Животът много се е променил през последните 15 години. Това е свързано с появата на интернет и с развитието на електронните технологии. Така че, според мене, това е естествен процес. Класическото книгопечатане остава на заден план и младежите, колкото са по-млади, толкова повече се хвърлят в новите електронни средства за масово осведомяване, каза в интервю за БГНЕС мениджърът на klassa.bg Емил Дриндолов по повод спирането на хартиения вариант на в. „Класа“. Не ме притеснява. Вестникът е много хубаво нещо, но за него в този период, който споменах от 10-15 години, настъпиха драматични метаморфози. На самото название вестник коренът на думата е вест. На английски newspaper идва от news. Днес вече във вестниците няма новини, няма вести. Те са стари. Новините във вестниците закъсняват поради тяхната технология от 12 до 36 часа. Те (вестниците – бел. ред.) са вече преобразени. На тях силата им е в анализите, в коментарите, в забавните страници, каза Драндолов в отговор на въпрос дали не се притеснява от навика на българина сутрин рано да си купува вестник. Говоря за световните вестници, уточни той. Два дни след нас обявиха, че в перспектива "Ню Йорк Таймс“ ще излиза само в интеренет Съществува притеснителен момент от някои текстове във форумите, но не е масово явление. Освен това подлежат на редакция всички форуми или местата за коментари. Има си модератор, който всичко нецензурно маха и не се допуска да стои повече от 1-2 минути. Нещо, което е записано предварително в правилата на ползване на форума или на сайта, т.е. договорено е с читателя предварително, че тези неща не могат да се случват, коментира Драндолов анонимността в Интернет, която създава възможност за нецензурни, дори нацистки писания на авторите си. Засега намеренията ни са за постоянно да го ползваме – това е pdf-формата на вестника, който копира вестникарската страница едно към едно, освобождавайки се от хартиеното тяло, ние махаме бариерата, която е с поне 12-36 часа закъснение, каза мениджърът в отговор дали ще запазят интернет визията на досегашния в. "Класа“. Например, ако Шампионска лига – нещо, което е новина ежеседмично и вълнува повечето мъже и част от жените - ние можехме да отразим един мач от Шампионска лига след 36 часа, днес на pdf-формата можем да го отразим веднага след завършването на мача. На сайта може дори да се следи и хода на развитието на дадена среща – била спортна, политическа или каквато и да е. Да, разбира се, ние ги правим вече, но досега сайтът се съобразяваше с политиката на хартиеното издание, каза Драндолов за това дали ще отразяват новините он-лайн. Една новина, която има голяма тежест или анализ или какъвто и да е журналистически материал – сайтът се съобразяваше и изчакваше той да се пусне във вестника, т.е. нашият разговор, ако е от някакво обществено значение ние можем утре да го поднесем на читателите на вестника и в някакъв час около 12 през нощта да го качим за читателите на он – лайн изданието. Това е нещо, което доста спъваше работата на сайта и не толкова много подпомагаше работата на вестника, защото другите сайтове, които не са свързани с хартиено издание, ако нещо е интересно – те нямат никакви задръжки, моментално го взимат пускат го в мрежата, а ние на сутринта сме със стара новина, каза още той. В предимствата на сайта как бих убедил колегите, които са убедени в предимствата на хартиения вариант? Ами да вземем импресиите 2 млн. и 300 хиляди импресии има един популярен интернет сайт срещу 220 хиляди месечно тираж на вестник . Давам още една статистика. Според една българска броячка - новинарските сайтове, които нямат към тях хартиено издание са 10 пъти по-посещавани от новинарските сайтове, които имат хартиено издание. Имам конкретни примери с един от най-популярните и тиражни вестници и само един новинарски интернет сайт, аргументира се Емил Дриндолов При нас ще бъде 100% безплатно, тъй като България е встрани от авторското право – не се зачита кой знае колко. Да погледнем какво става в света – Мърдок иска да въведе платен абонамент за неговите вестници и той има серия от издатели, които са му съмишленици. Срещу тях са мощните световни сайтове. Предимството е изцяло на мощните сайтове. Сега....тези държави са с добро законодателство – хората са дисциплинирани и най – вероятно ще имат успех за платена информация, но когато това се случи там – може би ще минат 4 – 5 години, за да стане в България, така че едно не много близко бъдеще, подчерта мениджърът. Той сподели, че ще разчитат на 100% от реклама като приходи. Рекламата е в процеса на световната криза, но интеренет рекламата е забавила само своите темпове на развитие, абсолютните стойности нарастват всяка година. В Дания интернет рекламата като пари е повече от телевизионната, в Чехия като медийно време е повече и навсякъде интернет рекламата отдавна е изпреварила вестниците - прави повече пари от тях, сега гони телевизията, посочи Драндолов. Трябва да имаме правила, но и медиите по принцип – особено електронните трябва да си сътрудничат, каза мениджърът на klassa.bg в отговор на въпрос дали и интернет медиите трябва да имат етичен кодекс, както вестниците, радиото и телевизията . Не знам какво сътрудничество би излязло от вече електронния вестник “Класа“ и Агенция БГНЕС, ако искаме да сложим правов ред по тези въпроси – най-вероятно нищо няма да можем да направим, колкото и да си сътрудничим. Но, ако си сътрудничим за увеличаване на нашата популярност – да си увеличим електронните посещения, импресиите, да си разширим нашето място на пазара - мисля, че там бихме успели, тъй като защитата на авторското право в края на краищата е защитата на пари. В заключение просто искам да кажа, че вестникът няма да изчезне. Както не е изчезнал след появата на телевизията, така няма и от Интернет. Просто хартиеното тяло претърпява една метаморфоза, подобна на ситуацията с свещите през 19 век. От средство за осветление, те стават средство за разкош и за забавление. Вестникът ще продължи да съществува в намалени тиражи, основно разчитайки на анализи, на коментари, интервюта, забавни страници и лайф стайл и т. н. Но фактът, че той не може да поднесе новини на своите си читатели вече е налице. А и с това ще спасим много дървета, което никак не е малко, каза още Емил Дриндолов. /БГНЕС /