Общините са предложили за закриване 20 училища. Това съобщи в интервю за БГНЕС главният секретар на Министерството на образованието, младежта и науката Красимир Вълчев. Все още министър Сергей Игнатов не е утвърдил заповедите за закриването им, но при всички положения поне десет от тях няма да отворят врати за ученици. Основната причина за закриване е демографската промяна – в населените места просто няма достатъчно ученици. На повечето места са свикнали с делегираните бюджети, каза той. Според Вълчев, училищата вече са успели да се настроят към модела, макар на места да се налага дофинансиране от страна на общините. „Това е един нормален темп, предвид това, че учениците продължават да намаляват в системата като цяло“, обясни той. През тази година ще бъдат замразени училищните ремонти. Подобряване и модернизация на материално-техническата база на държавните училища ще има, но частично, като ще се финансира само модулът за създаване на достъпна среда. Ще бъдат разпределени 800 хил. лв. за изграждането на съоръжения за придвижване на децата с увреждания и на инфраструктура в специализираните училища. Заради орязаните общински бюджети тези дейности ще се отлагат и в общинските училища, които са 75 % от училищата в България. Ако се приемат промените в ЗНП от тази година, ще се налага задължителен обхват на 5-годишните в системата. И сега 85 % (около 55 хил.) от децата на 5-годишна възраст посещават образователни институции, но от м. септември т. г. ще е задължително, като родителите „неспазили закона“, т. е. чиито деца не преминават през предучилищна подготовка, ще бъдат санкционирани. Законопроектът предвижда гратисен период. Във всички случаи през първата година от въвеждането на мярката няма да се постигне обхват от 100 %. „Такъв нямаме дори и за шестгодишните, където подготовката е задължителна“, признава главният секретар на МОМН. Ангажиментът на страната ни към ЕС обаче е да осигури обхват от минимум 94 %. „Дори и тази година прогнозите ни са, че ще бъдат обхванати до 5 000 деца допълнително“, добави Вълчев. Той обясни, че по-голямата част от малките, които не са обхванати от системата, живеят в населени места, където няма детска градина, извозването е трудно, има недостиг на материална база и др. Всъщност глоби за родители, които не осигуряват достъп на децата си до образователните институции има и сега. „Тези санкции, които имаме в момента в Закона за народната просвета, са толкова ниски, че са нерентабилни за събиране от страна на общините. Разходите за събирането им са по-големи отколкото приходите“, посочи Вълчев. Във всички случаи общините ще могат да изберат както дали да глобят даден родител, така и конкретния размер на санкцията съобразно възможността за изплащане и степента на нередовност на посещенията. Например, когато непосещаването се дължи на невъзможност за пътуване или липса на места, общината няма да налага санкции. С орязването на бюджета на МОМН, както и на всички държавни ведомства с 20 %, ще бъдат засегнати всички дейности на министерството, без средствата по стандарти. Заплатите са намалени на 90%. Ще бъдат засегнати програмите, които министерството администрира и финансира за наука и младежки дейности. От 102 на 56 млн. лв. са намалени средствата по националните програми за развитие на средното образование, които се планират в централния бюджет, с който се разпорежда министърът на финансите. С тези пари се финансира оптимизацията на училищните мрежи, изплащането на обезщетение, както и финансирането на програмите „Роден език и култура зад граница“, програмата за закрила на деца с изявени дарби, програмата „С грижа за всеки ученик”; програмата за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст”, програмата за външното оценяване и др. Програмата за развитие на професионалното образование за тази година няма да се финансира. Запазват се изцяло само направленията, свързани с текущите разходи на училищата за обезщетения и средствата за закуски. /БГНЕС