БСП-Шумен: В МБАЛ протичат процеси към несигурност и нестабилност
В МБАЛ -Шумен, основното лечебно заведение за областта протичат тежки процеси водещи към несигурност и нестабилност, се казва в становище на Общинския съвет на БСП в Шумен разпратено до медиите. „Присъединяваме се към тревогата на гражданите от региона и на персонала на болницата. Явно е, че болницата ще търпи загуби сега и в бъдеще от пренасочване на пациенти към конкурентни заведения.”, пише в становището. Според социалистите свиването в дейността на лечебните заведения ще ги доведе до тежки финансови неблагополучия, задлъжнялост и просрочия и ще ги превърне в некоректни платци. Те смятат още, че медицинския персонал го чака срив на доходите , немотивираност, професионална несигурност, както и пренасочване към други региони, в които ще търси сигурност и заплащане.
ШУМ.БГ
3153
89
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Анонимен
Минчев не е изчерпан той никога не е имал качества.Така че колкото по рано толкова по добре.
Анонимен
В последните дни темата за орязаните бюджети на държавните болници предизвика разгорещена дискусия. Лекарите, работещи в тези лечебни заведения, се готвят за протести, макар всъщност най-ощетените да са други.
Тежестта ще бъде понесена от всички български пациенти, които не могат да си позволят други здравни грижи освен предлаганите в държавните болници.
В България една значителна, макар и недостатъчна сума от от брутния вътрешен продукт се използва за здравеопазване. Въпросът е, че огромни потоци от финансови средства не се следят адекватно, не се маркират, не се анализира как точно тяхното харчене може да бъде оптимизирано, за да се получат ефективни резултати.
Някой злоупотребява с част от този ресурс, но поради липсата на обща стратегическа визия за промяна опитът за ограничаване на харченията сега се извършва по възможно "най-касапския” начин. В настъпващата кризисна ситуация на недостиг на средства правителството по чисто социалистически маниер се насочва към най-просто решение като лимитира средствата на болниците.
В крайна сметка обаче тези лимитирани бюджети, които сега бунят духовете, нямат нищо общо със същинския проблем. Те просто са негово проявление - явяват се мярка за справяне с опасността от скорошно изчерпване на ресурса на НЗОК и по-нататъшна пълна невъзможност да се плащат здравните грижи.
Действителният проблем е в това, че след като касата не може да плаща за медицински услуги, то някой трябва да поеме тяхното плащане. Не можем да искаме от НЗОК да се махнат делегираните бюджети, защото просто явно няма друга възможност.
Въпросът обаче е кой ще плаща след изчерпване на парите в лимитираните болнични бюджети, ако не искаме болниците просто да спрат да работят. Сегашното механично спестяване е неподходящо и нехуманно и тук управляващите заслужават сериозна критика, защото за разлика от други сфери орязването на средства в здравеопазването се изчислява в човешки животи.
Прагматичния отговор на горния въпрос обаче предполага две работещи възможности – или ще доплати пациентът, дали чрез допълнително осигуряване или директно от джоба си е негово решение, или ще плати държавата.
Логичното решение е просто като ясен ден. След като касата достигне лимита си, то държавата трябва да открие механизъм да заплаща здравните дейности и грижи за онези, които нямат възможност да го сторят.
Неведнъж съм казвал, че финансирането на здравеопазването у нас трябва да почива на няколко ясни финансови стълба. Първият е солидарната здравно-осигурителна система. Тя трябва да включва заплащане на всички здравеопазни дейности, които се извършват на ежедневна база. Гражданите, които умишлено или поради немарливост не се осигуряват трябва да бъдат санкционирани с цялата тежест на закона.
Здравно-осигурителната ни система обаче е крехка и недостатъчна и не може да покрие разходите по хронични, онкологични и други тежки заболявания, инвалидизации и т.н. Тук е изключително необходимо наличието на един втори стълб на финансиране, чиито средства да се набират от данъци. Държавата трябва да бъде подготвена и да не кара гражданите, страдащи от изброените по-горе групи болести, да чакат по месеци за полагащите им се медикаменти и лечение.
Правителството чрез Министерството на здравеопазването трябва да осигури постоянно наличен ресурс за различни здравни програми. Тези програми могат да бъдат за дофинансиране на здравни дейности за непривлекателни региони, за тежест на заболяването, за социално значими заболявания, за ефективност на лечението, включително и за профилактика. По този начин, онези лечебни заведения, които поемат по-тежки заболявания или/и се намират в по-неблагоприятни райони на страната, ще имат възможност за допълнителна финансова подкрепа, независимо от формата на собственост. Само така, те ще бъдат стимулирани да се занимават с тези дейности.
Без този втори стълб на финансиране усилията на НЗОК са обречени на неуспех. Така се проявява регулиращата социална роля на държавата в условията на пазарна икономика.
Освен това е необходим и още един - трети стълб - допълнителното доброволно осигуряване. Налице са над 20 частни здравни фонда, които все още не могат да разгърнат своята дейност. Нужно е при ясно формулиране на заплащането на основния пакет от НЗОК да бъде регламентирано не заместващо финансиране от частните здравно-осигурителни дружества, а такова, допълващо финансирането на касата.
Всеки, който разполага със средства и иска да получи по-специални грижи, да му бъдат извършени по-задълбочени скъпи изследвания, да направи избор на точно определени специалисти, които да го лекуват или оперират, да лежи в отделна стая с VIP условия и т.н., трябва да има възможност да получи това в зависимост от допълнителния ресурс, който е заделял в частни здравно-осигурителни фондове.
Този трети стълб трябва да включва заплащане от страна на държавата на допълнително здравно осигуряване за всеки гражданин в неравностойно положение, който докаже, че няма възможност сам да си поеме такова.
Когато нещата бъдат поставени на тази ясна основа и стане ясно колко плаща НЗОК, колко доплащат пациентите и колко плаща държавата за специални здравни програми и за социално слабите граждани, то могат да се търсят различните възможности за балансиране и недопускане на сегашното механично орязване на бюджетите на болниците.
Нищо сложно и нелогично няма в изброената схема на финансиране, още повече, че и парите са налице, но нейното прилагане продължава да се отлага. Вместо това се прилагат разни временни "пожарни” мерки. Те ще предизвикат поредния протест на съсловието, от който пък ще излезе нова серия от напълно неизпълними предложения. "Притиснатото” правителството ще ги приеме на думи, но накрая отново нищо няма да бъде свършено.
Така си върви "здравната реформа" в България открай време
Анонимен
Няма да има Рамков договор. Ще има Рамков договор. Цените ще се разработват от Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП). Цените няма да се разработват от АИАП. Ще се намалят средствата за болниците. Няма да се намалят средствата за болниците. Ще се закриват болници. Няма да се закриват болници. Ще се вдига здравната вноска. Няма да се вдига здравната вноска. Болниците няма да получават средства извън делегираните си бюджети. Болниците ще получават средства извън делегираните си бюджети.
Общо взето това са решенията на управляващите относно здравната реформа през последната една година.
Когато дойде на власт, новото правителство гръмко обяви, че ще прави реформа в здравеопазването. Гледайки положението тогава и сега, става ясно, че това са празни приказки и нито предишният министър Божидар Нанев, нито Ана-Мария Борисова знаят какво да правят. Във всеки случай положението не само че не изглежда розово, но продължава да чернее за всички – пациенти, лекари, болници, бюджет.
Тази седмица отново имаше паникьосани и това бяха болниците, след като НЗОК изготви анекси към договорите им за намаляване на средствата. В началото на годината, когато правителството реши да намалява парите на болниците и лекарите вече подготвяха протест, една среща с премиера отмени намерението за орязване на средствата.
Още тогава не беше ясно откъде ще дойдат те, но пък се разбра, че всяко решение е предпоследно и правителството, ако трябва, ще увеличи здравните вноски, но болниците ще могат да харчат, както и преди кризата.
И сега - дежа вю. Подготвяните за септември протести заради ограничение на харченето до делегираните бюджети на болниците отново предизвикаха среща с премиера. Базирайки се на практиката, не е учудващо, че след срещата ще може да се харчи над прага, но понякога (?!?).
Още един абсурд: една от изтъкнатите причините да се намаляват парите е заради 1.7 млн. души, които не плащат здравни вноски.
Това не е причина. Това е следствие. Хората няма да искат да плащат, когато няма пряка връзка между размера на вноската и качеството на услугата, която получават. Наливането в бездънната яма на НЗОК не би могло да е стимул за по-висока събираемост. Но би могло да е стимул за повече източване. Така, дори на момента правителството да увеличи два пъти бюджета на болниците, парите пак няма да им стигнат.
Проблемът се корени в системата, а не в липса на средства.
И тук е уместно да си припомним постоянното политическо говорене, че "пари в нереформирана система няма да се наливат”. Вярно, има опити това да се случи, но в действителност здравната реформа не започва от повече от две десетилетия, а болниците все нямат пари, медицинският персонал се оплаква от малки заплати, вноската на данъкоплатците се увеличава, а качеството на медицинските услуги е все така ниско и остава най-ниското в Европа.
Тогава защо всяко следващо правителство, въпреки добрите си намерения, не може да направи нищо?
Ясно е, че реформата няма да е лека, но от отлагането й никой не печели. Това още веднъж доказва, че управляващите мислят краткосрочно и нямат политическа воля да направят малко по-голяма крачка. Време е най-после това да се промени. Пътят е ясен – цялостна промяна на концепцията на здравеопазване в България към една по-модерна, по-качествена и по-евтина здравна система чрез:
- разбиване на монопола на НЗОК и включване на частните здравни фондове, но за сметка на държавния дял, за да може пациентите да имат повече избор;
- въвеждане на система на лични здравни сметки, където всеки осигуряващ се ще знае за какво точно плаща;
- приватизация на болниците, за да може ефектът на конкуренцията и борбата за повече пациенти и лекари чрез по-добро управление да се задейства.
Всички тези неща могат да се случат и имат доказани работещи примери по света (Холандия, Швейцария, Сингапур). За това трябва ясен политически ангажимент и пристъпване към реални действия.
Дотогава, господа управляващи, спрете да наричате здравна реформа всяка идея за козметична промяна, която така или иначе отпада до седмица
ГОЧО ГОЧЕВ
БРАВО НА ПОСЛЕДНИТЕ ДВАМА КОМЕНТАТОРИ! ТОЧНИ АНАЛИЗИ! БРАВО!СПОРЕД МЕН ТРЯБВА ПЪЛНА ОТМЯНА НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ! НОВ ЗАКОН! БЕЗ ДУМИЧКАТА СОЛИДАРНОСТ! ТЯ Е ЗА ДОКТОРИТЕ КОИТО КАРАТ СКЪПИ КОЛИ!БОЖЕ ПАЗИ НИ ОТ ДЖИПИТАТА, СПЕЦИАЛИСТИТЕ В БОЛНИЦИТЕ И ДАНО НЕ СЕ РАЗБОЛЯВАМЕ! ТОВА СА ТЪРГОВЦИ , НЕ ЛЕКАРИ!
Анонимен
Ото Скорцени 17.08.2010 00:46
Бандитска държава. Само военен режим би я оправил, но няма и армия. Нейното унищожение предвидливо започна още от Великото народно събрание. Шумен е пълен с военни дебелосерковци от женски пол - гримиранки, нагласенки,с големи задници като 45 - листни панагюрски баници. И на това му викат армия!
Та,няма оправяне. Лозето нещяло молитва - искало мотика!
Анонимен
Бюджетирането в болничната помощ отменя здравно-осигурителния модел в България. То не осигурява дори поемането на спешните хоспитализации, а какво остава за плановите. Мениджърите на болниците трябва да са магьосници, за да се справят с орязаните пари. Предлаганият анекс, който задължава изпълнителните директори на болниците да преминат към делегирани бюджети, е в нарушение на рамковия договор за 2010г. и подменя здравно-осигурителната система у нас. В анекса, подписан през февруари, ясно беше записано, че касата плаща за извършена дейност, а в случая се дават недостатъчно пари, разпределени по неясни критерии за незнайно какво. Така повечето пациенти са обречени. По нито един закон и по сега действащия национален рамков договор касата няма право да определя бюджети за един месец, тя може да предложи само тримесечни прогнозни. Не отговарят на истината твърденията за свръхприем.
каката
И да спорим, и да не спорим, решението е едно!
Да отпадне солидарността в здравноосигурителната система, вноските да са лични и кой каквото внесъл, такова да ползва. Когато пациента стане контрольор на изразходваните от личната му здравна сметка средства ще изчезнат и злоупотребите в болниците! Елементарно е!
Анонимен
Въпросът е откъде ще вземем пари за лечението на социално слабите и бедните хора.