Съдия Рушанова: Не може да си помагач на помагач

Анонимен 04.08.2010 23:10

Айде бе, не можело! като знаеш за какво помагаш на друг помагач, не ставаш ли помагач?

Анонимен 04.08.2010 23:58

П Р О Т О К О Л

гр.София, 03.08.2010 год.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение в публично съдебно заседание на трети август 2010 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: *************

ЧЛЕНОВЕ: *************

*************

при участието на секретар...*****************…......................…….....................

и прокурор……...**********…………….…..….….....……сложи за разглеждане

ВНЧД №…..........291……..по описа за….……...........2010….......…............година,

докладвано от съдия *******..............…................……….................................

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ след съвещание, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 и следващите от НПК. Същото е образувано по повод постъпили жалби от обвиняемите Я.П., М. И., В. К., Г.П. и П.С. срещу определение на СОС, с което по отношение на тях са определени мерки за неотклонение "задържане под стража" .

За да определи най-тежката мярка за процесуална принуда спрямо обвиняемите, първостепенният съд е счел, че от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение за тяхното участие в извършването на деянията. Поначало в производството по първоначално определяне на мярка за неотклонение най-същественият въпрос, подлежащ на обсъждане е този дали е налице обосновано подозрение за участието на дееца в инкриминираното деяние. Вярно е, че преценката по този въпрос не е в обхвата на преценката на доказателствата, която се извършва при постановяване на присъдата. При всички случаи обаче, принципите на демократичната държава, каквато претендира, че е Република България, изискват спрямо едно лице да бъде взета мярка за неотклонение "задържане под стража" ако подозрението, че е извършило престъпление е обосновано, т.е. ако по делото са събрани достатъчни, макар и понякога в минимален обем доказателства, за неговото участие в деянието, за което е обвинен. При това изискването на закона е обоснованото предположение да се извлича от годни доказателствени източници, а не от докладни записки, справки и кореспонденции, съдържащи информация от оперативно естество. Съгласно доказателственото право предмет на доказване в наказателния процес е съвкупността от тези факти и обстоятелства, които трябва да бъдат установени, за да се реши правилно разглежданото дело. Тези факти и обстоятелства следва да бъдат установени по реда и способите, предвидени в НПК, за да бъдат годни за оценка, при извършването на съответните фактически изводи относно авторството на деянието, механизма и начина на извършването му. Необходимо е също така да се отбележи, че още в ІІІ курс в Юридическия факултет, студентите по право учат основните форми на съучастие и от този момент натам дори за тях е ясно, че подбудителството и помагачеството са особени форми на съучастие, при които подбудителят и помагачът отговарят само за това, за което умишлено са склонили или подпомогнали извършителя и то само ако е установено, че той е осъществил деянието, за което те са го подпомогнали или подбудили.

По настоящото дело по безспорен и категоричен начин са установени няколко обстоятелства. Такива са обстоятелствата, свързани с времето и мястото на извършването на престъплението по чл. 116 от НК спрямо пострадалите Ю.Г. и Б.В., самоличността на пострадалите лица, местопребиваването им преди престъплението, лицата, с които са се намирали в ресторант „Орлови скали” - к.к. Боровец, откъдето са тръгнали, посоката в която са се придвижвали, а именно с. Бели Искър.

Установено е също така, че покушението спрямо тях е осъществено чрез използване на оръжие - автомат „Калашников”, калибър 7,62 мм, като на местопрестъплението са намерени гилзи именно от такъв вид оръжие.

Друго, което е установено по несъмнен начин по делото е, че в дома на обвиняемия М.И. при извършеното претърсване е намерен автомат „Калашников”, калибър 7,62 мм, 20 броя патрони за същото по вид оръжие и карабина марка „Манлихер” образец 1895 г., калибър 8 мм. Извършена е комплексна експертиза, от заключението на която се установява, че посоченото оръжие е годно да произвежда изстрели и че патроните също са годни. Особено важен факт се установява от заключение на същата експертиза, а именно, че с намереното в дома на обвиняемия М.И. оръжие не е извършено престъпление, регистрирано на територията на страната, включително и това, че намерените на мястото на покушението на Ю.Г. и Б.В. гилзи не са изстреляни от това оръжие. С други думи, в дома на обвиняемия И. автомат не е оръжието, с което са били простреляни Г. и В.

От изготвената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства, представена в днешно съдебно заседание е видно, че върху обтривка от ложата на автомата се наблюдава биологичен материал от 2 лица, като част от биологичния материал произхожда от М.И. Върху обтривка от ръкохватката на автомата е открит биологичен материал от лице от женски пол и не са открити следи от биологичен материал от обвиняемите П.С.,В. К. и Г. П.

По делото са извършени множество процесуално-следствени действия – претърсвания на имоти, помещения, автомобили, огледи на местопрестъплението, оглед на веществени доказателства, разпити на свидетели. Изготвени са също така множество справки относно регистрирането на т.нар. предплатени карти за мобилни апарати, издадени от мобилните оператори М-тел, Глобул и Виваком. Установено е чрез тези справки от какви номера на такива карти са провеждани разговори и SMS-кореспонденция от клетките на мобилните оператори, намиращи се в района на извършване на престъплението спрямо пострадалите Ю.Г. и Б.В. Установени са изходящите и входящите обаждания и съобщения от тези номера към номера на други мобилни телефони, намиращи се в други клетки на мобилните оператори в страната. Установено е също така, че нито един от тези номера, съответно предплатени карти, не се води на името на някой от обвиняемите.

Следва да се отбележи, че една част от номерата, за които са приложени справки са на карти, регистрирани на имената на лица, които по някакъв начин са свързани с обвиняемите. По отношение на тези връзки е изготвена подробна докладна записка, в която е анализирана цялостната информация, постъпила от мобилните оператори. Макар и изключително подробна, посочената докладна записка не е писмено доказателство или доказателствено средство по смисъла на НПК. Информацията, която се съдържа в тази докладна записка има единствено оперативен характер и може да бъде само насочваща по отношение на органите на досъдебно производство, които са длъжни да събират годни доказателства, чрез доказателствени средства такива, каквито са предвидени в НПК.

Разпитани са, по повод тази посочена докладна записка, някои от лицата, на чието име са издадени предплатените карти. Установено е чрез разпит на свидетелите В.В., В.М. и Л.Ц. пред съдия, че първият е закупил общо 5 карти на свое име, които по молба на свидетеля М. му ги е предоставил за ползване. Свидетелят М. от своя страна ги е предал на Л. Ц., а той на обвиняемия П.С. Разговорите, засечени между тези номера в нощта на извършване на покушението над Ю.Г. и Б.В. са осъществени от клетки, в района на които са се намирали съответно обвиняемите М.И., В. К. и П. С. Липсват доказателства обаче, че по същото време предплатените карти са използвани именно от обвиняемите, а не от други лица. Освен това, посочените разговори не са единствените проведени в района на клетката на съответния мобилен оператор, в посочения отрязък от време, за да се твърди, че само свързаните с покушението върху Ю.Г. и Б.В. лица са се намирали в посочените райони.

Установено е по делото, чрез показанията на свидетелите Е.И., И. Б., А.А., И.Д. и Р.К., както и от заключението на техническата експертиза на запис от охранителна видеокамера на паркинга и входа на х-л „Самоков” в к.к. Боровец, че действително в нощта на 19 срещу 20.06.2010 година, когато е извършено престъплението по 116 от НК, обвиняемият М.И. се е намирал близо до района на местопрестъплението. От същите посочени по-горе свидетелски показания и доказателства, включително и от днес представените такива се установява какъв е бил маршрута на движение на М.И., причината, за да бъде по същото време на това място и интервалите от време, през които е пребивавал близо до мястото на покушението. От разпита на свидетелката Е.И.се установява, че двамата с обвиняемия М.И. са предприели пътуване до к.к. Боровец с лекия автомобил на същия, че по пътя на два пъти автомобилът е аварирал – веднъж пукал гума и веднъж е бил спиран за проверка от полицейски патрул. Установено е също така, че около 5.30 часа на 20.06.2010 г. обв. М.И. и Е. И. са се регистрирали в х-л „Самоков”, който са напуснали към 14 часа на същия ден.

От показанията на тази свидетелка се установява и един друг, важен за настоящото производство факт, а именно, че по време на пътуването от София до х-л „Самоков”, тя и М.И. са били с изключени GSM-и като свидетелката подробно обяснява причината, поради която са направили това.

Установено е също така, че по време на покушението срещу Ю.Г. и Б. В. обвиняемият П.С. се е намирал в гр. Варна, а обвиняемия К. - в гр. София, в ж.к. „Младост-3”. Тези обстоятелства се извеждат от показанията на свидетели и справки от мобилните оператори, за проведени разговори от карти, регистрирани на имената на обвиняемите С. и К.

Друго, което е установено по делото е, че обвиняемият Я.П. се е познавал с обвиняемия П.С. П.С. се познава с обвиняемия В.К. Обвиняемият М. И. се познава с Я.П. и е кръстник на детето на Г.П. Тези обстоятелства се установяват от показанията на множеството свидетели, разпитани по делото.

По делото е разпитан в качеството на свидетел Б.Й., който в момента се намира в затвора по повод на извършване на тежки умишлени престъпления. От разпита на този свидетел се установява, че през 2008 година обвиняемият Я. П. е поискал от него да извърши убийството на Ю.Г. по искане на сръбския гражданин С.Й. П. го снабдил с пистолет, а след това и с пушка с оптически мерник. Свидетелят Б. Й. нямал намерение да извърши деянието, затова върнал пушката под предлог, че не е точна, а пистолетът предоставил на свой приятел К.Й., в дома на когото била извършена кражба и пистолетът изчезнал. От показанията на свидетеля Б.Й. е видно, че мястото, където е осъществено покушението срещу Ю.Г. на 20.06.2010 година му е било посочено по-рано от обвиняемия Я.П. В определена степен тези показания се потвърждават от изложеното от свидетеля К.Й., който възпроизвежда това, което му е било споделено от св. Б.Й, без да има преки впечатления за събитията и фактите, за които дава показания.

Тук е мястото да се посочи, че по делото не са приложени каквито и да е материали, свързани с известни предходни покушения по отношение на Ю. Г., за да се прецени евентуалната връзка между показанията на свидетеля Б. Й. и действията на обвиняемия Я.П.

От всички така изложени, установени по делото факти, първоинстанционният съд е изградил извода, че са налице достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение относно авторството на деянието, в извършването на което са обвинени петимата обвиняеми. Този извод не се споделя от настоящия въззивен състав, поради следните съображения:

По отношение на обвиняемия Я.П. е повдигнато обвинение за това, че е подбудил обвиняемия П.С. да убие Ю.Г. СОС се е позовал на показанията на свидетелите Б.Й., К.Й., В., М. и Ц., както и на разпечатки на изходящи и входящи номера на мобилни телефони. Дори да се приемат за достоверни показанията на свидетелите Б. и К. Й., че през 2008 г. обвиняемият П. е поръчал убийството на Ю.Г., от тях не може да се направи извод, че същият има някакво участие в престъплението, извършено 2 години по-късно.

Липсват каквито и да било доказателства по делото, че обвиняемият П. е подбудил обвиняемият С. да осъществи престъплението по чл. 116 от НК. Следва да се отбележи, че на С. не е повдигнато дори обвинение за извършителство, за да се преценява доколко е осъществено склоняване от страна на П. спрямо С. Действително обвиняемите П. и С. са се познавали и са се срещали в гр. София, в гр. Самоков и в к.к. Боровец, което се установява от разпита на различни свидетели, депозирали показания по делото. Само от това познанство обаче не може да се направи извод за авторството на деянието. Не е установено по делото преди, по време и непосредствено след извършване на деянието между двамата да са провеждани разговори било лично, било по мобилни апарати, ползвани от тях, а още по-малко доказателства, от които да е направи извод, че П. умишлено е склонил С. да извърши престъпление спрямо Ю.Г. Нещо повече, от нито едно от доказателствата не се установява между обвиняемия П. и пострадалия Г. да е имало някакви конфликти, противоречия, конкурентни икономически интереси или други проблеми, които да мотивират обвиняемия П. да извърши такова престъпление. За такива не говорят дори близките на Ю. Г.

Всичко изложено се отнася и за обвиненията, повдигнати срещу обвиняемия П.С. И по отношение на него не са установени факти, от които да се направи извод, че е познавал лично Ю.Г. и че са имали неразрешими конфликти помежду си, които да го мотивират да извърши престъпление спрямо него. В деня на извършване на престъплението по чл. 116 НК обвиняемият С. се е намирал в гр. Варна. По делото отсъстват годни доказателства, че по някакъв начин той да е подбудил обвиняемия К. и обвиняемия И. да подпомогнат, а обвиняемия П. да извърши престъпление по чл. 116 от НК. Такъв извод не може да бъде направен само въз основа на разпечатките от разговори, проведени между няколко номера на мобилни телефони. Тези разпечатки не са доказателство, че именно посочените четирима обвиняеми са се обаждали от тези номера и са говорили помежду си. Следва да се отбележи, че у тях не са намерени предплатени карти с посочените номера. Но дори и да се приеме, че именно обвиняемите са говорили от предплатени карти с посочените номера, само това не е достатъчно, за да се приеме, че те са осъществили вмененото им деяние.

От обвиненията, повдигнати срещу обвиняемите и от всички материали, събрани по делото, не става ясно как и с какво обвиняемите К. и И. са подпомогнали обвиняемия Г. П. да осъществи деянието. Липсват от друга страна каквито и да било доказателства, че именно Г.П. е прекият извършител на престъплението по чл. 116 от НК. Органите на досъдебното производство не са се постарали да установят къде се е намирал по време на престъплението обвиняемият Г.П. По делото липсват веществени доказателства, свидетелски показания или експертни заключения, които да сочат обвиняемия Г.П. като пряк извършител на деянието. Не е немерено оръжието на престъплението, от мястото, където е стоял стрелецът, установено по делото, не са иззети биологични следи, които могат да бъдат свързани с обвиняемия Г.П. Всичко това не само, че разколебава обвинението, което е повдигнато конкретно срещу обвиняемия Г.П. но и това, повдигнато срещу останалите обвиняеми, тъй като при липсата на доказателства, че именно той е физическият извършител на престъплението не може да се направи извод, че другите трима обвиняеми съответно са го подбудили или подпомогнали да го осъществи.

Тук следва да се отвори една скоба, за да се обсъди представеното в днешното съдебно заседание заключение на съдебно-психологична експертиза. Прави впечатление формулировката на задачата, поставена на експерта, а именно : „ Да се извърши психологично изследване на лицето Г.П.П., при което да се установи съпричастността му към извършено престъпление по досъдебно производство № 429/10 г.”. Прави впечатление също така и заключението на тази т.нар. експертиза: „С много голяма степен на вероятност може да се твърди, че описаните в експертизата емпирични наблюдения и данни от психологичното изследване на Г.П. свидетелстват за съпричастността му като пряк извършител на убийството на Ю.Г., отговарят на истината. С голяма степен на вероятност може да се твърди, че споделената и потвърдената в реакциите и отговорите на П. информация, свързана с престъплението – убийството на Ю.Г., е достоверна”. Макар информацията, съдържаща се в т.нар. психологична експертиза да е представена във вид на експертно заключение, то същото няма характер на такова, защото в него не се съдържат констатации, направени въз основа на специални знания, каквито съдът не притежава, а единствено личните впечатления на експерта за поведението на обвиняемия и предположението му на какво се дължи това поведение. Следователно в цитираната експертиза е направен опит по недопустим начин чрез едни, всъщност свидетелски показания да се обоснове едно съмнително поведение на обвиняемия, а оттам и съпричастността му към разследваната престъпна дейност. Поставената задача на експертиза поначало е недопустима, тъй като не може да бъде предмет на експертна оценка, понеже не се изискват знания от областта на психологията, за да се установи дали определено лице е извършител на престъпление. Това е правен въпрос, отговор на който може да бъде даден единствено и само от съда.

Следва да се отбележи, че по делото са представени и писмени материали, озаглавени „Справка относно получена информация при прилагането на СРС”. В тази справка са преразказани в сбит вид част от разговорите между различни лица. Тези материали нямат характера на веществени доказателствени средства, събрани чрез СРС по реда на НПК, поне във вида, в който са приложени по делото, поради което настоящият съдебен състав не намира за нужно да ги обсъжда.

По отношение на обвинението по чл. 321 от НК, повдигнато срещу обвиняемите С., К., И. и П., за това, че първият е организирал и ръководил, а другите трима са участвали във въоръжена престъпна група, изобщо не са събрани никакви доказателства, даващи основание да се направи извод в тази насока. Според разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК организирана престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които се предвижда наказателна отговорност над 3 години "лишаване от свобода". Единствените доказателства, които свързват четиримата обвиняеми са свидетелски показания, както беше посочено по-горе, от които се установява, че М.И. е кръстник на детето на Г.П., че П.С. се познава с В.К. и т.н. Липсват обаче доказателства за наличието на какъвто и да било общ умисъл у тези четирима обвиняеми за извършването на каквото и да било престъпление. Не са налице доказателства не само, че съществува такава група и че обвиняемите са участвали в нея, но и че тази група е била въоръжена.

Настоящият съдебен състав, с оглед изложеното намира, че по делото не са налице доказателства, от които да се направи извод за наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието по чл. 115 от НК, в което е обвинен Я.П. и авторството на деянията по чл. 116 и чл. 321 от НК, в които са обвинени К., С., И. и П.

При липса на основната предпоставка за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" не се налага обсъждането наличието на опасностите, визирани в чл. 63 от НПК, а именно опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление при по-лека мярка за неотклонение. Не се налага и обсъждането на въпросите, свързани със здравословното състояние на обвиняемите и възможността същите да пребивават в условията на арест.

Единствено по отношение на повдигнатото срещу обвиняемия М. И. обвинение по чл. 339 от НК по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че именно той е автор на деянието. Както беше посочено по-горе от дома на обвиняемия И. са иззети автомат „Калашников”, калибър 7,62 мм, годно да произведе изстрел и 20 броя патрони същият калибър, предназначени за същия вид оръжие. Иззета е и пушка карабина „Манлихер”, по отношение на която не е изготвена балистична експертиза, от която да е видно, че пушката е годно огнестрелно оръжие. Както беше посочено по-горе, от заключението на ДНК експертиза на веществени доказателства се установява, че по обтривка от ложата на автомат „Калашников” е намерен биологичен материал от обвиняемия М.И. Всичко това е достатъчно да се приеме, че е налице съпричастност на обвиняемия И. към извършване на престъплението по чл. 339 от НК. Това престъпление е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание над 5 години "лишаване от свобода".

Освен наличието на основната предпоставка за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на обвиняемия И., а именно-обосновано предположение относно авторството, настоящият съд намира, че е налице и реална опасност при по-лека мярка за неотклонение от "задържане под стража" той да извърши друго престъпление. Основание за този извод дава приложеното по делото свидетелство за съдимост, от което е видно, че обвиняемият М.И. е осъждан с влязло в сила споразумение за същото по вид престъпление по чл. 339 от НК. Наложеното му наказание пробация за това престъпление не е постигнало целите си и не е подействало възпиращо спрямо обвиняемия И. да извърши друго престъпление, а именно това по настоящото наказателно производство. Това дава основание на настоящия съдебен състав да прецени, че определението на СОС в частта, с която по отношение на обвиняемия М.И. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", макар и по други съображения, е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Следва да се отбележи, че видно от изготвеното и приложено по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, здравословното състояние на обвиняемия М.И. позволява същият да пребивава в помещенията на ареста. Вярно е, че в заключителната част на тази експертиза е посочено името на обвиняемия Я.П., но съдът намира, че в случая става въпрос за техническа грешка при изписването на името.

Предвид липсата на доказателства за съпричастност на останалите обвиняеми П., К., П. и С. към престъпната дейност, в която са обвинени, според настоящия съдебен състав определението на СОС следва да бъде отменено в посочената част, като по отношение на тези обвиняеми бъде взета мярка за неотклонение "подписка".

С оглед на всички изложени съображения и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение, постановено на 26.07.2010 година по НЧД № 625/10 г. по описа на СОС в частта, с която по отношение на обвиняемите Я. П., П.С., В.К. и Г.П. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".

ВЗЕМА по отношение на обвиняемите Я.Х.П., П.В.С., В.П.К. и Г. П.П., обвиняеми по досъдебно производство № 429/10 г. на РУ на МВР – Самоков – "Подписка".

ПОТВЪРЖДАВА посоченото определение в частта, с която на М. Р.И. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" по досъдебно производство № 429/10 г. на РУ на МВР – Самоков.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Обвиняемите П., С., К. и П. да бъдат освободени от арестните помещения, освен ако не се задържат на друго основание.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание

/, 05.08.2010 07:28

Ами следващия път мисли 2-ка все пак си личеше че ББ и куче да кандидатира щеше да спечели ,просто хората му се предовериха както направиха с Царя

Мечо Пух 05.08.2010 09:41

Още един,който мисли като мен. А именно - глупавият българин се предовери на ББ както и на нещастният комарджия от царски произход.

Само прочетете и се посмейте - ББ и протежето му Цветанов са възмутени от решението на съда, а именно ТЕХНИЯТ Парламент създава законите.

Писна ни от показни театрални акции, писания за километрите магистрали,дето хич не ни интересуват, и пр.

Нас ни интересува как ще оживем! Защото наистина ще има страшна Бойкова зима.А и сега хората живечт като животни - от днес за утре.