“Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе. Ей т'ва не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги. Защо го правят?! Ние, българите, сами ще се изядем наистина!", тези думи на Божидар Димитров в интервю за „Дневник“ по повод основателни съмнения за автентичността на мощите на Йоан Кръстител предизвикаха силна негативна реакция в обществото. “Не съм казвал шибан народ, имах предвид група хора, наричащи се археолози. Виждате от контекста на целия разговор, че не става дума за българския народ, не му обсъждаме качествата. Обсъждам няколко български археолози, анонимни дотогава, които обаче изразиха не съмнение, а по-скоро завист и омраза към колегата си", казва по-късно той в опит да се оправдае пред Дарик радио. Според Димитров се прави опит записът да се представи като грешка. "Недейте на 65-годишен националист, отдавна доказан на българския народ, да разбирате буквално думите. Не съм казал шибан народ, шибани колеги и второто пояснява - имал съм предвид група хора, наричащи се археолози. Аз не защитавах себе си, а колегата си Попконстантинов. Аз започвам дискусия", заявява Димитров. Той коментира и изказването си пред в. "24 часа", че като разбере кои са анонимните археолози, щял да ги направи на овчарчета: "Днес Овчаров излезе най-сетне с името си, позна се, в "24 часа" излиза и се кара с мен. Сега аз си се карам с него. Вече не са анонимни, "шибаняците". Вече ще спорим персонално, с имената си. Пред бТВ министърът без портфейл Божидар Димитров обясни тази вечер отново, че думите за народа били насочени само към завистливите археолози, а не към целия български народ. Божидар Димитров каза, че в разговорния език с "шибан народ“, "шибани колеги“ е имал предвид тяхната дива завист и злоба към колегата откривател проф. Казимир Попконстантинов. "Очевидно е, че под "народ“ разбирам група хора, в случая, въпросните археолози, а не целият български народ. Думата "шибан“ между другото в тълковния речник не е чак толкова обидна дума. Означава “човек, който е брулен или набрулен, бит с пръчки и т. н. Да речем, че не приляга на един министър такива думи, добре, съгласен съм, но на кого да се извиня – на колегите – никога. Аз продължавам да поддържам, че са такива“, заяви Димитров. Министърът се похвали, че мощите на светеца вече будили голям интерес, особено у чужденците, но изказа недоволство, особено от облеклото на поклонниците. "Вчера ги гледах голи, по цици, с голи крака рускините, без забрадки“. "Премиерът има за много неща да ми се сърди, но едва ли за тази дума е най-важното“, каза още Димитров. БГНЕС припомня, че Божидар Димитров през 70-те години на 20 век е допуснат да проучва архивите на Ватикана. Твърди се, че това става чрез протекциите на покойните вече Людмила Живкова и Александър Фол, и по-точно — на личните връзки на нашия византинист и медиевист — акад. Иван Дуйчев във Ватикана, датиращи още от средата на 30-те години. По това време Божидар Димитров е сътрудничил на бившата Държавна сигурност в качеството си на агент. През 1985 година е утвърден за старши научен сътрудник ІІ степен. През декември 2009 г. заявява: „Аз никога не съм се титулувал като професор.“ През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат по време на управлението на Жан Виденов, като обвинил Бенбасат в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството. Като директор на Национален исторически музей, през 1997–1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което — през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. В началото на 1998 се прави опит да бъде забъркан в секс скандал заради негово интервю от 1995 г. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 г. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 г., след конкурс. Някои твърдят, че конкурсът е фиктивен, а е имало и лична протекция от тогавашния председател на БСП, по-късно президент - Георги Първанов. Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП — в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 г., но на по-задно, неизбираемо място. Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. За това си действие е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в Столичния общински съвет. След това престава да изпълнява поста, на който е избран, като не се явява на сесии. От 2002 г. е водещ на телевизионното предаване „Памет българска“ по Канал 1 и продължава и като министър. През юни 2009 г. Комисията по досиетата оповестява, че Димитров е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност в качеството си на агент. Самият той твърди, че този факт е известен на обществеността още от изборите през 2001 година и че се гордее с това. Преди Парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район. В 87 правителство на България е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Премиерът Бойко Борисов заяви, че лично гарантира за него, въпреки че е бил сътрудник на ДС. В началото на годината обаче премиерът показа жълт картон на Божидар Димитров заради гафа с ултиматума към Турция, след което министърът без портфейл се покая. Тогава Димитров заяви, че България може да блокира преговорите за еврочленството на Анкара, ако не получим компенсация от 20 млрд. долара за имотите на тракийските българи./БГНЕС