Това, което получихме, са разработки за отделни личности, които са били във фокуса на полицията - Вълко Червенков, Цола Драгойчева, Пенчо Кубадински, Станко Тодоров, Добри Джуров, Григор Шопов и др. Все хора, които по-късно стават партийни и държавни функционери, казва проф.Георги Бакалов, директор на агенция „Архиви“ за архива на МВР, включващ документи 1 януари 1923 г. до 9 септември 1944 г. пред утрешното издание на в. Труд“. В тези документи видях много неграмотност. Дори при машинописен текст се затруднявах да сглобя точния смисъл. Изобилстват и граматически, и стилови грешки... Това обаче не омаловажава стойността му, допълва професорът. Ако разполагахме само с тези документи, биографиите на тези личности след 9 септември щяха да са много постни. Очевидно е, че онова, което знаем, е добавяно по-късно... Най-богатият архив, който не е пипан, е на Цола Драгойчева. Силно впечатление ми направи един протокол, който подробно описва състоянието на Софийската военна организация, седмици преди 9 септември 1944 г. В него не видях нито едно от по-късно познатите имена. Тодор Живков никъде не се среща, уточнява професор Бакалов. Според него през периода март-септември 1944 г. може да има корекции на известните ни исторически данни. В архива има много имена, посочени като активни функционери, които са разпитвани лично от Никола Гешев, но те не са ни известни. Означава, че има хора, които преди 9 септември са били с доста по-скромна дейност. След това обаче са достигнали до високи постове, поради което са пообогатили биографията си, казва Бакалов в отговор на въпрос това означава ли, че има подмяна на историята. Няма да се стигне чак дотам. Но могат да се направят полезни и в интерес на истината уточнения, казва историкът, запитан дали тези документи могат да преобърнат историята ни. Ако дейността на някой партиен деец е преекспонирана, да се докаже, че не е така. Още повече, че видимо е пипано в тези папки. Някои полицейски материали ги няма, вероятно са унищожени. Самото преглеждане на делата говори за липса на хронологическа последователност. Не може в документ №16 да се говори за нещо, което го няма в документи с предходни номера. Значи са вадени документи., убеден е професорът. Тези документи са били в Главно управление на архивите, но Григор Шопов в качеството си на ръководител на ДС и зам.-министър на МВР ги изисква. Тогава те отиват в архива на МВР и там е пипано през 70-те години. Оттогава чак сега този архив се връща при нас, където му е мястото, подчертава проф. Бакалов. Така е. Лошото е, че никой не би могъл да каже кои и колко документи липсват, казва той за документите, които са в Комисията по досиетата и трябва да бъдат предадени на агенция „Архиви“ през 2012 г.. Освен това, много важно е, когато една такава папка не е публична, каква е оценката, която се дава за съответния човек. Когато се каже за един човек, че е бил сътрудник на ДС, по закон не се влиза в подробности. Обаче нерядко това сътрудничество е поставяно под въпрос. Защото един учен, който е бил на конференция на запад и е написал доклад за нея, който след това е публикувал и в сборник, какъв донос е това? Напълно несправедливо, казва Бакалов в коментар, че има несправедливо обявени за агенти хора. Това е добре премислена и реализирана задача на Държавна сигурност да бъдат уличени като доносници хора, които са обществено известни. Да се докаже, че сме били в тотална зависимост от предишния режим. Трябва да има ясна квалификация: "Агент на ДС е човек, писал донесения по поръчка, по собствено желание или срещу заплащане." Има хора, които са вършели съвършено друга дейност, а попадат в този списък. Да, въпреки че за мен няма никакъв документ, казва Бакалов, запитан дали несъгласието му е свързано с това, че името му е било в списъка на сътрудниците на ДС. Има само регистрационно картонче. То е резултат от предизвикан разговор от един офицер, с когото се срещнахме 4-5 пъти през юли 1989 г. И разговаряхме за възродителния процес. Той каза, че е много доволен, че е чул мнението на един учен. След което е написал, че ме е вербувал, дал ми е псевдоним и един вид ме е регистрирал, уточнява историкът. Не го е предупредил, но когато след години се срещат му казва: "Ние знаехме какво става през лятото на 1989 г. и кои хора се очаква да излязат отгоре. Те трябваше да бъдат поставени в неблагоприятна ситуация. И да има документ за това." Така в Комисията по досиетата се появява това картонче. В папката ми обаче липсват събираните за мен сведения от 1961 г. до 1989 г., от които се вижда, че съм бил изселен, изключен, после в трудови войски. Всичко това го няма. Човекът от ДС ми каза, че лично Нанка Семерджиева / тогава директор на архива на МВР-бел.ред./ е унищожила документите. Бакалов допълва, че е научил за това преди да излезе името му. През 2000 г. ме готвеха за зам.-министър на културата в правителството на СДС. Тогава отидох при вътрешния министър Емануил Йорданов и когато ми извади картончето, бях потресен, онемях. След това отидох при Петър Стоянов, който ми каза: "Иван Костов е против вас." Така и не станах зам.-министър. Когато бях кандидат за ректор на Софийския университет, близък до Костов политик беше казал: "Този не е наш човек." Един ден ще ги опиша тия неща. Ако след две години съм на този пост и дойдат досиетата, ще направя предложение за промяна на закона, за да знаят хората кой е доносник, кой не е, казва още проф. Георги Бакалов. /БГНЕС