България се отказва от реализацията на проекта за петролопровод Бургас-Александруполис и замразява строителството на АЕЦ “Белене“, заяви премиерът Бойко Борисов на среща с посланиците на страните-членки на Европейския съюз, предаде репортер на БГНЕС. Премиерът запозна посланиците с причините, поради които страната ни се отказва да реализира проекта Бургас- Александруполис. Причината е, че петролопроводът не се иска от жителите на бургаския регион, защото трасето му минава през Натура. Не на последно място ефективността на проекта е поставена под въпрос, заяви премиерът, защото би могъл да се изплати след десетки години. "А и видяхме какво се случи с Мексиканския залив", допълни той. Борисов добави, че България замразява и строежа на АЕЦ “Белене", защото продължаваме да търсим инвеститор. Борисов обясни, че с всеки, който предложи цена за "Белене”, е готов да работи. Той даде пример с договора за 26 млрд. колкото струват общо четири ядрени реактора по подписания договор между турския премиер Реджеп Ердоган и руския президент Дмитрий Медведев /договорът е за 20 млрд.долара-бел.ред./. "Ако някой ми каже днес откъде да извaдя 26 млрд. лева, за да построя "Белене” и след колко години ще си върнем парите, тогава нека да ме обвини, че бавя проекта. Това е сметката”, заяви той. “Не мога да повярвам, че го е казал”. Така реагира министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в парламента по повод думите на премиера Борисов, че се отказваме от строителството на Бургас – Александруполис. Не сме решавали да не участваме нито в единия, нито в другия проект, категоричен бе Трайков като под втория явно визираше АЕЦ “Белене”. Ясно е, че гражданите на Бургас са против "Бургас-Александруполис", каза той. “Проектът в момента не се бави по наша вина, както, може би, ще прочетете в някои чужди медии, а защото се извършва екологична оценка и това е прието официално от всичките ни партньори“, добави Трайков. В проекта има съвсем обективни трудности, свързани примерно, с осигуряването на суровина и с икономическите му показатели, което пък не е проблем на българската страна, нито е предизвикано от нас, подчерта министърът. Според него в крайна сметка, отношението на гражданите в района е част от решението дали да се участва в един проект. За “Белене” също няма решение за замразяване, има процес за търсене на чуждестранен стратегически инвеститор и от тази гледна точка сме разговаряли с партньорите си по проекта, подчерта Трайков. Докато не се осигури финансиране, правилно финансово приключване на проекта, да не се извършват съществени дейности, свързани с ангажирането на големи финансови средства е неговото мнение. “В този смисъл тълкуваме термина “замразяване” заключи Трайков по въпроса. АЕЦ "Белене" - собственик НЕК. Строителството й е започнало още през 1984 г., а след разпадането на СССР е замразено и се възобновява през 2005 г. Проектната мощност на АЕЦ “Белене“ е 2 ГВт. Първоначално се планираше тя да бъде пусната в експлоатация през 2013-2014г. Изпълнението на строителството беше поверено на "Атомстройекспорт", договорът беше подписан в началото на 2008 г., а през декември миналата година беше създаден и оператор на проекта, който трябваше да финансира строителството и експлоатацията на АЕЦ. Това беше Belene Power Company, в която 51% държи НЕК, а 49% - RWE. На специална пресконференция на 28 октомври 2009 г. бе обявено, че германската компанията RWЕ излиза от проекта. В писмо до НЕК, БЕХ и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, с което БГНЕС разполага, ръководителят на RWE доктор Юрген Гросман обясни, че изпуснати ключови етапи са послужили като основание за прекратяването на Договора за съвместно предприятие между RWE и българската НЕК за АЕЦ "Белене". Едновременно с това той подчерта, че техническият проект на реактора тип АЕЦ-92 на руския доставчик "Атомстройекспорт", а също предназначението на площадката "Белене" отговарят на съответните високи международни изисквания. Цената на АЕЦ „Белене“ е 4 милиарда евро. Петролопроводът Бургас-Александруполис - оператор Trans-Balkan Pipeline B.V.: 51% - "Газпром нефт", "Роснефт", "Транснефт" /по равно/, 24,5% - България, 24,5% - Гърция. /БГНЕС