Поправките в Кодекса на труда, с които старите отпуски и обезщетенията за тях се погасяват, ако не бъдат ползвани до 31 декември 2011 г., влизат в Конституционния съд днес, научи “Труд” и пише затова в утрешното си издание. Промените засягат както работниците и служителите, така и държавните чиновници. 51 депутати от БСП и ДПС са подписали искането до КС срещу новите разпоредби. Те атакуват и погасителната давност на отпуските занапред. Отпускарската тема продължава да е актуална не само защото вече сме август, най-ваканционният месец от годината. В петък в “Държавен вестник”, брой 58, бяха обнародвани поправките в Кодекса на труда, свързани с правото на отпуск и неговото погасяване. А в понеделник, проф. Любен Корнезов ще внесе в Конституционния съд искането на 51 народни представители от БСП и ДПС за отмяна на най-спорните промени, довели до прекратяване със задна дата на придобити права на отпуск, научи “ Труд”.Натрупаните през годините отпуски не са лицеприятен факт, защото отпускът се дава за почивка, а не за трупане на обезщетения и прочее хитрини. Но коректното законодателство държи сметка за причините, довели до един абсурд. За да не се повтарят, а не на принципа - няма права, няма проблеми. За информация публикуваме искането на опозицията до КС, което е изградено само с юридически аргументи. Абсурд е да се отнемат придобити социални права категоричен е авторът на искането проф. Любен Корнезов. Атакувана е новата разпоредба в КТ, според която: “неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.". Това важи и за държавните служители. Т. е. ако работник или служител е придобил право на отпуск примерно за 2007, 2008 или 2009 г., но не е ползвал отпуска независимо по какви причини, това негово придобито право се отнема, без човекът да бъде обезщетен. Отнемането на придобито право е противоконституционно, смятат депутатите. Според тях това е наказание за работника или служителя, без да е виновен. Създават се санкционни норми с обратно действие, което юридически е недопустимо, смятат те.Бившият конституционен съдия Корнезов е цитирал решение на КС № 7 от 2001 г., в което е казано, че “когато обратното действие на закона, който посяга на придобити права, е без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено като друг начин освен като експроприация. Правото на отпуск е основно конституционно право, регламентирано в глава втора - “Основни права и задължения на гражданите” в основния закон. То е част от правото на труд( чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от конституцията) и е основно социално право, пише в мотивите. В чл. 57, ал. 1 от конституцията изрично е записано, че основните права на гражданите са “неотменими".Според опозицията с поправките в Кодекса на труда се отнема именно едно неотменимо право. Нещо, което е в пряко противоречие наконституцията.Вярно е, че конституцията допуска “временно ограничение на отделни права на гражданите”, но само при “обявяване на война, или друго извънредно положение”. Но първо България не е във война, военно или друго извънредно положение и, второ, дори в тези ситуации ограничението на основни права е временно, без да е свързано с тяхното отнемане, казва проф. Корнезов.Правото на отпуска е “не само основно конституционно право според основния ни закон, но то е и “международно социално право”, признато от цивилизования свят, включително и в правото на ЕС, пише в мотивите. Изброени са Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време; Хартата на основните права на Европейския съюз (2007/С 303/01); Европейската социална харта (ревизирана); Международният пакт за икономически, социални и културни права; Всеобщата декларация за правата на човека. Посочените международни договори регламентират пряко и по принцип “правото на отпуска” на работниците и служителите.Промените в КТ отнемат не само придобитото право на отпуска, но и правото на обезщетение при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение. На конституционните съдии е посочена Конвенция на МОТ, номер 52, според която всеки работник или служител, чието трудово или служебно правоотношение е прекратено преди ползването на полагаемия му се отпуск, трябва да получи за всеки ден от дължимия отпуск съответното възнаграждение (обезщетение). Недопустимо е на българските граждани да се отнемат права, които международните договори им предоставят.В тези правоотношения “по-слабата страна” е работникът или служителят, затова международните норми целят да защитят техните права и интереси, сочи Корнезов. В изменения чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда се казва, че “...правото на платен годишен отпуск се погасява с изтичането на две години от края на годината, за която се полага този отпуск..." Това означава, че платеният годишен отпуск може да бъде погасен и поради бременност и раждане, пише в искането. Текстовете, с които се въвежда погасителна давност с трудово право, са откровено противоконституционни и несъответни с международните договори, смятат депутатите.Никъде в конституцията не е казано, че едно основно право може да бъде погасявано по давност. Нещо повече - основните права са неотменими (чл. 57, ал. 1 от конституцията), те не могат да се погасяват, нещо, което е скрита форма на тяхната отмяна, категоричен е проф. Корнезов.Погасителната давност като правен институт е позната предимно в облигационното право (чл. 110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Но дори при облигационни (договорни) правоотношения погасителната давност не се прилага служебно (чл.120 от ЗЗД), а в случая за едно основно конституционно право тя се прилага ex officio, по силата на закона. Професор Корнезов напомня, че погасителната давност е свързана със спиране (чл. 115 от ЗЗД), прекъсване (чл. 116 от ЗЗД) и т. н., а в Кодекса на труда тези понятия отсъстват- казано е - след две години - правото ти се погасява. Но работникът или служителят може да е искал да ползва платения си годишен отпуск, а работодателят да не го е разрешавал или по други други обективни причини (примeрно служителите в МО или МВР, както и други специфични отрасли не могат да излизат в отпуск по свое желание).И въпреки това правото им се погасява ex lege, включително и дължащото им се парично обезщетение.Това е абсурдно. “Никъде и в международните договори не е казано, че това основно право може да бъде погасявано", пише в искането до КС. И това е естествено, казва юристът, защото на работника и служителя, който си продава работната сила, трябва да му бъде осигурено ползването на това негово право, а не то да бъде погасявано, заключава Корнезов.“Могат да се погасяват вземания, задължения, но не и конституционните права на гражданите” , е категоричният извод до КС. Работодателят е този, който трябва да организира и осигури ползването на отпуска, а държавата няма право да го отнема. В заключение е посочена отново Конвенция № 52, според която при прекратяване на трудовото, респ. служебно правоотношение парично обезщетение не се погасява по давност, както предвиждат новите текстове. /БГНЕС