Макар че се смята за първия признак на лудостта, да си говориш сам всъщност може да е полезно, смятат канадски психолози. Упражняването на "вътрешния глас" може да подобри самоконтрола и да намали импулсивното поведение. Според изследователите това дори може да засили волята на спазващите диета, да помогне за разрешаването на спорове и да подобри вземането на решения. Психолози от университета в Торонто, Канада, подложили доброволци на редица предизвикателства, за да изследват техния самоконтрол. "При поредицата изследвания установихме, че хората действат по-импулсивно, когато не могат да използват вътрешния си глас или да си говорят сами при изпълнението на задачите", обяснява проф. Майкъл Инзлихт. При едно от предизвикателствата доброволците трябвало да решат компютърен тест. Ако видели определен символ да се появява на екрана, те трябвало да натиснат бутон. Но при появата на различен символ, не трябвало да натискат бутона. Повечето от символите изисквали доброволците да натискат бутона, превръщайки го в импулсивен отговор. Техният самоконтрол бил измерен въз основа на това доколко добре съумявали да не натискат бутона, когато се появи алтернативен символ. При втората фаза на изследването участниците не можели да упражняват вътрешния си глас, докато извършват тестовете, като целта била да се установи дали блокирането на този диалог има някакъв ефект върху възможността им да запазят самообладание. За да не могат да си говорят сами, доброволците били инструктирани да повтарят една дума многократно, докато изпълняват всеки един от тестовете. "Когато нямаха възможност да вербализират съобщение до самите себе си, те не успяха да постигнат същия самоконтрол, както, когато можеха да си говорят сами в процеса на изпълнение на задачите. Винаги се е знаело, че вътрешно хората водят диалози със самите себе си, но досега не знаехме колко важна е тяхната функция. Това изследване показва, че когато си говорим сами с този "вътрешен глас", това всъщност ни помага да упражняваме самоконтрол и ни предпазва от вземането на импулсивни решения", обяснява проф. Инзлихт. /БГНЕС