Европейският съд по правата на човека осъди България да плати общо 157 хиляди евро обезщетение за два случая на хора, убити от полицията, съобщиха от Българския хелзинкски комитет. На 2 септември 2010 г. Съдът в обяви решенията си по делата "Бекирски срещу България“ и "Влаеви срещу България“. И в двата случая става дума за млади хора (Христо Бекирски, роден през 1972 г, и Марин Влаев, роден през 1967 г.), които, както Съдът констатира, са убити от полицията съответно през септември 1996 г. и през август 1998 г. Делата са заведени от близките на двамата младежи. Съгласно решението на Съда, роднините на Бекирски трябва да получат обезщетение в размер от 80 000 евро и 11 000 евро за покриване на разноските по делото. Родителите на Марин Влаев следва да бъдат обезщетени с 30 000 евро, а отделно същата сума следва да се плати на жена му. За покриване на разноските родителите на Влаев ще получат 3000 евро, същата сума за разноски по делото се присъжда и на жена му. Тези обезщетения се присъждат, защото Съдът е намерил, че и в двата случая има нарушение на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (право на живот), а при Бекирски има нарушение още и на чл. 3 (забрана на изтезанието, на нечовешкото и на унизителното третиране), а също и на чл. 38 (задължение на държавата да сътрудничи със Съда). Христо Бекирски е бил арестуван през май 1996 г. по обвинение в предумишлено убийство. Той е правил опит да избяга от ареста на 30 август същата година, но е бил хванат, окован в белезници и обездвижен от няколко полицейски служители, в процеса пробождайки с нож двама от тях. Съдът е намерил, че има многобройни доказателства, че в периода между 30 август и 6 септември 1996 г. Бекирски е бил измъчван. Закаран в болница на 6 септември, той е починал два дни по-късно, макар че са били положени особени грижи да бъде спасен. Разследването срещу измъчвалите го служители е било неколкократно прекъсвано и в края на краищата е прекратено със становище, че офицерите са действали при самоотбрана, а раните по тялото и главата на починалия са вследствие опита му за бягство. Решението на ЕСПЧ по делото "Бекирски срещу България“ е първото, в което Съдът не само намира нарушение на чл. 3-ти от ЕСПЧ, но и го квалифицира изрично като "изтезание“. Марин Влаев е бил таксиметров шофьор. През нощта на 27 август 1998 г. той е минал с таксито си покрай група полицейски служители, намиращи се в засада по пътя към село Одарци. Тези полицаи са провеждали операция по освобождаване на отвлечен човек. Когато Влаев минал с колата си покрай тях, те тъкмо били спрeли човек, заподозрян, че е извършил отвличането. Първоначално Влаев минал бавно с колата си покрай тази група, но когато полицейски офицер поискал шофьора да се идентифицира, внезапно увеличил скоростта. Няколко полицейски служители открили огън и Марин Влаев бил убит. От септември 1998 г. до юни 2004 г. е водено разследване на обстоятелствата по това убийство. Накрая то e прекратено, като прокуратурата е заявила, че полицаите са решили, поради, според тях, "неадекватното поведение“ на Влаев, че той е бил съучастник на похитителя. Също така прокуратурата е заключила, че полицаите, стреляйки в пусто, ненаселено място, не са имали намерение нито да заплашат живота на когото и да е, нито да убият някого. Съдът изтъква, че българските власти не са останали пасивни и са показали желание да установят дали употребата на сила е била в съответствие с българския закон за МВР. Но Съдът също така констатира, че този закон не изисква употребата на сила да е абсолютно необходима - нещо, което противоречи на изискванията на ЕКПЧ. И в двата случая според Съда българската държава не е провела адекватно разследване и виновниците за двата смъртни случаи, а също и за изтезанието, не са наказани. Това са поредните от вече станалите много случаи, в които ЕСПЧ санкционира България за полицейско насилие и за липса на адекватно разследване и наказване на извършителите. /БГНЕС