Основният въпрос е защо 22 септември – Денят на независимостта на България продължава да не бъде разбиран като най-важния държавен празник на България, заявява историкът и политик Петър Стоянович в интервю за БГНЕС. Този въпрос бива подминавам или защото цената на хляба се вдига, или на брашното спада. И някак си хората увлечени в черпака, не успяват да вникнат достатъчно в знамето, твърди Стоянович. Всяка една независимост от държавническа гледна точка е финалният акт, увенчаването на една държава. Човек може да има въстания, бунтове, освобождения, при нас това е винаги от външни сили. И няма особена логика такъв празник да не бъде националният празник. Ако имаш такъв хубав и голям празник, няма логика това да не бъде първенствуващия празник на една държава, смята историкът. Ние празнуваме един национален празник, който не е директно свързан с уреждането но окончателното статукво на българската държава, какъвто е Сан- Стефанският договор, добавя той. Неговият прадядо е свързан с това събитие, както и със Съединението. Иван Стоянович е бил изпратен с Петър Димитров като първи пратеник на правителството на Малинов лично упълномощен от него, през лятото на 1908 да преговаря с великия везир Кемил Паша за първите условия, да сондира почвата и след 10-дневен престой в Цариград се връща, така че тук също има участие. Ако погледнем и въстанията, и Сан - Стефанска България е част от поредицата събития за страната, и Берлинският договор и Кресненско - Разложкото въстание е част от това, но всъщност бисерът в короната е именно Независимостта. Смятам, че българската политическа класа трябва да започне едно възпитание, както на самата себе си, така и на младите поколения, за да им обясни смисъла на държавата България, която все повече започва да губи смисъл, заявява Петър Стоянович. На въпрос дали се е опитвал като политик да направи така, че да се признае денят на Независимостта на България като национален празник той обясни: "Имаше големи борби преди време срещу 3-ти март и аз съм участвал в тези дебати на всякакво ниво и в един момент си дадох сметка, че всеки един опит да дадеш смислени аргументи се сблъсква с партизанското обяснение, че или не обичаш руснаците, или не уважаваш Сан - Стефанска България, или в момента конюнктурно искаш да развееш друго знаме. Щом като разговорът няколко пъти се принизява на това ниво, по-добре да оставим нещата на този етап такива, каквито са и да приемем, че може би 3-ти март доста умни хора преди нас са го мислили и са го оставили такъв празник. Може би сега е дошло времето да сложим на по-друго ниво Съединението и Независимостта. Мисля, че двата празника продължават да не бъдат схващани в тяхната цялост. Те са не само изключително важни, те са и много интересни като калъп, от който са направени, с брашното, от което са замесени, поведението на различните хора, стечението на различните обстоятелства, инициативността или пасивността. Самият факт на Съединението показва, че българският национален интерес поваля всичко и всичко отстъпва на заден план, колкото и да е странно", казва Стоянович, който пише книга по този въпрос. "Във временното правителство на Източна Румелия, току-що съединена с Княжеството нарочно са привлечени трима от най-отявлените противници на този акт именно, за да се покаже необходимостта от широко съгласие по това важно дело", добавя историкът. Запитан за ролята на Фердинанд при обявяването на Независимостта той коментира: "Ролята на княза в навечерието на Независимостта е със сигурност много голямо. Не трябва да се омаловажават усилията на Малиновия кабинет и на целия ни дипломатически корпус, който работи за това нещо и за общия прилив на енергия, който тази идея внася в политическата класа. Никога не трябва да се забравя, че в тогавашна България ролята на владетеля е била в пъти по-голяма и в голяма степен смислена, отколкото човек може да си представи в днешна перспектива. Ролята на Фердинанд не би трябвало да бъде омаловажавана. България, особено, обективна България на 21 век дължи една много сериозна реабилитация на своя най-дълго управляващ и най-просторно развил България като княз и цар - Фердинанд, признавайки и всичките му и негативни характерни черти, и пропуски в т. нар демократична практика на управление и провала във войните. Тази България, която са наследили през 40-те години е един продукт на Фердинанд и на никой друг. За армията, за културата и за красивите ни градове и за чуждестранните архитекти, които са идвали тук, за духа на европеизация основна заслуга има царят и това рано или късно трябва да се признае. Много се съмнявам дали ще можем да надмогнем партизанщината и партийната оцветеност на тази оценка. Мисля, че е дошло крайно време по този въпрос да се произнесе спокойно и без крясък един национален гремиум от умни глави и мисля, че това е нещо справедливо". На въпрос какво не му харесва в случващото се в момента в държавата Стоянович отговаря: "Ще се абстрахирам малко от кухнята на политиката. Може би онова, което в най-голяма степен е тъжна констатация и липсва в момента в България това е липсата на мотивация, липсата на национална цел и на обединително звено, което да вдъхне някаква форма на национална идентичност и взаимозависимост на тези лашкани между кризата и собственото обезверяване хора по улиците. Българите са абсолютно оставени на самотек. Те са дезинтегрирани и при положение, че формално сме част от ЕС ние даже и това не сме си поставили като приоритет - окончателно и безвъзвратно да влезем в европейската кошара. В момента, както по време на целия преход, се люшкаме от преодоляване - в криза до преодоляване - в криза. Ние сме един метроном на българските кризи и в зависимост от това кой е на власт псуваме единия или другия, но винаги забравяме, че метрономът се движи по един или същи начин и рано или късно се връща при този, който е попържил другия", заявява историкът и политик Петър Стоянович. БГНЕС припомня, че Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите и? в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско - германския спор за Мароко, а Австро - Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп - линията Одрин - Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са: Руско - турски протокол (1909), Българо - турски протокол (1909) и Руско - български протокол (1909). Според тях: Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. /БГНЕС