Апелативният съд в София окончателно освободи от ареста бившия военен министър Николай Цонев и съдията от СГС Петър Сантиров, предаде репортер на БГНЕС. САС потвърди мярката за неотклонение, която наложи Софийски градски съд на двамата. Тя е “парична гаранция” в размер на 15 хиляди лева за Николай Цонев и “парична гаранция” в размер на 10 хиляди лева за Петър Сантиров. Преди началото на делото адвокатът на бившия съдия от СГС даде на състава документи, от които е видно, че Сантиров има кредити в банка ДСК, които му е трудно дори да обслужва. Той поиска паричната гаранция за Петър Сантиров да бъде намалена. Апелативните съдии обаче не се съгласиха с това и прецениха, че размерът на гаранцията наложена за двамата – Цонев и Сантиров, не са непосилни и са съобразени с техния социален статус. В мотивите, с които освободиха от ареста бившия военен министър и бившия градски съдия, апелативните магистрати прецениха, че няма две от трите необходими изисквания на тях да им бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение. Безспорно няма опасност те да се укрият и да извършат друго престъпление. САС обаче прецени, че има обосновано предположение двамата да са извършители на престъпленията, в които са обвинени. Това се сочи както от доказателствата по делото, така и от записаните специални разузнавателните средства (СРС). По отношение на Петър Сантиров апелативните магистрати изцяло се съгласиха с колегите си от градския съд, че има обосновано предположение за извършеното престъпление. За Николай Цонев те прецениха, че в момента има доказателства, които дават възможност да се прецени, че и той е съпричастен към повдигнатото му обвинение. Магистратите се съгласиха с тезата на защитата на Цонев, че липсват доказателства, които да свързват пряко него с Петър Петров и Петър Сантиров. Единственото доказателство за това според апелативните съдии са разговорите межди Петров и Сантиров. От друга страна обаче те прецениха, че има данни, че парите са били предназначени да бъдат дадени на Петров, за да осуети дело, водено срещу Цонев. Адвокатът на Николай Цонев Васил Василев коментира, че магистратите са приели, че Николай Цонев е съпричастен към деянието без да има преки доказателства за това, но приеха и че това не е достатъчно за осъдителна присъда по същество. По-рано днес показания срещу бившия военен министър даде началникът на отбраната ген. Симеон Симеонов и генерал-майор Бойко Рабаджийски. Съдът разпита и представителите на американската фирма в България - Радион Попов и съпругата му Таня Попова. Ген. Симеонов разказа, след като е бил повикан в кабинета на Генералния щаб ген. Златан Стойков и му е казано да подпише писмо, той след като видял писмото, с което се отнемат 10,7 млн. лева от бюджета на ВВС за купуването на поточна линия, е написал докладна, в която е предложил тези пари да бъдат надвърнати за ремонт на авиационна техника. Ген. Симеонов обясни, че според него и тогава тази машина не е била необходима за ВВС, но по-добре би било парите да бъдат дадени за ремонт. Затова и ген. Стойков го извикал в кабинета си. Адвокатът на Николай Цонев попита генерала дали след като се е подписал, е подал някакъв вид жалба и какво означава подписът на един български генерал. Началникът на отбраната обясни, че подписът му означава, че е бил принуден от своя началник. Бойко Рабаджийски, който по времето на Николай Цонев е директор на Дирекция “Логистика” и е участвал в процеса на изготвяне на анализа, обясни, че е бил изготвен анализ за това дали линията е необходима на въоръжените сили. Радион Попов пък обясни, че е разговарял за възможностите на линията още преди Цонев да стане министър на отбраната. Такива разговори той е водил със Симеон Сакскобургготски, Веселин Близнаков, предшественик на Цонев в правителството на Тройната коалиция, Иван Гаврилов, Емел Етем, с двама началници на Генералния щаб преди Симеонов да стане професионален ръководител на армията. Радион Попов е изказал пред тях своите убеждения, че тази машина е уникална и спестява много пари на всички държави, които я притежават. Преди това съпругата му Таня Попова също обясни, че технологията е била представена много преди Николай Цонев да стане министър. БГНЕС припомня, че прокуратурата повдигна обвинение на Цонев за това, че в периода 12.02.2009 г. - 01.06.2009 г., в качеството си на военен министър е нарушил служебните си задължения като е постановил положителна резолюция върху докладна записка на началника на Генералния щаб на Българската армия тогава ген. Златан Стойков. Така Цонев е позволил купуването на производствена линия за метални конструкции, въпреки липсата на осигурени финансови средства за доставка на тази машина. Според прокуратурата така е ощетен бюджетът на военното министерство за 2009 година с повече от 8 млн. лв., които всъщност представляват стойността на доставената производствена линия. С това действие са нанесени и неимуществени вреди, свързани с нарушаване плана за тактическата и бойна подготовка на армията. Според текста от Наказателния кодекси, по който Цонев е обвинен, за това деяние се предвижда до пет години лишаване от свобода, като съдът може да постанови и лишаване от правото той да заема определена държавна или обществена длъжност или да му наложи допълнително пробация. По делото срещу него бяха разпитани министърът на външните работи Николай Младенов, който първоначално наследи Цонев на поста министър на отбраната. На 17 май показания даде бившият първи заместник-началник на Генералния щаб Емил Люцканов. Николай Цонев се намираше в ареста от 1 април. Той бе задържан със съдията от СГС Петър Сантиров и бившия секретар на Министерството на финансите по обвинение, че е предлагал подкуп, за да попречи на водени срещу него други разследвания. /БГНЕС