Когато политик не държи на думата си залага мина, която рано или късно гръмва. В краката му или в тези на негови колеги. Нямам предвид обещания от рода на „незабавно и несимволично увеличаване на доходите” и „оправяне за 800 дни”. Нито за реки от мед и масло, които обикновено потичат върху филиите на политиците и техните обръчи. Такива балони обикновено се пукат много преди изтичането на мандата и не водят до нещо съществено. Но пък вече едва ли останаха и много хора, които да им вярват. Имам предвид дума, дадена през лятото на 2004 година във Велики Преслав от Пл. Панайотов, тогава вицепремиер на държавата и вицецар на НДСВ. Преди 3 години, точно по това време, бушуваше скандала за това, че служители на Националната служба за охрана /НСО/ бяха изпращани в работно време да берат ябълки или да наглеждат кобилата и козата на премиера С. Сакскобургготски, а в „свободното” си време си докарваха допълнителни доходи, охранявайки висши лица от подземния елит. Затова ще отбележа мимоходом, че президентът Г. Първанов съвсем не е прав, когато на 3 юли 2007 година, визирайки НСО заяви, че това е „една служба, която 17 години не е позволила да се хвърли петно върху нея". Петна да искаш. И да не питаш защо беше освободен от длъжност бившия й шеф - генерал Д. Владимиров, който също е далеч от истината, твърдейки тези дни, че „всичко в НСО през годините е било точно и чисто като кристал”. Тогава мнозина с изненада разбраха, че НСО е създадена с Постановление на Министерския съвет /№ 151 от 5 август 1992 година/ и заговориха за необходимостта от по-сериозно регламентиране на работата й. При посещението на група жълти активисти във Велики Преслав попитах Пл. Панайотов ще има ли Закон за НСО и той заяви, че до есента документът ще стане факт. Попитах още дали правителството ще го внесе в НС, на което Панайотов ми отговори с въпроса - защо смятам, че това е работа на МС, но добави, че независимо чия ще е иницативата - на правителство или парламент – закон ще има. Вече сме лятото на 2007 година, законът не е факт, Панайотов отдавна не е в правителството и май скоро няма да е и в НДСВ. Факт е само поредният скандал в НСО – този път подполковник от службата обвини свои ръководители, че са разпореждали нерегламенирано събиране на информация за хора, които пазят – Г. Първанов, А. Доган, Ст. Софиянски, В. Сидеров, В. Върбанов. Има редица съмнения за достоверността на тези твърдения, но не съм сигурен, че истината ще излезе някога наяве. Светкавичната и доста предозирана реакция на Г. „Гоце” Първанов, обаче, само „освети” това, че има нещо за криене. Но пак ще спечелят тези, които дълги години управляват страната чрез компромати, които не им е трудно да съставят, разполагайки с най-необходимото – архива на ДС и съвременни технически средства. Ако обаче Панайотов не беше приел онзи разговор като поредното блаблакане пред провинциален журналист, а държеше на думата си, днес щеше да има Закон за НСО. И отговорностите щяха да бъдат ясни. А на редица политици, не заради жегата навън, нямаше да им гори под краката. Мога да се обзаложа обаче, че и сега такъв закон няма да бъде приет, освен ако братски, но твърдо не ни подсетят от ЕС. И политиците ще продължат по старому – да дават обещания, които забравят още преди да са си отворили устата, и после да се чудят кой им е забъркал поредния скандал. Който пък да обясняват с грозен заговор на безотговорната опозиция, високите температури или наводненията, международното положение или скакалците в Африка, но не и с истинската причина – корумпираността и некадърността. Лошото обаче е, че когато на наш политик му припари, ние направо „изгаряме”. Или си блъскаме сами главите в асфалта, както стори, според МВР, един миньор тези дни. Милен Маринов