаят какво е майчина топлина,грижа, ласка … Че е много по-добре да се слуша Моцарт или каквато и да е класическа музика, детски песнички и т.н, да се залага на пълноценното развитие на детето…Да се поощряват неговите заложби, които само чакат, за да бликнат ... А не да провокираме и създаваме лошите навици ... Ето за това не трябва да си затваряме очите когато видим, че едно дете плаче, повярвайте ми – има причина! И обикновено тя винаги е в нас. Ние сме направили нещо нередно или не сме били достатъчно търпеливи и всеотдайни. Това НЕ Е РЕДНО. И не навсякъде е така! Има места, където цари ред, хуманни условия и се възпитават добри и щастливи деца. Деца, които не знаят какво е това някой да ги удари и някой да им крещи ... деца, които имат за обяд избор от 3 вида меню – едно стандартно, едно за алергични деца и едно за вегетарианчета. И тези деца са обикновени, а не на някой „богаташ – мутра -фолк“ или прочие ... Просто растат в Германия, в обикновен немски град и в обикновена детска градина ... И за съжаление всичко (ама ВСИЧКО) е безкрайно различно в сравнение с „европейска” България. Ето затова не желая (колкото и да ми е мъчно) детето ми да расте в България. И доколкото зависи от мен това ще бъде така!
Призовавам и другите майки от Велики Преслав (а защо не и от Шумен) да изразят отношението си в коментари по тази болна за нас младите родители тема и силно се надявам Общинското ръководство на града да вземе веднъж завинаги ясни и категорични мерки за едно истинско осъвременяване на тези институции-крепости, символ на по-тъмното ни минало!
Вие сте ...