От днес Белгия поема ротационното председателство на Европейския съюз и си поставя като приоритет финансовата регулация и икономическата координация. След като шестмесечното председателство на Испания премина под знака на усилията за преодоляване на последиците от гръцката дългова криза и въздействието й върху останалата част от блока и върху еврото, председателството на Белгия се очаква да бъде доста по-спокойно. Но дали ще се случи зависи от това дали финансовите пазари ще позволят на Испания, Португалия и други страни с високи дефицити и сковани трудови пазари да си поемат дъх и дали мерките като въвеждането на стрес тестове за банките в държавите членки на ЕС ще донесат успокоение или още по-голямо безпокойство. То ще зависи още от това доколко ефективно Белгия може да координира работата на 27-те страни членки, докато осъществява ротационното председателство с временно правителство след изборите този месец, в които нито една партия не постигна абсолютно мнозинство. Възможно е новото правителство да встъпи в длъжност след месеци. Не за първи път обаче Белгия преминава през период на вътрешна несигурност и не се очаква това да се отрази на нейното председателство. Въпреки това то може да усложни планирането на срещи по икономически и финансови въпроси, тъй като белгийският заместник финансов министър може да не бъде включен в следващото правителство. Изпълняващият длъжността премиер Ив Льотерм ще бъде в Конго по повод 50-годишнината от неговата независимост точно в деня, в който неговата страна поема ротационното председателство. Той обаче отхвърли всички опасения за ангажимента на Белгия, отбелязвайки, че като държава основател на ЕС страната му вече е била ротационен председател 12 пъти. Целите на Белгия включват приемането на нови правила за хедж фондовете, създаването на нови контролни органи във финансовата област и споразумение за по-добро икономическо сътрудничество в ЕС. Продължилите месеци преговори по създаването на хедж фондове бяха прекратени миналата седмица, което означава, че е малко вероятно да бъде постигнато споразумение преди октомври. Но още тази седмица може да се стигне до съгласие за създаването на три контролни органи, които да наблюдават банките, застрахователната индустрия и финансовите пазари. С влизането в сила миналата година на Лисабонския договор, целта на който беше да улесни процеса на вземане на решения в ЕС и да оформи обща политика в областта на външните работи и на сигурността, сега ЕС има двама висши ръководители, които се занимават с тези въпроси - президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой и представителката на ЕС по външната политика Катрин Аштън. Очаква се бившият белгийски премиер Ван Ромпой да работи в тясно сътрудничество с временното белгийско правителство за постигането на определените цели, най-вече относно "икономическото ръководство", термин, означаващ правителствата на държавите членки на ЕС да работят в по-тясно сътрудничество за координиране на политиките. Ван Ромпой, ръководещ специална група от финансовите министри на държавите от Евросъюза, които проучват възможностите за радикално реформиране на част от икономическата политика на ЕС, се очаква да обяви заключенията си през октомври, когато Белгия се надява да съобщи плановете си за това как страните от съюза могат да работят по-добре в икономическата област. В областта на външната политика белгийското председателство ще остави по-голямата част от работата в ръцете на Аштън с приоритет окончателното утвърждаване на структурата на новия дипломатически корпус, Службата за външно действие. /Ройтерс