Могилата край върбишкото село Иваново всъщност е праисторически богаташки град с квартали, улици и двуетажни къщи. Селището е обитавано между 5800 и 5500 година преди Христа. Археолозите открили, че подовете са застлани с дъбово дърво, което се явява най-старият паркет по нашите земи. “Керамиката е със съвършено качество и украса без аналогия в сравнение с намираната в селища от тази епоха. Хората са били с вкус и, може да се каже, с аристократичен стил”, каза ръководителят на археологическите разкопки д-р Светлана Венелинова от Регионалния исторически музей в Шумен. Край могилата днес тя обясни пред журналисти, че е направено геофизично проучване с модерна техника от лабораторията по архиометрия към Нов български университет, което е спестило години работа “на терен”. Изследването, чрез което с електромагнитни вълни се засичат частиците метал на дълбоко в земята, е показало, че праисторическото селище е устроено като много по-късен античен град. На компютърния модел /на снимката най-долу/ се виждат улици с ширина 1-5 – 2 метра, дървени къщи с различна големина, правилно ориентирани в редици, образуващи квартали. Повечето сгради са били двуетажни. Подовете им са имали 30-сантиметрова хидроизолация от глина върху дървена скара, а най-отгоре пласт дървени дъсчици, наредени като съвременен паркет. Не е изключено селището да е било култов център, заради превъзходното качество на керамиката и сечивата в сравнение с тази в съседни селища от този период, смятат археолозите. Градът е бил защитен с дървена крепостна стена висока 5 метра. Направена от дъб тя е била подсилена и измазана с глина. Отвън е имало 8 метра широк и 3 метра дълбок воден ров, за още по-добра защита от нападения. Въпреки това заради постоянните войни със съседни племена в рамките на 300 години селището е изгаряло напълно 7 пъти, като всеки следващ път е бързо вдигано върху останките на старото. Независимо от крайно недостатъчните средства за проучвания археолозите са открили изключително ценни за науката древни предмети – сечива и оръжия от кремък и кости, каменни брадви, глинени и керамични съдове, някои от които напълно здрави. “Тази година разполагахме само с 3325 лв, изцяло средства на музея, от които 1000 дадохме за геофизичното проучване”, каза д-р Венелинова. Археологическите разкопки на могилата край Иваново започнаха инцидентно през 2008-ма, след като строителна фирма разруши част от източната й страна при изгребване на пръст от нея за водна дига на Камчия. Разкритото тогава праисторическо селище оцеля, тъй като в него няма предмети от ценни метали, които представляват интерес за иманярите. Д-р Светлана Венелинова показва праисторическа брадва В селището с размери 90 на 90 метра преди 7800 години са живели стотина души. ШУМ.БГ