В България от 11 години няма държавни стандарти. Има само български стандарти, гласи становище на директора на Института по стандартизация Ирен Дабижева, изпратено до БГНЕС. Каква е разликата между двете понятия? Българските държавни стандарти бяха инструментът за държавно регулиране на плановата социалистическа икономика. Те бяха задължителни и държавата по административен път следеше за тяхното спазване. В света на пазарната икономика стандартите са доброволни. Доброволни са както международните и европейски стандарти, така и българските. Едната от големите цели на стандартизацията в света е осигуряване на свободно движение на хора, стоки и услуги. Това е основен принцип на Споразумението за технически пречки в търговията към Световната търговска организация (WTO/TBT). Фактът, че стандартите в България са доброволни, не означава, че ги няма. Производителите, които искат да бъдат конкурентни на пазара - в страната, в Европа или в света, декларират с гордост, че тяхната продукция е произведена по стандарт. Стандартът е документ, описваш добра практика, създаден с консенсус и одобрен от признат стандартизационен орган - международен, регионален или национален, обяснява Дабижева. Единственият национален признат стандартизационен орган в България е Българският институт за стандартизация (БИС) и по силата на закона, с който е създаден, само той е оторизиран да одобрява, издава и разпространява българските стандарти. Тези дни в медиите се лансира новината, че от 1 август влизат в сила "стандарти" за някои видове месни продукти. Тази новина се появи в няколко модификации: "български държавни стандарти", "български стандарти", "национални стандарти"... Всъщност това са документи, разработени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и одобрени със заповед на генералния директор на НВМС д-р Йордан Войнов, пояснява Дабижева. Тези документи носят името "Утвърдени стандарти". По своята същност това са ведомствени стандарти, за които не се прилага Законът за националната стандартизация. В този смисъл утвърдените стандарти от НВМС не представляват български национални стандарти Те не са идентифицирани с буквеното означение БДС и цифри след него, както се означават българските стандарти и нямат национален характер, категорични са от Института. Българските стандарти БДС 12:2010 "Българско кисело мляко" и БДС 15:2010 "Българско бяло саламурено сирене" бяха разработени от работни групи, сформирани към БИС по инициатива на Министерство на земеделието и храните. Предложенията бяха внесени в БИС от НВМС в началото на 2009 г. След като преминаха през задължителните етапи на разработване и широко обществено обсъждане, стандартът БДС 12:2010 беше одобрен от изпълнителния директор на БИС на 30 юни 2010 г. и влезе в сила на 15 юли 2010 г., а стандартът БДС 15:2010 г. беше одобрен на 30 юли 2010 г. и ще влезе в сила около 15 август 2010 г. (след отпечатване на Официалния бюлетин на БИС). Продължава работата в работната група за БДС 14:2010 "Български кашкавал". Когато в работната група се стигне до консенсус по показателите и текстовете в проекта за български стандарт, той ще бъде одобрен и публикуван. При сформиране на работните групи за разработване на стандарти задачата на БИС е да осигури възможно най-широко представителство с участие на всички заинтересовани. Работните групи за гореизброените национални стандарти са точно такива, в тях участват утвърдени учени в областта на млекопреработването, представители на браншови организации, отделни производители, заинтересованите министерства МЗХ и МИЕТ, представители на Патентното ведомство, органът за контрол НВМС, представители на БИС и др. При такова широко представителство може смело да се каже, че стандартите са одобрени с национален консенсус. Необходимо е да уточним също, че до този момент в БИС не са постъпили никакви предложения за разработване на български национални стандарти за месни продукти, пише в становището. Българският институт за стандартизация няма никакво отношение към утвърдените стандарти на НВМС, не е информиран за разработването им, не е участвал в етапите по тяхното съгласуване, приемане, одобряване, публикуване и разпространение, заключава становището на Института по стандартизация. БГНЕС