По принцип медиите в Интернет не са по-различни от обикновените медии. Ако има закон за обикновените медии, то няма да е лошо да има закон и за електронните такива, но свободата на словото и свободата да споделяш мнението си е конституционно записано, така че извън тази конституционна норма, не знам какво точно се има предвид, каза Вени Марковски, председател на Управителния съвет на Интернет общество – България в интервю за БГНЕС. Това беше в отговор на въпрос, че преди време министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков заяви, че има нужда от закон и за електронните медии. “Вероятно може би се има предвид това, че някой трябва да носи отговорност за написаното в Интернет. Нещо, което в България, а и не само в България, по света всъщност вече отдавна не може да се случи. Тоест в Интернет има европейски препоръки за осигуряване на анонимност за достъп до Интернет. Да, ще има клевети, но в края на краищата клевети се пускат всяка седмица в седмичните издания в България и никой не може да ги опровергае. Българското интернет пространство е уредено още от 2000 година в законите за далекосъобщенията, сега за електронните услуги и там е хубаво нищо да не се пипа, защото това именно законодателство доведе до бума на достъпа до Интернет и до възможността хората да влизат в момента на високи скорости и ниски цени в мрежата. Що се отнася обаче до авторското право, там има много какво да се прави, защото в България се случи така, че благодарение на лобизма на няколко фирми от сорта на „Майкрософт” и други такива големи фирми, полицията и то не коя да е, а Главна дирекция за борба с организираната престъпност се занимава с преследването на потребителите, които споделят съдържание в Интернет. При това го правят по начин, който не съществува в нормалните страни, а именно правят спецакции, изземват сървъри, преди няколко месеца имаше един такъв случай с една безплатна библиотека - читанка.инфо, от която се оказа, че не е много ясно имало ли е изобщо сигнали, кой се е оплаквал, тези, които са се оплаквали имали ли са права за разпространяване на дигитално съдържание. Много е сложен въпросът, за съжаление не може да се намери лесно решение, защото лобистите са много силни. По света най-добрият пример, който може да се даде е YouTube, фирмата, която беше купена от Google и която си уреди авторските права с всички носители на авторски права в световен мащаб. И всъщност донякъде е смешно, че се говори, че в българския Интернет има незаконно съдържание, след като същото това съдържание го има в YouTube. Не е нормално нашите асоциации на продуценти, музикални, филмови, на изпълнители и т. н. и издатели, които твърдят, че им се ограбват едва ли не са изгубили десетки милиони, което е абсурдно. В смисъл, ако са изгубили десетки милиони, то това означава, че нещо в бизнесмодела им е сбъркано. Ако аз имам бизнес и губя от него десетки милиони годишно, аз ще направя така, че да не го губя и това нещо няма да е свързано с използването на репресивния апарат на държавата. БГНЕС