Българският и румънски президенти Георги Първанов и Траян Бъсеску изразиха своето несъгласие с обвързването на Шенген с ромския проблем, предаде репортер на БГНЕС. "Що се отнася до присъединяването ни към Шенген, при условие, че ние изпълняваме всички поети ангажименти, ние категорично се противопоставяме срещу обвързване на присъединяването ни към Шенген пряко или непряко с други въпроси независимо дали става въпрос за Механизма за сътрудничество или ромите", заяви румънският президент Траян Бъсеску. "Още по-малко смятаме, че присъединяването ни към Шенгенското пространство трябва да бъде обвързано с Механизма за сътрудничество и оценка", добави той. "Ние считаме, че както ние, така и нашите европейски партньори трябва да спазват условията, които са засегнали в подписаните договор за присъединяване на двете страни", категоричен е президентът Бъсеску. Едновременно с това, той отбеляза, че в Румъния са склонни да приемат определени бележки свързани със закъснение по подготовката по присъединяването. "Информирах президента Първанов както за моята позиция, така и за позицията на румънското правителство, свързана със събитията във Франция. На първо място Румъния не може да приеме ограничаване на придвижването на свои граждани. Директива 28 от 2004 г. на ЕС, която гарантира правото на свободно придвижване на гражданите трябва да бъде спазвана от всички нас", подчерта Бъсеску. "Румъния подкрепя стратегия за интегриране на ромите на европейско равнище. Изхождайки от правото на всеки европейски гражданин да се придвижва свободно, ние подчертаваме, че проблемът с номадските роми не е само наш проблем", заяви той. "В същото време нашият призив е да се излезе от лицемерието", призова Бъсеску. Той посочи, че нашите граждани от ромски произход – номадските роми – трябва да спазват законите на страната, на чиято територия се намират, и защо не да спазват обичаите на общността, в рамките на която те разполагат своите биваци. Румънският президент призова ромите номади да превърнат в свой обичай работата и образованието на децата си. Обща позиция с президента Бъсеску, че този въпрос – ромският, не бива да бъде поставян сред критериите за Шенген. Въобще темата за интеграцията на малцинствата не може да бъде основен критерий за Шенген, заяви президентът Георги Първанов."Не очаквайте аз да отговарям на въпроси, свързани с премиера Борисов". Така президентът Георги Първанов започна отговора си на румънските медии, дали България е взела решение да се откъсне от Румъния по присъединяването към Шенген, изхождайки от изказването на премиера Бойко Борисов в Брюксел. По отношение на Шенген президентът припомни, за подписаните документи между двете министрества на вътрешните работи, при предишното и сегашно наше правителство, които залагат принципа на единодействие. "Това взаимодействие трябва да продължи на етапа на подготовката за покриването на тези критерии" смята той, но побърза да добави: "Разбира се, всяка страна ще бъде оценена индивидуално. И не в София или Букурещ ще се решава дали да бъдем разделяни, а в Брюксел". Първанов припомни, че още преди седем-осем години, когато съвместно полагахме усилия за членство в ЕС, той е бил застъпник на това да си взаимодействаме, защото заедно можем повече. "Едва ли е необходимо да има съвместна декларация по ромския въпрос. Но ние очевидно ще действаме еднопосочно, защото този проблем, засяга и двете страни, засяга и Европейския съюз, европейската общност като цяло", смята Първанов. "Аз вече имах възможността да кажа, че става дума за български и румънски, става дума за европейски граждани, макар и от един етнос. Ако някой от тези хора е нарушил законите на приемащата страна, той трябва да понесе съответната санкция, но не може да има санкция, не може да има депортиране на една група представители на една етническа общност", категоричен е българският президент. Той се спря и на идеята за създаване на специално министерство за ромите. "Едно министерство не може да бъде решение на ромския проблем, както имаше такива препоръки. Защото тогава трябва да направим по едно министерство за всеки етнос и защото проблемите засягат дейността на много министерства, а не на едно единствено", заяви Първанов. Той е убеден, че решаването на ромския проблем не трябва да бъде в изолацията, а в интеграцията. Двамата президенти изразиха задоволството си от проведените разговори. Траян Бъсеску подчерта, че по време на разговорите са били обсъждани много основни проблеми, а не само ромите. Румънският държавен глава заяви, че в разговорите със своя български колега на първо място са уточнени общите приоритети. Тези приоритети в рамките на ЕС, според него, са: на първо място присъединяването на двете страни към Шенгенското пространство през март 2011 г. "Разбира се с изпълняване на техническите условия от двете страни за влизането в това пространство, уточни румънският държавен глава. Също така аз предложих на президента Първанов нашите правителства да разгледат възможността и да си поставят като задача за приключването и закриването на Механизма за сътрудничество и оценка в края на 2011 г., заяви Бъсеску. "Една гледна точка, по която постигнахме пълно единомислие с президента Първанов това е Дунавската стратегия", каза той. "Смятаме, че срещата през ноември в Букурещ, на която ще бъдат проведени последните разговори свързани с Дунавската стратегия, е един добър повод в нея да бъде включено изграждането на една или две хидроцентрали по течението на общия българо-румънски участък или на един-два нови моста между двете страни", заяви Бъсеску. От своя страна президентът Първанов акцентира в своето изказване върху икономическите контакти между двете страни. Той подчерта, че имаме традиционно добри отношения с Румъния, които от няколко години имат и своето европейско качество. Първанов отдели два проблема, които нашите страни имат в рамките на ЕС. Първият, покриването на изискванията за членство в Шенген. Вторият проблем е свързан с тежестта и ролята, която двете страни имат при определянето на политиката на ЕС. Първанов е убеден, че експертизата на двете страни по въпроси, като разширяването на ЕС със Западните Балкани, Черноморския регион, енергийната политика трябва да се чува. /БГНЕС