Първанов поиска алтернатива на Борисов

Анонимен 13.09.2010 13:24

господи кога ще си прибереш комунистите.

не става ясно това моме от стара загора ли е или придружава президента, ако е второто, дали зорка знае

Анонимен 13.09.2010 13:32

Абе Първанчо, Сергейчо и всички останали, аман от дебати ( празнодумие )! Искаме реални деиствия!

Гражданин ! 13.09.2010 13:53

При кратуните на прасетата президенте , ти докара това извръщение , прав си ,че трябва да го изриташ . Ти докара тиквите на власт в България , прилича ти да сервираш кратуните на прасетата.

Анонимен 13.09.2010 16:25

Борисов изчезна от европейския хоризонт при първия по-сериозен сблъсък

by newswriter on 13/09/2010 12:47 AM

Светослав Терзиев

Сега

Дори сравненията на положението на ромите в България с прокуждането на евреите не накараха правителството и президентът да реагират публично

Трудно е да се намери напоследък в европейския дебат по-дребен политик от премиера Бойко Борисов. Тези дни трябва с микроскоп да го търсиш, за да се увериш, че още го има. А само допреди няколко месеца италианският премиер Силвио Берлускони въздишаше ревниво, че Борисов бил по-голям от него. Как и защо се смаляват политиците?

Повече от месец България е обект на политически нападки, че изнася проблеми в Европа, като дискриминира ромското си население и го пропъжда към по-богати държави. Първа я порица Франция, която се обслужи за свои вътрешнополитически цели със забележки към нея и Румъния в оправдание на масовото експулсиране на роми. Париж пое риска да помрачи образа си на защитник на човешките права и си навлече многобройни критики, както стана миналата седмица на първата сесия след ваканцията на Европарламента. Но французите сами си правят сметката какво печелят и губят и винаги говорят на висок глас в Европа.

В общото възмущение срещу ксенофобията и лицемерието България

направи впечатление със своето безгласие

Нещо повече, тя даде знак, че едва ли не одобрява колективното прокуждане на свои граждани и че дори не се нуждае от разследване поотделно дали всички изгонени са престъпници и нарушители. Даже Еврокомисията, която с угодничеството си към Франция възмути евродепутатите, се осмели да отправи на 7 септември чрез своя комисар по правосъдието и основните права Вивиан Рединг предупреждение, че може да задейства наказателна процедура срещу Париж, ако събраните доказателства потвърдят нарушение на директивата за свободно движение на хора. А в своята експедитивност Франция изглежда не спази серия формални процедури, изисквани от директивата.

Безмълвието на България заприлича на гузно мълчание и всякакви политици започнаха да се упражняват в реторика за нейна сметка. Ето два последни примера: Британският евродепутат Найджъл Фарадж от групата на евроскептиците заяви пред "ЕЮ Обзървър", че проблемът с ромите произтича от фундаменталната грешка с приемането на България и Румъния в ЕС, като ги обвини в политика на дискриминация, каквато са прилагали нацистите към евреите. "Не трябваше да се позволява на България и Румъния да се присъединят към ЕС. Те третират ромите не по-добре отколкото евреите през 30-те години в Германия", заяви хлевоустият политик, който през февруари сравни харизмата на президента на ЕС Херман ван Ромпой с "очарованието на мокър парцал".

На човек с невъздържан език и скромно влияние може и да не се придава значение, но в деня на дебатите в Страсбург за ромите

политиката на България бе пришита към еврейските неволи

и от лидера на зелените в ЕП Даниел Кон-Бендид, който при това е евреин и знае много добре, че не бива да се заиграва с някои теми. На пресконференция, запитан от български журналист, работещ за европейска медия, той направи точно такава препратка: "Тъй като няма успехи в България, циганите се преселват. Същият беше проблемът с евреите от Централна Европа, които се преселиха във Франция и създадоха цял свой квартал в Париж - квартала Маре". Иначе Кон-Бендид е критично настроен към политиката на Франция срещу ромите.

Френският посланик в София се обиди миналия месец на в. "Сега", че вместо "експулсиране" използва думата "депортиране", която му напомня за депортациите на евреите. В българския речник обаче двете думи са синоними и "депортирането" не носи мрачен спомен като във Франция, където е било факт през Втората световна война, докато България все пак е спасила своите евреи. Затова каквито и да е намеци към България на тема еврейски страдания са повече от нелепи. Но когато София мълчи, сама открива простор да се говори какво ли не по неин адрес.

Принос с мълчанието си дава и външният министър Николай Младенов. Като ученик на бившата външна министърка Надежда Михайлова той възприе нейния маниер да

"дедраматизира" всеки дебат,

по който няма смелост да заеме ясна позиция. Така през 2000 г. Михайлова (днес Нейнски) дедраматизираше дебата за падането на шенгенските визи за България. В момента се дедраматизира френската заплаха България да не бъде допусната в Шенгенската зона или поне да бъде забавено нейното приемане заедно с Румъния. Единственият от управляващата партия ГЕРБ, който се осмели досега публично да каже половин дума по темата, бе евродепутатът Андрей Ковачев. След обяснение в дебата на ЕП за ромите колко важно било да се балансират правата и задълженията им той едва успя да изрече "Шен..." и микрофонът му бе изключен, защото му изтече времето.

Безмълвието на властите е израз на убеждение, че с тях и без тях ще стане онова, което предстои. Ако се намесят, могат само да влошат положението. Тънкостта на тяхната дипломация е в осъзнаването колко са излишни при решаването на европейски проблеми, дори когато засягат пряко България. Определено българските управляващи имат по-здрави нерви от френските си колеги. Кой би си представил български министър да заяви, че мисли за оставка от мъка по ромите, както направи френският външен министър Бернар Кушнер?

Нестабилна психика показват и румънските управляващи, които вместо да си държат езика зад зъбите, защитиха страната си от френски и италиански нападки.

Когато Борисов мълчи, сякаш

мълчи като за двама,

това ли е алтернативата 13.09.2010 16:52

Президентът Георги Първанов пипнал трипер от 15-годишна девойка. Болестта била диагностицирана от лекари в правителствена болника в кв. „Лозенец” в София преди около два месеца. Екипът медици изпаднал в паника, защото не знаел как да съобщи на държавния глава неприятната новина. Наложило се първо да се посъветват с началника на канцеларията на президента генерал Никола Колев, бивш началник на Генералния щаб. Именно на него се паднала честта да уведоми върховния главнокомндващ, че е заразен.

Като научил лошата вест Първанов се разпсувал като каруцар, разказвали по-късно свидетели на реакцията. Поведението му нямало нищо общо с образа, който хората са свикнали да виждат по телевизията.

Всички доктори, които били в течение на опасната тайна, били предупредени да си държат устата затворени, ако искат да не им се случи нещо много неприятно. Лично генерал Колев раздавал заплахи из правителствена болница сякаш е военно поделение.

Същият следобед на разпит били извикани всички офицери от Националната служба за охрана, които са в екипите по осигуряване на президента. Разпитвали ги генерал Колев и бригаден генерал Димитър Радославов Димитров, началник на Националната служба за охрана и бригаден генерал Стоян Томчев, заместник началник на НСО. Гардовете си признали без бой, че преди време, когато президентът бил на лов някъде в Старозагорско, те били изпратени да докарат някаква девойка, с която имало предварителна уговорка за среща с държавния глава. Взели ученичката от уреченото място и я доставили на Първанов. Какво е ставало след това, те не знаели.

Очевидно е обаче, че не са чели теми за матурите. Момичето след два часа било върнато обратно и предупредено да забрави за срещата. Ако потрябвала, те щели да я намерят отново.

След няколко дни Първанов усетил първите обезпокоителни симптоми. Пред лекарите се опитал да обясни, че вероятно е получил някакво възпаление на пикочните пътища или отделителната система. Медиците си глътнали езиците, защото помислили да не е направен опит за отравяне на държавния глава. Изследванията обаче доказали първоначалните им опасения, след огледа на капките по бельото на Първанов, че става дума за обикновен трипер. Кожно-венерическите спецове изтръпнали от констатацията. Пристеснявала ги само реакцията на високопоставения пациент, а не случилото се. През последните години те се били нагледали на случаи на трипер, пипнат от политици и баровци, които ползвали сексуалните услуги на малолетни ученички и прохождащи манекенки. Повечето от тях били от провинцията и водели неконтролиран сексуален живот.

Драмата в случая с Първанов била в това да не научи съпругата му Зорка Първанова. Скандалите в семейството напоследък били все по-чести. Основната причина били похожденията на Георги Първанов. Той нямал задръжки и се пробвал на всяка фуста, която му се мернела пред очите. Само журналистките Велислава Дърева и Венелина Гочева са в безопасност по разбираеми причини, ехидничели гардовете на президента.

Те бързо разпознали и репортерката, за която Люба Колезич пише в „Уикенд”, че се хвалела как я опипвал президента в кабинета си. Според тях ставало дума за Борислава Радоева от „Монитор”.

Още като председател на БСП пък Първанов имал любовна афера с друга репортерка – Мира Баджева, любовница на главния редактор на „Нощен труд” Димитър Шумналиев. Първанов се хвалел, че Баджева е голям майстор на оралната любов. Колегите й и досега спорят кои качества са изполвали и двете – Радоева и Баджева за професионална кариера – разтворените крака или острите пера. Засега мненията клонят към сексуалните им таланти. Тази тема, за проститутките в журналистиката, ще я развием отделно, за да разберете, че свободата на словото у нас означава свобода на поведението и много, много порнография.

Интересно дали ще се отпуснат пари за лечение на тийнейджърката, заразила Първанов с трипер, по линия на президентската инициатива „Българската Коледа”, шегували се помежду си лекари от база „Лозенец”.